Решение № 15511 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10885/2009 г.

Решение № 15511 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10885/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Румен Боянов Цветков, от гр. Монтана, против решение № 9586 от 14.07.2009 г., постановено по адм. д. № 15031/2009 г. по описа на Върховния административен съд. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което обжалваната заповед бъде отменена. Ответникът - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на Румен Боянов Цветков против заповед № РД-44-2002/23.11.2008 г. на министъра на земеделието и храните, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебно правоотношение на жалбоподателя е прекратено поради съкращаване на длъжността. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е постановена при наличие на материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена при осъществяване на материалноправните основания за това, е законосъобразен. По несъмнен начин по делото е установено, че Румен Цветков е заемал длъжността "старши експерт" в Областна дирекция "земеделие"-Монтана, отдел "регионална политика". Служебното правоотношение на касатора е прекратено след като органът по назначаването, в съответствие с изменението на устройственият правилник на министерство на земеделието и храните с Постановление на министерски съвет № 204/18.08.2008 г. Областните дирекции "земеделие и гори" са преименувани в областни дирекции "земеделие", а общата численост на персонала в организационните структури и административните звена в министерството от 2587 бройки е намалена на 2328 щатни бройки (чл. 15, ал. 2 от Устройствения правилник в редакцията му към 23.10.2008 г. - датата на издаване на оспорената заповед). Видно от приложение № 1, към чл. 15, ал. 3 от Устройствения правилник на министерство на земеделието и храните, е че до промяната с ПМС № 204/18.08.2008 г. предвидения общ брой длъжности за 28 областни дирекции "Земеделие и гори" и 237 общински служби по "земеделие и гори" е бил 1988. От 1.09.2008 г. съгласно същото приложение за 28 областни дирекции "Земеделие" и общински служби по земеделие са предвидени 1742 бр. С представеното разписание на длъжностите в сила от 16.05.2008 г. се установило, че за длъжността, заемана от касатора били предвидени 10 щатни бройки, а от длъжностното разписание от 01.09.2008 г., утвърдено от органа по назначаването, било видно, че за длъжността "старши експерт" в Областна дирекция "Земеделие", отдел "Регионална политика" гр. Монтана са предвидени 7 бр. т. е. премахнати са три бройки. При така установената фактическа обстановка първоинстанционния съд е направил извод, че е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от Цветков, като независимо, че длъжността е продължила да съществува като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, то са намалени бройките, определени да я изпълняват. При тези данни законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства съдът е приел, че е налице съкращаване на заеманата от касатора длъжност. В случая е налице реално намаление на щатните бройки предвидени за конкретната длъжност, като три от бройките за длъжността "старши експерт" са били закрити. При реално извършване на структурни промени въпрос на преценка по целесъобразност на органа по назначаването, неподлежаща на съдебен контрол, е как и кои лица и на кои длъжности съобразно новосъздадената структура да бъдат съкратени. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателя е законосъобразен. Обстоятелството, че преди прекратяване на служебното правоотношение, органът по назначаването не е извършил конкурентен подбор и не е атестирал държавния служител са неотносими към законосъобразността на оспорената заповед. В хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. не е налице задължение на органа по назначаването да извършва подбор. При наличието на нарочна уредба на правното положение на държавните служители, отклонения от нея могат се предвидят само с изрична правна норма, което в случая не е налице. Фактът, че преди издаване на оспорената заповед жалбоподателят не е бил атестиран, е правно ирелевантен за нейната законосъобразност. Действително нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация въвежда задължение за органа по назначаването да атестира държавния служител преди прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., но целта на тази атестация е служителят да не се оценява в друга администрация втори път в рамките на един и същ период за оценяване по чл. 6, ал. 1 (чл. 9, ал. 3 от Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация). Атестирането не е елемент от фактическия състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., поради което липсата му е неотносима към законосъобразността на прекратяване на служебното правоотношение. Наредбата за реда и условията за атестирането е приета съгласно законова делегация на чл. 76, ал. 5 от ЗДСл. и урежда условието и реда за атестиране. С подзаконовият нормативен акт не могат да се въвеждат допълнителни условия за прекратяване на служебното правоотношение. Ето защо обстоятелството, че касаторът не е атестиран преди прекратяване на служебното му правоотношение не води до незаконосъобразност на оспорената заповед. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,