Решение № 11706 от 3.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2214/2018 г.

Решение № 11706 от 3.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2214/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по две касационни жалби, подадени от: 1. главният архитект на Община Кирково, чрез адв. Милушева и 2. Ф. Х., чрез адв. Атанасов срещу решение № 190 от 20.11.2017 г. по адм. дело № 237/2017 г. на Административен съд-Кърджали. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество, със законните последици. Ответникът началник на РДНСК-Южен централен район – Пловдив, чрез юрк. Стойнов излага становище за неоснователност на жалбите и законосъобразност на решението. Ответникът Окръжна прокуратура-Кърджали не ангажира становище по касационните жалби. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите и предлага да се остави в сила обжалваното решение, поради постановяването му при правилно тълкуване и прилагане нормата на § 127, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗУТ /ДВ, бр. 82/2012 г./. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустими, а разгледана по същество се явява неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на настоящия касатор Ф. Х. на заповед № ДК-10-ЮЦР-42/26.07.2017 г. на началника на РДНСК–Южен централен район, с която е прогласена нищожността на акт за узаконяване /АУ/ № 3/08.10.2015 г. на главният архитект на Община Кирково за строеж "жилищна сграда с търговски партер – магазин за хранителни стоки". Прието е, че за узаконения строеж е налице влязла в сила заповед № РД-14-466/07.09.2005 г. на началника на ДНСК за премахването му, което е абсолютна пречка за провеждане на производство по реда на § 127, ал. 2 ПЗР на ЗУТ. Освен това е установено, че строежа е бил спрян с предходна заповед от 2004 г. на етап груб строеж и е довършен въпреки тази влязла в сила заповед. Изложени са подробни мотиви и за неуспешно проведено исково производство по чл. 292 АПК, наличните установявания в съдебните производства по оспорване заповедта за премахване на незаконния строеж и нищожност на процесният АУ по реда на чл. 177, ал. 2 АПК. Решението е валидно, обосновано и законосъобразно. Решаващият правен извод на административният съд, че наличието на влязла в сила заповед за премахване на незаконния строеж е пречка за узаконяване на същия строеж, макар и доизграден в пълен обем на по-късен етап, при условията на § 127, ал. 2 и сл. ПЗР на ЗУТ е правилен, тъй като разпоредбата е с материално-правен характер и се прилага занапред. Издадените и влезли в сила заповеди за премахване на незаконни строежи преди датата на влизане в сила /26.11.2012 г. / на § 127, ал. 2 и сл. ПЗР на ЗУТ са основание за отказ за издаване на акт за узаконяване. В случая заповедта е потвърдена с влязло в сила съдебно решение /решение № 6496/28.10.2013 г. по адм. дело № 1199/2013 г. на АССГ, оставено в сила с решение № 6291/12.05.2014 г. по адм. дело № 507/2014 г. на ВАС/, в което строежът е признат за незаконен и по отношение на него са отречени предпоставките за търпимост и узаконяемост. Всяко влязло в сила съдебно решение поражда правни последици, които следва да бъдат зачетени и не могат да бъдат ревизирани чрез издаването на нов административен акт- в случая с АУ. В този смисъл издаденият административен акт / АУ / е нищожен на основание чл. 177, ал. 2 АПК, тъй като е в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Съгласно § 127, ал. 2 ПЗР ЗУТ строежи по § 184 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията /ДВ, бр. 65 от 2003 г./, незаявени за узаконяване до влизането в сила на този закон, могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон. Цитираната разпоредба е материално-правна и е приложима за всички случаи на незаконни строежи, извършени до 25.07.2003 г., тъй като нормата касае периода до влизане в сила на § 184, ал. 1 ПЗР на ЗУТ /ДВ. бр. 65/2003 г.-25.07.2003 г./ От доказателствата по делото безспорно се установява, че процесният строеж е извършен към 2004 г. в груб строеж и довършен впоследствие. Следователно този незаконен строеж не се обхваща от материално-правните предпоставки на § 127, ал. 2 във връзка с § 184 от ПЗР на ЗУТ. Изложеното е допълнително основание за нищожност на оспореният АУ, като издаден извън обхвата на законовата норма, оправомощаваща главния архитект да се произнася по искания за узаконяване Предвид изложеното, като е приел наличието на предпоставките за нищожност на АУ, административният съд правилно е приложил материалния закон, отчитайки, че АУ е нищожен като издаден в противоречие с влязло в сила съдебно решение, макар и да не е съобразил и второто основание, изложено по-горе, а именно, че АУ е издаден и без законова опора и извън обхвата на нормата на § 127, ал. 2 във вр. с § 184 ПЗР на ЗУТ. С оглед на това и тъй като не са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде потвърдено изцяло. Разноски не се претендират от ответниците, поради което не следва да бъдат присъждани. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение