Решение № 5468 от 29.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2776/2021 г.

Решение № 5468 от 29.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2776/2021 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" срещу решение № 5163/07.10.2020 г., постановено по адм. д. № 4395/2020 г. по описа на Административен съд – С.-град (АССГ). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдена негова Заповед № 3320/30.04.2020 г. Изключително подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение. Ответникът И. Д. оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от конституирано като страна лице, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение № 5163/07.10.2020 г., постановено по адм. д. № 4395/2020 г. по описа на АССГ е отменена Заповед № 3320/30.04.2020 г. на директора на Агенция"Митници", с която на И. Д. в качеството му на държавен служител като митнически инспектор в ТД на АМ"Югозападна", МБ"Калотина", с ранг v-ти младши е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Административният съд е приел за установено, че оспорената пред него заповед е действителен административен акт, но е издадена при допуснати нарушения във формата на акта, без собствени фактически установявания и в нарушения на материалния закон. Така постановеното съдебно решение е действително, допустимо и правилно. Административният съд е установил правилно, в съответствие със събраните по делото доказателства, относимите към спора факти, а именно, че с докладна записка от 08.04.2020 г. на ръководителя на инспектората в Агенция "Митници" е направено предложение до директора на Агенция "Митници" за образуване на дисциплинарни производства срещу девет служителя на агенцията, включително и И. Д.. Докладната е съставена по повод изнесена информация в медиите за проведена специализирана операция на ГКПП"Калотина", под ръководството на Специализираната прокуратура, при която има задържани митнически служители. Производството е водено за това, че в периода на 01.01.2019 г. до 06.02.2020 г., на територията на Република България, повече от три лица, включително длъжностни лица – полицейски органи и служители на Агенция "Митници", участват в организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение на три и повече лица с цел да вършат съгласувано в страна престъпления по чл. 302 от НК и чл. 301 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и групата е създадена с користна цел – престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 НК. Към писмото са приложени постановления за привличане на обвиняем. И. Д. е запознат с докладната записка. Назначеният в Агенция "Митници" назначен дисциплинарен съвет е провел заседание и е взел решение за допуснати нарушения от митническите служители, за които може да им се наложи дисциплинарно наказание "уволнение". И. Д. е запознат с това становище, което е докладвано заедно с цялата дисциплинарна преписка на директора на Агенция "Митници", който е поканил служителя да даде обяснения, които са представени в определения му срок, след което е издадена оспорената пред АССГ. Законосъобразни и в съответствие със съдържанието на оспорената заповед са изводите на АССГ, че изложените в нея мотиви са твърде общи, неиндивидуализирани и не могат да бъдат конкретно обвързани с разпоредителната част на оспорения акт. Липсват конкретни мотиви за нарушение на изброените в заповедта правила на Кодекса за поведение на митническия служител, Кодекс за поведение на служителите в държавната администрация и задължения по длъжностна характеристика. Нито в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, нито в протокола на дисциплинарния съвет, се съдържа описание на конкретно поведение на наказания служител, което е възприето като осъществяващи състав на дисциплинарно нарушение. Обосновано решаващият съд е приел, че единствените конкретни фактически основания за издаване на оспорената пред него заповед са публикациите в медиите за задържани митнически служители при акция на Специализираната прокуратура, повдигнатото обвинение за извършено престъпление и е взета мярка за неотклонение. Други конкретни факти за укоримо поведение на са описани, а само са изброени като нарушение норми на чл. 17, ал. 1, т. 5 от Закона за митниците, чл. 28, ал. 1 от ЗДСл, и отделни разпоредби на Кодекса за етично поведение на митническите служители и Кодекса за етично поведение на служителите в държавната администрация и длъжностната характеристика на служителя. Следва да се приеме, че като изпълнително деяние на приетото за извършено от И. Д. нарушение на служебните задължения и на изискванията на нормите за етично поведение е посочен само фактът, че на същия в резултат на проведена специализирана акция е повдигнато обвинение и е наложена мярка за неотклонение. Дисциплинарно-наказващият орган е приел съпричастност на служителя в извършване на престъпление - участие в организирана престъпна група, без наказателното производство, което е образувано, да е приключило с влязла в сила присъди, което е в грубо нарушение на презумпцията за невиновност, прогласена от чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 16 от Наказателно-процесуалния кодекс. Привличането като обвиняем и налагането на мярка за неотклонение сами по себе си не могат да бъдат квалифицирани като нарушение на служебните задължения и на правилата на етичните кодекси, както се твърди в касационната жалба. Подобно твърдение означава игнориране на презумпцията за невиновност, което не съответства на основните принципи на правото. По аналогични съображения не може да се приеме, че огласяването на специализираната акция на прокуратурата и привличането като обвиняем на жалбоподателя уронва престижа на службата. Административният орган не е установил конкретно поведение, което да бъде свързано с неизпълнение на конкретни служебни задължения или етични правила, за да бъде квалифицирано като нарушение на същите. Дисциплинарният съвет не е извършил самостоятелно изследване на конкретни факти и обстоятелства, които да осъществяват нарушение на служебни задължения или етичните правила за поведение. Твърденията за нарушение на сочените норми следва да бъде обосновано с несъмнено установени конкретни фактически действия или бездействия, което не е извършено от дисциплинарния съвет, съответно от дисциплинарно-наказващия орган. Нарушението на служебната дисциплина, осъществено чрез фактически действия по начина, описан в касационната жалба, довели и до уронване на престижа на администрацията, не са посочени нито в заповедта за образуване на дисциплинарно производство, нито в предложението на дисциплинарния съвет и установяванията му, нито фигурират като фактическо основание в издадената заповед за уволнение. С касационната жалба се прави опит да се мотивира заповедта, както и да се докаже извършено дисциплинарно наказуемо поведение, което на този етап на производството е недопустимо. В дисциплинарното производство и във всички актове на дисциплинарния съвет и на дисциплинарно-наказващия орган се съдържа само и единствено текстът на постановлението за привличане на И. Д. като обвиняем, но липсва конкретно деяние, което да осъществява съставите на дисциплинарно нарушение. Действително на основание чл. 89, ал. 4 от ЗДСл държавните служители носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянието може да бъде основание и за търсене на друг вид отговорност. В случая обаче, при неприключило наказателно производство и липса на признаване на лицето за виновно с влязла в сила присъда, административният орган на практика е приел, че служителят е извършил престъплението, за което е привлечен като обвиняем. Този подход към ангажиране на дисциплинарната отговорност на държавните служители е в нарушение на основното право на справедлив процес и презумпцията за невиновност, поради което правилно АССГ е обосновал извод за незаконосъобразност на административният акт за налагане на дисциплинарното наказание. По изложените съображения обжалваното съдебно решение като правилно, законосъобразно, обосновано и постановено без допуснати процесуални нарушения, трябва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. По водене на делото ответникът е направил разноски в размер на 600 лв., които с оглед направеното искане и изхода на спора има право да му бъдат възстановени от бюджета на Агенция "Митници". Своевременно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, защото договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат въобще не е прекомерно спрямо фактическата и изключително голяма правна сложност на спора. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение,