Решение № 13434 от 29.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5640/2020 г.

ВАСIV отделение29.10.2020 г.докладчик т Аделина Ковачева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1043 от 18.02.2020 г., постановено по адм. дело № 3625/2017 г. на Административен съд-София град. ОСЪЖДА Министерството на външните работи да заплати на М. Бхатти, [гражданство], [дата на раждане] сумата от 400. 32 /Четиристотин лева и 32 стотинки/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 13434 от 29.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5640/2020 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от завеждащия "Консулска служба" на Посолството на Република България в Исламабад, Ислямска Република Пакистан, чрез правоспособен юрист Н. Цанков, против решение № 1043 от 18.02.2020 г. по адм. дело № 3625/2017 г. на Административен съд – София град. С него е отменен, като незаконосъобразен отказът му за издаване на виза вид "D" изх. № ISВ1600314 от 6.03.2017 г. Твърди се, че решението е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна М. Бхатти, в представен писмен отговор чрез адвокат П. Петров изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по приложен списък. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че съдебното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Посочва, че издаденият акт не съдържа мотиви относно извода на органа, че са налице основателни съмнения за заобикаляне на визовия режим. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от М. Бхатти против отказ изх. № ISВ1600314 от 6.03.2017 г. на завеждащия "Консулска служба" на Посолството на Република България в Исламабад, Ислямска Република Пакистан, за издаване на виза вид "D". Възраженията са за допуснати нарушения на административните правила и неправилно приложение на материалния закон. Оспорващият твърди, че отказът е издаден в противоречие с чл. 2 от Протокол 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/ и чл. 14 ЕКПЧОС, тъй като чрез него е лишен от право на образование и е дискриминиран по произход, националност, външен вид, цвят на кожата и религия. Сочи още, че не са посочени мотивите за отказа от издаване на виза. Към жалбата, в опровержение на лаконичния мотив на административния орган, жалбоподателят е представил писмени доказателства: Писмо от Техническия университет (ТУ) от 16.03.2017 г.; Удостоверение от ТУ – Варна от 21.09.2016 г.; Второ удостоверение от ТУ – Варна от 16.03.2017 г.; Заверена декларация за финансова подкрепа от 14.01.2017 г.; Извлечение от банкова сметка в Интернешънъл Асет Банк от 19.09.2016 г.; Разписка от 29.09.2016 г. от ТУ за платена държавна такса за първи семестър; Удостоверение от МОН от 31.08.2016 г.; Удостоверение от Шведската група технически университети; Удостоверение за положени изпити за средно образование; Диплома за младши инженер; Медицинска застраховка за пътуване; Удостоверение за прием от ТУ – Варна от 9.06.2016 г.; Свидетелство за съдимост. Съдът е събрал административната преписка по издаване на отказа, от която е установил, че на 18.10.2016 г. М. Бхатти е подал заявление за издаване на виза вид "D". Като причина за посещението си в Република България е посочил обучение, за което е представил удостоверение № УД-428 от 31.08.2016 г. от директора на Дирекция "Висше образование" в Министерство на образованието и науката, издадено на основание чл. 19, т. 2 от Наредбата за приемане на студенти във висшите училища на Република България. В него се сочи, че чужденецът е приет за студент през учебната 2016-2017 г. в Техническия университет – Варна, специалност "Индустриален мениджмънт" на английски език, за придобиване на образователно-квалификационна степен "бакалавър", редовна форма на обучение за срок от 4 години. Описано е още, че през учебната 2016-2017 г., кандидатът следва да премине езиков курс по английски език в департамент "Обучение по математика, физика и езиково обучение" към университета, като след успешно полагане на изпитите, може да бъде записан като студент. По преписката са представени доказателства за заплатена семестриална такса; удостоверение изх. № 5779 от 21.09.2016 г. от ректора на ТУ-Варна за прием за обучение в университета за учебната 2016-2017 г. за езикова и специализирана подготовка на английски език, както и че ще бъде настанен в студентските общежития към университета. От чужденеца са представени и други документи във връзка с издаване на визата. Административният орган е постановил отказ на основание чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ. Единственият мотив е, че от анализа на документите и устните изявления не се доказва по категоричен начин, че лицето в действителност възнамерява да се обучава в българско учебно заведение, както и че са налице основателни съмнения за заобикаляне на визовия режим, чрез формално изпълнение на условията. В хода на съдебното производство е изискана и представена съгласувателната процедура по заявлението за издаване на виза, от която е видно, че Териториална дирекция "Национална сигурност"-Варна и Сектор "Миграция"-Варна са изразили положително становище. Въз основа на събрания доказателствен материал, съдът е изложил приетите за установени факти и е направил правните си изводи. Счел е, че обжалваният отказ за издаване на виза, тип D е постановен при неспазване на установената форма, при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. В тази връзка е посочил, че при издаване на акта, длъжностното лице не е обсъдило многобройните писмени доказателства, приложени към заявлението и не е посочило причините, обосноваващи извод, че лицето възнамерява да не се обучава в българско учебно заведение. От представените документи за прием на студент, платена такса, клетвена декларация и положителните становища на компетентните органи, съдът е приел, че липсват мотиви за издаване на отказа и посоченото в него наличие на основателни съмнения за заобикаляне на визовия режим. Доколкото в жалбата се твърдят нарушени права по КЗПЧ, съдът е анализирал решение на СЕС от 10 септември 2014 г. по дело С-491/13. Въз основа на извършеното от СЕС тълкуване е приел, че отказът е издаден в противоречие с материалния закон и Директива 2004/114/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 г. относно условията за прием на граждани на трети страни с цел образование, ученически обмен, безвъзмездно обучение или доброволческа дейност. При наличие на отменителните основания по смисъла на чл. 146, т. 2, 3 и 4 АПК и в хипотезата на чл. 172, ал. 2 АПК е отменил отказа за издаване на виза и е изпратил преписката на завеждащия консулската служба в Посолството на Република България в Исламабад, Ислямска република Пакистан за ново произнасяне по искането от 18.10.2016 г. при спазване на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно е твърдението на касатора, че съдът неправилно е приложил материалния закон и е изложил "нелогични" мотиви в решението си. За да постанови отказа за издаване на виза, органът се е позовал на разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ, а като мотиви е посочил, че анализът на документите и направените устни изявления не доказват по категоричен начин, че лицето в действителност възнамерява да се обучава в българско ВУЗ, поради което са налице съмнения за заобикаляне на визовия режим чрез формално изпълнение на условията. Както правилно е посочил АССГ, органът не е изложил мотиви как е достигнал до този извод, като нито в оспорения акт, нито в преписката към него се съдържат такива данни, за да може да се провери законосъобразността на акта. Съдът правилно е приел, че органът е следвало да анализира, обсъди и прецени представените официални удостоверителни документи – удостоверенията от Министерство на образованието и науката и от Техническия университет-Варна, като изложи конкретни мотиви за тяхната относимост/неотносимост към искането за издаване на виза. Още повече, че документите са задължителни за представяне, съгласно изискванията на чл. 19 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим, където са посочени документите, които кандидатът следва да представи при подаване на заявление за издаване на виза за дългосрочно пребиваване. Кандидатът е представил две удостоверения, че е приет като редовен студент, удостоверение, че ще бъде настанен в общежитията към ТУ-Варна, извлечение от лична банкова сметка, клетвена декларация от майка му, че ще го издържа, валидна медицинска застраховка и документ за заплатена семестриална такса без задължение да я внася преди издаване на визата – чл. 15а, ал. 4 от Наредбата за държавните изисквания за приемане на студенти във висшите училища на Република България. Всички тези документи, както и изразените положителни становища от Териториална дирекция "Национална сигурност"-Варна и Сектор "Миграция"-Варна, не са обсъдени от административния орган и не са изложени мотиви относно извода му за съмнения за заобикаляне на визовия режим и намерението на кандидата да не се обучава в българско учебно заведение. Настоящата съдебна инстанция провери и ръкописните