Решение № 4593 от 2.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6178/2012 г.

Решение № 4593 от 2.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6178/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Началника на Митница Столична моли да бъде отменено решение № 1300/12.03.2012 г. по адм. д. № 338/2012 г. на АССГ, с което е отменено решение № К-47-0396/17.05.2008 г. на началника на Митница София, сега Столична, в частта за лихвата за забава считано от датата на възникване на митническото задължение до окончателното погасяване на задължението като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Ответникът по касационната жалба "Аурубис България" АД по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил решение № К-47-0396/7.05.2008 г. на началника на Митница София, сега Столична, в частта за лихвата за забава считано от датата на възникване на митническото задължение до окончателното погасяване на задължението. В мотивите си съдът е приел, че по ЕАД № 07BG005003Н000211/17.05.2007 г. е оформен митнически режим внос със допускане до свободно обръщение и крайно потребление на меден концентрат от Македония, с изчислени митни сборове по провизорна фактура. Била е извършена проверка по реда на последващия контрол по чл. 78 от Регламент № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността /МК/, завършила с протокол за заключително обсъждане и докладна записка № 98/13/19.12.2007 г., с констатации, че по ЕАД са определени митните сборове по провизорна фактура, а не по финалната фактура, поради което посочената в ЕАД митническа стойност не е реално платената или подлежащата на плащане цена по чл. 35 ЗМ и чл. 29, ал. 1 от МК. В докладната записка е прието, че митническата стойност е следвало да се определи по финалната фактура, получена след оформяне на ЕАД. Определена е митническа стойност на медния концентрат по ЕАД предвид цената във финалната фактура. Издадено е оспореното пред съда решение, с което е определена като дължима сумата 3043 лв. със законната лихва от датата на възникване на задължението до изплащане на сумата. С уведомление № 4416-0033/8.02.2008 г. на началника на Митница Столична е даден 7-дневен срок на дружеството да заплати определеното задължение. Задължението е платено на 21.05.2008 г. Решението е връчено на дружеството на 13.05.2008 г. При обжалването по административен ред началникът на РМД - София не се е произнесъл, с което мълчаливо е потвърдил акта. Съдът е приел, че жалбата, с която е сезиран е подадена в срок. Съдът е приел, че дружеството е платило допълнително определения дължим ДДС без да му е определен срок след вземането под отчет на задължението, поради което е платил в срок и лихви за забава не се дължат. Съдът е обсъдил приложимите чл. 232 § 1 б. "б" МК, чл. 221 § 1, чл. 222 § 1 б. "а" МК и обосновано е приел, че когато не е даден срок за плащане на вносителя след вземането под отчет на задължението лихви не се дължат. Правилен е изводът на съда, че поканата от 8.02.2008 г. за плащане не поставя в забава вносителя за плащане на задължението, което към датата на връчване на поканата не е взето под отчет. Съдът е отговорил законосъобразно на възраженията на касатора относно датата на възникване на митническото задължение и дължимостта на същото след вземането на задължението под отчет и изтичане на срока за доброволно плащане, който следва да бъде определен на вносителя предвид чл. 221 § 1 МК, чл. 222 § 1 б. "а" МК и чл. 232 § 1 б. "б" МК. Обосновано съдът е отхвърлил довода на касатора за неприложимост на тези разпоредби за задължение за ДДС предвид чл. 60, ал. 1 и чл. 59, ал. 2 ЗДДС. Вземането под отчет на задължението е извършено на 19.05.2008 г., задължението е платено на 21.05.2008 г., въпреки, че срок за доброволно плащане не е даден и правилно съдът е приел, че лихви не са дължими. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на разноски за касационната инстанция в размер 136,91 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,