Решение № 5985 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 599/2010 г.

Решение № 5985 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 599/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Младен Петров Младенов от гр. Пазарджик против решение № 15133/10.12.09 г. по адм. д. 6982 по описа за 2009 г. на Върховен административен съд, трето отделение, с което е отхвърлено оспорването по жалбата му срещу Заповед № К-2555/21.04.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. Твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано- касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Министър на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като мотивира доводи за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 15133/10.12.2009 г. по адм. д. 6982/09 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение е отхвърлена жалбата на Младен Петров Младенов срещу Заповед № К-2555/21.04.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. Съдът е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна, като при издаването й е спазена разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Върховният административен съд, петчленен състав намира, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения на материалния закон. Съдът е установил правилно фактическата обстановка по спора и е приложил относимите правни норми. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът е допуснал неправилно приложение на разпоредбата на чл. 245 от ЗМВР и нейното тълкуване, направено в разрез с Тълкувателно постановление № 6/29.10.07 г., защото в конкретния случай обжалвания административен акт е издаден на друго правно основание, което не е предмет на тълкуване от общото събрание на ВАС. Приложената разпоредба на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е приета след постановяване на Тълкувателно постановление № 6/29.10.07 г. и изрично регламентира правната възможност служебното правоотношение на държавния служител в МВР да се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване - по инициатива на органа по назначаването. В цитираната разпоредба изразът "по инициатива на органа по назначаването" е използван именно за разграничаване на тази хипотеза от правилото на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и не следва да бъде тълкуван, че органът по назначаването лично трябва да започне процедурата, а не може да използва предоставена му информация от други служители. Не се споделя оплакването в касационната жалба, че липсва инициатива на органа по назначаването. Съдът е обсъдил изпълнението на административнопроизводствените правила, като е достигнал до правилен извод, че инициативата на органа по назначението намира израз в предприемане на действия по издаване на индивидуалния административен акт и производството се счита за започнало с първото процесуално действие. При оспорването на атакуваната заповед не са посочени доводи и факти, които да опровергават приложението на разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, не са ангажирани и доказателства, от които да се установява различно фактическо положение от възприетото от издателя на акта. По изложените съображения, Върховния административен съд, петчленен състав,