бележки, направени от съответните длъжностни лица в посолството върху попълнената от кандидата бланка за издаване на виза в хипотезата на чл. 24в, ал. 1 ЗЧРБ, подадена на 18.10.2016 г. Непосредствено под наименованието на бланката "Application for Visa" е записано "Обучение - чл. 24в, ал. 1 ЗЧРБ и текст "Положително". Под бланковия текст са записани подробности за апликанта, в това число и наличието на банкова сметка за 8500 щатски долара, както и обяснението му за техния произход. Записани са още обясненията му за начина, по който е разбрал за обучението в Република България. Отразено е доброто владеене на английски език. Наред с тези положителни факти е вписан отрицателен такъв – а именно непредставяне на предишния паспорт с обяснението, че е загубен. На бланката също ръкописно са отразени и резултати от извършени допълнителни проверки: Осъществена телефонна връзка на 13.01.2017 г. за изясняване степента на религиозност на кандидата. На 17.01.2017 г. са изследвани обстоятелства относно характера на предишното му образование, определено, като "светско" и данни за родителите и членовете на семейството му – един брат и една сестра. Тези ръкописни отбелязвания сами по себе си и извън предавените от кандидата писмени доказателства, по никакъв начин не обосновават мотивите за отказа. Още повече, че никъде не се съдържа дори начален елемент на анализ на документите и на направените устно изявления от апликанта. Вярно е, че компетентните административни органи могат да издадат или да откажат издаването на виза, но за да е законосъобразен актът следва да съдържа и мотиви. Вписаното, като мотив изявление, че "анализът на документите и устните изявление не доказват по категоричен начин, че лицето в действителност възнамерява да се обучава в български ВУЗ. Налице са основателни съмнения за заобикаляне на визовия режим чрез формално изпълнение на условията" представлява голословно твърдение, което не е подкрепено от никакви фактически установявания. Отделно от това, съдът съобрази, че съгласно чл. 20 от Инструкция № КОВ-04-02-351 от 15.08.2013 г. за условията и реда за съгласуване на заявленията за издаване на визи, консулските длъжностни лица издават или отказват издаване на виза за дългосрочно пребиваване след разрешение от Дирекция "Консулски отношения" въз основа на съвместно становище на Дирекция "Миграция" и ДАНС. А в чл. 34, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим е посочено, че не се издава виза на чужденец, когато е налице едно от основанията по чл. 10 ЗЧРБ, като във формуляра се вписват мотивите и се посочва основанието за отказ, без да се вписват съображения, засягащи интересите на националната сигурност. В случая не се касае за защита на националната сигурност, поради което органът е бил длъжен да изложи мотиви относно постановения отказ за издаване на виза. Като не го е направил, е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяна на акта. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че делото следва да бъде прекратено, а решението на първоинстанционния съд – обезсилено. Съгласно чл. 10а, ал. 4 ЗЧРБ отказите за издаване на визи по чл. 9а, ал. 2, т. 4 /виза вид "D"/ не подлежат на обжалване по съдебен ред, освен когато лицето претендира засягане на основни права и свободи по Европейската конвенция за защита правата на човека. Пред първоинстанционния съд М. Бхатти твърди нарушение на чл. 2 от Протокол 1 и чл. 14 ЕКПЧОС, поради което правилно АССГ е разгледал жалбата му по същество и е приел, че актът е издаден в противоречие с Директива 2004/114/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 г. Цитираното в касационната жалба съдебно решение на ВАС е неотносимо към настоящия спор доколкото в него ясно и точно е посочено, че кандидатът за виза не е претендирал засягане на основните права и свободи по ЕКЗПЧОС, поради което и жалбата е била недопустима за разглеждане. Като е проверил законосъобразността на отказа за издаване на виза на всички основания по чл. 146 във вр. чл. 168 АПК, първоинстанционният съд е достигнал до извод за основателност на жалбата. Решението за отмяна на административния акт е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по приложен списък. Поради това и с оглед представения договор за правна защита и съдействие от 15.05.2020 г. и формуляр за получаване на пари от "ЦКБ" АД от 28.05.2020 г., касаторът следва да бъде осъден да заплати на М. Бхатти разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400. 32 лв., за делото пред ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 19