Решение № 120 от 25.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 473/2012 г.

Решение № 120 от 25.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 473/2012 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Любка Илиева Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Е. -с. К., общ. Ц., против решение от 2.03.2012 г. по в. гр. д. № 30/2012 г. на Бургаски ОС, с което се потвърждава решение № 1799/15.11.2011 г. на Бургаски РС, с което са обезсилени решение и решение за поправка по гр. д. № 669/2009 г. на БРС, с които предварителният договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 25.09.2007 г. между А. О. -В. Т. и касатора е обявен за окончателен. Актовете са постановени по искане на А. О. на основание чл. 362, ал. 2 ГПК. Ответното по касационната жалба А. - сега Е., е подало отговор, че не са налице основания за допускане, както и че същата е неоснователна. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че по въпросът, че джирото е единственият способ за прехвърляне на вземането по запис на заповед, съдът се е произнесъл в противоречие с Р по т. д. 29/2010 на ВКС, както и с решения на ВТОС и Бургаски ОС, но последните две не са представени. ВКС-I т. о., за да се произнесе, взе предвид следното: Твърдяното противоречие е налице. Въззивният съд е приел, че в случая липсва джиро /индосамент/, което се явява форма за надлежно прехвърляне на права - чл. 316 ТЗ, поради което само договорът за цесия не може да прехвърли правата по ценната книга, тъй като не е извършено по изискуемия ред. На така поставеният въпрос, цитираното Р № 213/30.12.2010 г. по т. д. № 29/2010 г. на II т. о., не дава отговор, защото то визира разпоредбата на чл. 15 ТЗ. Отговорът е даден в друго решение № 218/1.03.2013 г. по т. д. № 1008/2011 г. на II т. о., с което е прието следното: Допустимо е правата по запис на заповед да бъдат прехвърлени чрез цесия при спазване на чл. 99 ЗЗД и предаване на ценната книга или с джиро съгласно чл. 466 и сл. ТЗ. Затова с определение № 306/29.03.2013 г. обжалваното въззивно решение е допуснато до касационно обжалване. Джирото е един от способите за прехвърляне на права по запис на заповед и същият не изключва приложението на цесията като начин за прехвърляне на правото на вземане по записа на заповед. Разликите при двата способа са във формата и елементите на волеизявлението на кредитора по менителничния ефект, обема на прехвърлените права, последиците, начина на доказване и различното им действие. Настъпването на действието на цесията по отношение на длъжника и третите лица е обусловено от съобщаване на прехвърленото вземане от цедента на цесионера съгласно чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор, освен, че е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето, има задължение да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането. За да упражни вземането си, цесионерът, на който е прехвърлено правото по запис на заповед, трябва да разполага с фактическа власт върху записа на заповед и да го представи на длъжника- чл. 491, чл. 492 във вр. с чл. 537 ТЗ. Необходимостта от предаване на записа на заповед от цедента на цесионера произтича и от съществуването на два вида субективни права върху ценните книги-правото на парично вземане по записа на заповед и правото на собственост върху записа на заповед като документ-ценна книга. В настоящия случай по делото не е установено дали поемателят на записа на заповед е съобщил прехвърлянето на вземането по записа на заповед на издателя и в какво качество е действало лицето Т. С. По изложените съображения, обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено изцяло, след като делото да върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото Бургаски ОС следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС- чл. 294, ал. 2 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК, ВКС-I т. о.