Решение № 4708 от 8.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1450/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Столичен общински съвет, чрез процесуалния му представител юрк. М. Механджиева, против решение 27192/16 декември 2024 г., постановено по адм. д. 1046/2024 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска отмяната му. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Кралекс ООД против решение 690 по протокол 61 от 16 септември 2022 г. на Столичния общински съвет /СОС/, поправено с решение 788/27 октомври 2022 г. на същия орган, с което, на основание чл. 21, ал. 1 и ал. 7 ЗОС, чл. 112, ал. 2, т. 1, вр. чл. 110, ал. 1, т. 1 ЗУТ, чл. 14, ал. 3, т. 1 и ал. 4 ЗУТ, чл. 43, ал. 1 ЗУТ, чл. 103, ал. 4 и чл. 104, ал. 1 ЗУТ, е одобрен проект за ПУП - ПР за части от ПИ с идентификатори 68134.904.1498; 68134.904.1499, 68134.904.1648; 68134.904.1621; 68134.904.3027; 68134.904.2448 и 68134.904.3010 кв. 121 за образуване на УПИ II - "детска ясла", кв. 121, м. "Кръстова вада", район "Лозенец", гр. София; проект за ПУР на [улица], в участъка от о. т. 192 до о. т. 192а (нова) и ПУП - ПЗ за УПИ II - "детска ясла", кв. 121, м. "Кръстова вада", район "Лозенец", гр. София, в частта относно ПИ с идентификатори 68134.904.1498; 68134.904.1499, кв. 121, м. "Кръстова вада", район "Лозенец", Столична община, собственост на жалбоподателя. Според одобрения проект части от ПИ с идентификатор 68134.904.1498 и части от ПИ с идентификатор 681344.904.1499, собственост на дружеството жалбоподател се урегулират в УПИ II "за детска ясла" и се предвижда изграждането на обект публична общинска собственост. Съдът е отменил решението в оспорената част като незаконосъобразно. Решението е било постановено след връщане на делото за разглеждането му от ВАС, съгласно решение 669/22 януари 2024 г., постановено по адм. дело 7564/2023 г. по описа на ВАС. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Правилно решаващият съд е приел, че решението на СОС в оспорената му част нарушава чл. 108, ал. 5 ЗУТ като в съдебния акт е изложил подробни мотиви затова. Преценката за целесъобразност и икономичност на плана, изискуема по чл. 108, ал. 5 ЗУТ, следва да се извършва при баланс между цялостното устройствено решение и правата и интересите на всеки отделен адресат на тези предвиждания. Във всеки случай следва да не се нарушава принципът за съразмерност по чл. 6 АПК, като предвижданията за имотите не следва да засягат и правата и интересите на собственика в степен по-голяма от необходимото за постигане целта на закона. Мотивите на атакувания съдебен акт изразяват направената, по реда на чл. 108, ал. 5 ЗУТ вр. чл. 145, ал. 1 АПК, проверка от решаващия съд. Правилни са изводите на съда, че съществува по-целесъобразно и икономично решение. Видно от заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, и от приложения към него списък, на територията на района са налице имоти общинска /частна собственост/ с отреждане за изграждане на детски градини. Тези обстоятелства се установяват и от приложения регистър на имотите, подлежащи на отчуждаване, от който също е видно наличието на такива имоти. Следователно са налице поикономично осъществими възможности от отчуждаването на имоти, което е свързано с разходването на публични средства, при положение, че са налице имоти общинска /частна/ собственост с отреждане за изграждане на детски градини. Отделно от това твърдяната общинска нужда не се основава на конкретна информация относно броя на децата родени за съответната календарна година и свободни места в детските заведения в района. Касаторът, въпреки дадените му указания от съда с определение от 08 февруари 2024 г. да ангажира доказателства за броя на жителите в района, броя на децата до 3 годишна възраст, изградените детски ясли в района, отсъствието на свободни общински терени в район Лозенец, подходящи за изграждане на детски ясли, не е изпълнил дадените указания и не е предоставил информация за броя на децата, живущи на територията на района, за които не са достигнали места за настаняване в общинските детски ясли и градини. А броят на децата е от съществено значение за определянето дали е налице общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, освен чрез отчуждаване на имоти частна собственост, т. е. не е налице основание за приемане на ПУП по чл. 21, ал. 1 ЗОС. Промяната на предвиждането за уличната регулация и конкретно включването на по-голямата част от имота в нея не е мотивирано съобразно принципите по чл. 108, ал. 5 ЗУТ и предпоставките на чл. 21 ЗОС. Правилно първоинстанционният съд е приел и, че в оспорваното решение, както и в придружаващата го административна преписка, липсват каквито и да е мотиви за това регулационно решение и за изменението на уличната регулация, одобрено с оспореното решение на СОС. Действително допустимо е фактическите основания за издаване на акта да са изложени в документи, съдържащи се в административната преписка, но в конкретния случай такива не са посочени от касатора. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а жалбата - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на разноски - на ответника Кралекс ООД следва да бъдат присъдени сторените в тази инстанция разноски за един адвокат в размер на 1500 лева, съгласно представени списък по чл. 80 ГПК, фактура 0000001782 от 24 януари 2025 г. и преводно нареждане от 27 март 2025 г. Налице е искане за редуциране, поради възражение за прекомерност, на присъденото адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по ЗУТ, без определен материален интерес, минималното възнаграждение е 1 250 лв., което не е императивно определено и е дадена възможност на съда да преценява, в случай на сезиране, справедливия размер, който да бъде присъден. В настоящия случай претенцията за прекомерност е бланкетна, немотивирана и неоснователна. Този съд не намира причина за намаляване размера на заплатения хонорар, който следва да бъде присъден за сметка на Столичен общински съвет. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав