Решение № 3860 от 11.4.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - гр. София при ЦУ на НАП, подадена чрез процесуален представител юрк. Кожухарова, против Решение 3764/08.06.2022 г., постановено по адм.дело 9460/2019 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-22002217006398-091-001/13.11.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение 790/09.05.2019 г. на Директор на Дирекция "ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, с който на БГ Естейтс Дивелопмънтс ЕАД е установено задължение за корпоративен данък за внасяне за 2015 г. в размер на 81 366,23 лева, в следствие на увеличение на финансовия резултат със сумата от 951 347,79 лева, ведно с начислени лихви за забава в размер на 21 633,81 лева. В подадената в срока по чл. 211 от АПК касационна жалба се поддържа неправилност на съдебния акт, поради неговата необоснованост и постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Не са развити каквито и да било съображения по така наведените касационни основания по смисъла на чл. 209 т.3 от АПК. Постъпило е и допълнение към касационната жалба, подадено чрез юрк. Кожухарова, с което се сочи нарушение на чл. 235 ал. 2 и ал. 6 от ГПК; неправилно определяне правните и доказателствено релевантни за разрешаване на правния спор факти; игнориране на обективни факти и доказателствата за тях, на които се основава РА и несъобразяване с доказателствената сила на частните писмени доказателства, която законът им придава (чл. 180 от ГПК) и с доказателствената сила на заключението на вещото лице (чл. 202 от ГПК). Изтъква се, че съдът е кредитирал заключението на вещото лице, без да съобрази че същото е изготвено въз основа на документи, които не са част от доказателствения материал по делото и ответникът е лишен от възможността да вземе отношение по същите годишен финансов отчет за 2015 г., ГДД за 2014 г., оборотни ведомости за 2014 г. и 2015 г., синтетични хронологични ведомости на сметка 303 за 2014 г. и 2015 г., на сметка 609 за 2015 г., на сметка 611 за 2014 г. и 2015 г., на сметка 709 за 2015 г. и главна книга за 2014 г. и 2015 г. Касаторът е развил съображения и относно същността на договора за цесия и начина на счетоводното му отразяване с позоваване на СС 32 Финансови инструменти в частност т. 11.5 б г , позовал се е на разпоредбите на Глава Четвърта от ЗКПО, в частност чл. 16 ал.1, 2, след което счита, че след като посочва че след като конкретните установявания са мотивирани с хипотезата на отклонение от данъчно облагане за нуждите на правния спор е било необходимо да се изследват освен условията, при които е сключена същата, така и резултатите от изпълнението й в правната сфера и на двете страни. По този повод е анализирано и финансовото състояние и резултатите от търговската дейност на ревизирания субект, Евробилдинг инженеринг ООД и Бувелт ЕООД. Най- сетне е възведено и възражението, че след като цесията касае 2014 г., то при съобразяване счетоводните принципи на текущо начисляване и на съпоставимост на приходите и разходите, резултатът от нея е следвало да намери отражения при формиране на счетоводния финансов резултат /СФР/ за 2014 г., а не за 2015 г. Иска се цялостна отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на ревизионния акт, както и се претендира присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции за което представя и списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът по касация БГ Естейтс Дивелопмънтс ЕАД, чрез процесуален представител, в депозиран отговор оспорва касационната жалба и наведените с нея касационни основания, в която насока настоява да се приеме и че всъщност конкретни оплаквания липсват; оспорва и депозираното допълнение към касационната жалба, за което счита че недопустимо и извън срока за обжалване на съдебния акт, се навеждат касационни основания, поради което и настоява да се остави без разглеждане , в условията на евентуалност оспорва наведените в него съображения. По подробно развити аргументи в двата депозирани отговора настоява за оставяне в сила на съдебния акт. Претендира присъждане на разноски и за касационната инстанция за което представя списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за понасянето им. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че принципно касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима (оплакванията във връзка с допълнението на касационната жалба, ще бъдат разгледани при обсъждане въпросът за обхвата на касационния контрол), но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстационния съд е била законосъобразността на РА Р-22002217006398-091-001/13.11.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение 790/09.05.2019 г. на Директор на Дирекция "ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, с който на БГ Естейтс Дивелопмънтс ЕАД е установено задължение за корпоративен данък за внасяне за 2015 г. в размер на 81 366,23 лева, ведно с начислени лихви за забава в размер на 21 633,81 лева, в следствие на увеличение на счетоводния финансов резултат със сумата от 951 347,79 лева на основание чл. 78 във вр. с чл. 23 ал. 2 т. 1 от ЗКПО във вр. с чл. 4 ал. 1 т.4 от Закона за счетоводството /ЗСч, отм./. С оспорения съдебен акт РА е отменен изцяло, като е прието че е издаден от компетентни органи по приходите, при липсата на допусната съществени нарушения на административно производствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. След като подробно е описал фактическата обстановка във връзка със спора по делото, възпроизвел е съдържанието на приетата по делото ССчЕ, посочил е събраните по делото доказателства, съдът е отрекъл изводите на приходната администрация за наличие на основание по чл. 78 във вр. с чл. 23 ал. 2 т. 1 от ЗКПО във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗСч /отм., но приложим на разглеждания данъчен период, бел. моя/ за преобразуване на финансовия резултат на дружеството за данъчен период 2015 г. в посока неговото увеличаване с осчетоводените разходи в размер общо на 951 347,79 лева, произтичащи от Договор за цесия от 02.06.2014 г., при следните аргументи от фактическа и правна страна. За данъчен период 2015 г. от дружеството е подадена ГДД по чл. 92 ал. 1 от ЗКПО с вх. 224351600456655 от 31.01.2016 г., по която са декларирани общо приходи 2 250 935,37 лв. /в това число нетни приходи от продажби в размер на 2 201 795,37 лева/, разходи в общ размер на 2 388 379,24 лева, СФР счетоводна загуба 137 443,87 лев, увеличения в размер на 43 305,00 лева, намаления в размер на 43 305,00 лева /счетоводни и данъчни амортизации/, съответно данъчен финансов резултат загуба в размер на 137 685,25 лева. Прието е, че през 2011 г. е дружеството е отразило по дебита на сметка 411 Клиенти сумата от общо 951 347,79 лева, във връзка с доставки за материали, обективирани в подробно индивидуализирани първични счетоводни документи с получател Евробилдинг Инженеринг ООД. През същия отчетен период по кредита на сметка 709 Приходи от други продажби е отразена общата стойност на данъчните основи 792 789,82 лева, съответно по кредита на сметка 4532 Начислен данък за продажбите е отнесена общата сума на начисления ДДС от 158 557,97 лева. Вземането от клиента Евробилдинг Инженеринг ООД на обща стойност 951 347,79 лева присъства в баланса на дружеството до 2014 г. /вкл./. Представен е Договор за цесия от 02.06.2014 г., сключен между БГ Естейтс Дивелопмънтс ЕАД в качеството на цедент и Бувелт ЕООД в качеството му на цесионер, по силата на който и съгласно чл. 99 от Закона задълженията и договорите /ЗЗД/, цедентът прехвърля на цесионера вземането си от конкретно индивидуализирани фактури на обща стойност 951 347,79 лева срещу възнаграждения в размер на 50 000 лева. Представено е и Уведомление с дата 03.06.2014 г. до длъжника, както и приемо-предавателен протокол от 02.06.2014 г., съгласно който документите са предадени на цесионера. От представените хронологични ведомости на сметка 411 Клиенти и 709 Други приходи за периода 01.01.2014 г. 31.12.2014 г. е установено, че по партидата на Евробилдинг Инженеринг ООД не е извършвана преоценка на вземанията на обща стойност 951 347,79 лева, както и че приходът по Договора за цесия в размер на 50 000 лева е отразен през 2014 г., срещу което липсват отразени разходи в същия отчетен период. Данните от приложените счетоводни регистри за 2015 г. на сметки 701, 702, 709, 601, 602, 603, 604, 605 и 609, сочат че отразеният по дебита на сметка 609 Други разходи разход в размер общо на 951 347,79 лева, срещу кореспонденцията на сметка 411 Клиенти е свързан именно с отписване на вземания в същия общ размер от клиента Евробилдинг Инженеринг ООД. Сметка 609 Други разходи е приключена със сметка 611 Разходи за основната дейност , по който начин сумата от 951 347,79 лева е отнесена по дебита на сметка 611 Разходи за основната дейност и формира всъщност крайното дебитно салдо по същата сметка за 2015 г. В първоначално съставените РД и РА, въз основа на данните в Отчета за приходите и разходите /ОПР/ за 2015 г. и депозирания счетоводен регистър главна книга за 2015 г. органите по приходите са приели, че така отписаните вземания намаляват счетоводния финансов резултат два пъти: веднъж в разходната част на ОПР като намаление на запасите от продукция и незавършено производство ред 10100 по който е отразена сумата от 967 хил. лева /крайно салдо по сметка 611/ и втори път отчетени като текущи разходи ред 10500 . В този порядък съдът е кредитирал изцяло заключението на вещото лице по допусната ССчЕ, въз основа на което е приел, че непризнаването на разход в размер на 951 347,71 лева, като краен резултат не води до данъчна печалба и данък по ЗКПО за внасяне в размер на 81 366,71 лева. Вещото лице е дало експертен извод, че при положение че разликата между крайното и началното салдо на сметка 303 Продукция е намаление в размер на 1 351 507,49 лева (тя не е спорна, бел.моя), при положение че крайното салдо по сметка 611 Разходи за основната дейност се възприеме 0,00 лева (елиминирано е дебитното салдо в размер на 951 347,71 лева, бел.моя) и разлика между начално и крайно дебитно салдо по сметка 611 е в намаление в размер на 567 155,08 лева, то сумата от двете разлики 1 918 662,57 лева (а не посочените от ревизирания субект 967 хил. лева, бел.моя) следва да се отрази в ОПР като намаление на запасите от продукция и незавършено производство в раздел Разходи за оперативната дейност, перо Намаление на запасите от продукция и незавършено производство, което наред с отчитане на сумирани разходи в група 60 - 859 169 лева (в тази сума не участва разхода от 951 347,71 лева, бел.моя), обосновава счетоводен финансов резултат за 2015 г. загуба именно в размер на 137 444 лева. Съдът е споделил изразеното становище от вещото лице, че решението на дружеството да остави така отчетения разход от отписване на вземане в размер на 951 347,71 лева по сметка 611, означава че сумата на разхода не участва във формиране на финансовия резултат за 2015 г. . При тези фактически установявания съдът е приел, че след като през 2011 г. е признат прихода, а към 2015 г. разходът отписване на вземането не участва в резултат за същата 2015 г., се налага изводът, че сумата се облага двойно-веднъж за 2011 г. и още веднъж през 2015 г. . На второ място съставът на АССГ въз основа и на данните от РА Р-22002217002234-091-001 от 08.12.2017 г., съставен от органите по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 734 от 28.05.2018 г. на Директор Дирекция ОДОП гр. София, съответно изменен с влязло в сила Решение 712 от 09.02.2021 г., постановено по адм. дело 6636/2018 г. по описа на АССГ, в частта му относно определяне задълженията за корпоративен данък за 2014 г. на БГ Естейтс Дивелопмънтс ЕАД, е приел че съпоставимите разходи по коментирания Договор за цесия не са намерили отражение при определяне на СФР, а и на данъчната основа за облагане по ЗКПО за 2014 г. Това според съда е довело до увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2014 г. със сумата в размер на 951 347,79 лева , а през 2015 г. същият разход не е признат от ревизиращите с аргумента, че следва да се отчете през данъчната 2014 г. . На трето място е прието, че установеното от вещото лице следващо се увеличение на намалението на запасите от продукция и незавършено производство, води до увеличение на разходите за 2015 г., което не е намерило отражение нито в РД, нито в издадения въз основа на същия РА, нито е обсъдено в Решението на Директора на Дирекция ОДОП гр. София, а при съобразяването му изводът е, че финансовия резултат на дружеството е загуба в размер на 930 234 лева. Т.е. непризнаването на разход в размер на 951 хил. лева, не формира данъчна печалба в размер на 813 662,30 лева, респ. не е на лице корпоративен данък за внасяне в размер на 81 366,23 лева. По този начин е формиран и крайният извод на първоинстанционният съд за отмяна на РА. Съгласно чл. 218 ал. 1 от АПК задължение на касационната инстанция е да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, като на основание чл. 218 ал. 2 от АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение следи служебно единствено за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на АССГ като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. По наведеното в депозираната в срок касационна жалба касационно основание по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК - нарушения на съдопроизводствените правила в дейността на съда. Не се установява твърдяното нарушение на чл. 235 ал. 2 и чл. 236 ал. 2 от ГПК съдебният акт отговаря на изискванията за мотивираност, съдържа собствени (на съда) фактически и правни установявания, обсъдени са всички възражения на страните. Несъгласието на касатора с изводите от фактическа и правна на страна на първостепенния съд, не обосновават нарушение на посочените правни норми. За прецизност следва да се отбележи, че в АПК се съдържа изрична разпоредба тази на чл. 172а от АПК, поради което е неправилно касаторът реферира върху правилата на ГПК, приложими единствено субсидиарно съгласно чл. 144 от АПК. От изложеното в касационната жалба не става ясно какво точно касаторът разбира под неправилно определяне правните и доказателствено релевантни за разрешаване на правния спор факти; игнориране на обективни факти и доказателствата за тях, на които се основава РА и несъобразяване с доказателствената сила на частните писмени доказателства, която законът им придава (чл. 180 от ГПК) . Заключението на вещото лице е преценяно от състава на съда именно по правилото на чл. 202 от ГПК извлеченията от счетоводните регистри на ревизирания субект са събрани още в хода на ревизионното производство в изпълнение дадените указания в отменителното Решение на Директора на Дирекция ОДОП гр. София, част са от изпратената на съда административна преписка, обсъждани са както в РД, така и в РА, а и в акта на самия касатор, и неясно защо се поддържа, че същите не са част от материалите по делото и тази страна не е имала възможност да се запознае със същите. Или така изведените съображения относно наведеното касационно основание по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК допуснати съществени процесуални нарушения в дейността на съда, очевидно нямат връзка с фактите от обективната действителност. По обосноваността на съдебния акт и неговата материална законосъобразност, които следва да бъдат разгледани общо, касационната инстанция констатира следното. Всъщност правилно и обосновано първостепенният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите и при липсата на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да посягат на валидността на тази категория индивидуални административни актове. Правилни и обосновани се преценят от касационната инстанция изводите на съда за неправилното приложение на материалния закон при издаването на РА относно определяне на задълженията за корпоративен данък за 2015 г. на БГ Естейтс Дивелопмънтс ЕАД, но не по всички съображения, изложени от първостепенния съд и при следните коригиращи мотиви. В по-общ план следва да се посочи, че принципно данъчният финансов резултат така както е дефиниран в чл. 18 ал. 1 от ЗКПО е счетоводният финансов резултат, който се преобразуван по реда и начина така както е посочено в чл. 22 във вр. с чл. 23, чл. 24 и чл. 25 от ЗКПО с данъчните постоянни разлики /дефинирани в Глава седма, чл. 26 и сл. от ЗКПО/, данъчните времеви разлики /дефинирани в Глава осма, чл. 34 и сл. от ЗКПО / и други суми, посочени в този закон. Крайният резултат може да бъде данъчна печалба /чл. 18 ал. 2 от ЗКПО/, съставляваща и данъчната основа за облагане с корпоративен данък /чл. 19 от ЗКПО/, респ. данъчна загуба /чл. 18 ал. 3 от ЗКПО/, подлежа на пренасяне по правилата на Глава Единадесета от част Втора на ЗКПО. При спазване принципите на законност /чл. 2 ДОПК/, обективност /чл.3 от ДОПК/ и служебно начало /чл. 6 от ДОПК/ в хода на ревизионните производства органите по приходите, следва обективно да прилагат правилата на съответния материален закон при формирането на данъчните основи за облагане, респ. определянето на задълженията към фиска на данъчните субекти. Пренесено на плоскостта на ЗКПО, посоченото задължава ревизиращите органи да прилагат правилата за корекции, залегнали в ЗКПО, независимо от това дали водят до увеличение или до намаляване на СФР. Конкретно от данните поделото се налага изводът, че противоположните становище на страните в процеса са в две насоки следва ли да бъде признат за данъчни цели осчетоводеният през 2015 г. по кредита на сметка 609 Други разходи разход в размер на 951 357,71 лева, съответно дори и при положителен отговор на този въпрос и при спазване посочените принципи и правилата на ЗКПО за формиране на данъчния финансов резултат за нуждите за облагане с корпоративен данък, това би ли довело до различен от декларирания от ревизирания субект, съответно до определяне на корпоративен данък за внасяне и лихви за забава във възприетите в РА размери. Всъщност релевантната за спора фактическа обстановка е правилно установена от първостепенния съд, като следва установяванията на органите по приходите, отразени както в първоначалните РД и съставения въз основа на него РА, в отменящото Решение на Директора на Дирекция ОДОП гр. София, респ. в процесния РА и РД, въз основа на който същият е съставен и потвърждаващото го Решение на Директора на Дирекция ОДОП гр. София. Така страните не спорят, че по счетоводни данни от 2011 г. до процесната 2015 г. БГ Естейтс Дивелопмънтс ЕАД има отразено вземане по сметка 411 Клиенти в размер на 951 347,79 лева спрямо Евробилдинг Инженеринг ЕООД, като същото не е обезценявано. Не се спори и че същото вземане е прехвърлено с Договор за цесия 02.06.2014 г. на Бувелт ЕООД, срещу възнаграждение в размер на 50 000 лева. Не се спори, че резултатът от тази сделка е отчетен като текущ приход в размер именно на 50 000 лева през 2014 г. (не е отчетена стойността на прехвърленото вземане 951 347,79 лева, отделен е въпросът от счетоводна гледна точка дали правилно е отразяването на прихода по кредита на сметка 709 Други продажби ), което не е релевирано и от приходната администрация в хода на възложеното и приключило ревизионно производство във връзка с установяване задълженията за корпоративен данък за 2014 г. на БГ Естейст Дивелопмънтс ЕООД. Противно на възприетото от състава на първостепенния съд обаче, тези факти не водят нито до извод за двойно данъчно облагане на сумата от 951 357,71 лева и през 2011 г., и през 2015 г.; нито могат да обосноват някакви релевантни за данъчното облагане на ревизираното лица за процесната 2015 г. правни изводи. Всъщност обстоятелството, че резултатът (като разлика между приходите и съпоставимите им разходи) от сделките, обективирани с коментираните фактури с получател Евробилдинг Инженеринг ООД, е надлежно осчетоводен през 2011 г., съответно това е довело и до определяне именно през 2011 г. на дължимите пряк и косвен данък, няма отношение към разрешаване на конкретния правен спор по настоящото дело, така както бе очертан по-горе. Настоящият касационен състав напълно споделя аргументите, изложени от приходната администрация че процесното вземане съставлява финансов актив по смисъла на СС 32 Финансови Инструменти , поради което и при спазване правилата на същия /вкл. и цитираното такова на т. 11.5 б. г / и съобразно принципите на текущо начисляване и съпоставимост на приходите и разходите /чл. 4 ал. 1 т. 1 и т-. 4 от ЗСч, отм., но в сила за процесната 2015 г./ резултатът от Договора за цесия е следвало да намери отражение в СФР на дружеството през 2014 г. било то като текущ финансов приход или текущ финансов разход от сделка с финансови инструменти . Дали това е сторено или не през 2014 г., респ. мислимо ли е приложението на чл. 75 от ЗКПО при евентуално допусната счетоводна грешка през този именно отчетен период; дали Договорът за цесия е сключен с цел отклонение от данъчно облагане, поради което и следва да намерят приложения правилата на Глава Четвърта от Част Първа на ЗКПО при определяне резултата от същата сделка за целите на данъчното облагане (каквито съображения са изложени от приходната администрация и се поддържат в касационната жалба), още веднъж следва да се подчертае няма отношение към облагането за 2015 г., който в крайна сметка е процесният ревизиран данъчен период. Всъщност от счетоводните записвания взети от БГ Естейтс Дивелопмънтс ЕАД през 2015 г. /кредит сметка 411/дебит сметка 609 със сумата от 951 347,79 лева/ се налага изводът, че през този отчетен период е осчетоводен разход от отписано вземане в същия размер, като съобразно изложеното от ревизирания субект (това не е и спорно между страните в процеса) целта е отразяване по коректен начин резултата по сделката, произтичаща от Договора за цесия от 02.06.2014 г., а не по отписването на вземането спрямо Евробилдинг Инженеринг ООД като несъбираемо. Т.е. случаят не попада в приложното поле на чл. 34 във вр. с чл. 37 от ЗКПО и правилата за формиране на данъчни времеви разлики във връзка с отписване на вземания като несъбираеми. По делото е безспорно установено и че този разход е отчетен в ОПР за 2015 г., Раздел А, I Разходи за оперативната дейност , ред 10500 други разходи 1 206 хил. лева (наред със сумата на останалите разходите отчетени по сметките от гр. 60 - Решение 1392 от 25.08.2017 г. на Директора на Дирекция ОДОП гр. София, и РД Р-220022117006398-092-001 от 25.09.2018 г., стр.6), по който начин е участвал в намаление на СФР на дружеството за 2015 г. Това разбира се е сторено в нарушение на посочените принципи, залегнали в чл. 4 ал. 1 т.1 и т. 4 от ЗСч /отм./, а и правилата на приложимия Счетоводен Стандарт 32 Финансови инструменти , което обосновава извод, че на основание чл. 77 от ЗКПО спорният разход не следва да бъде признат за данъчни цели в годината на счетоводното му отчитане и се следва преобразуване на декларирания СФР в посока неговото увеличение, така както е сторено и от органите по приходите. Неточното позоваване на приходната администрация на нормата на чл. 78 и то във вр. с чл. 23 ал. 2 т. 1 от ЗКПО, без всъщност да посочи за каква по вид постоянна данъчна разлика става въпрос, не води до друг резултат, при съобразяване и разрешението дадено с т. 3 по Тълкувателно решение 5 от 14.07.2004 г. на ВАС по д. ТР-7/2004 г., ОС на съдиите. Не е съобразено от органите по приходите в нарушение на посочените принципи в ДОПК - законност, обективност и служебно начало, както и на правилата на ЗКПО, и правилно е възразявано от ревизирания субект, че неправилно и в нарушение на приложимите Счетоводни стандарти е и отразяването на сумата от 951 347,79 лева по дебита на сметка 611 Разходи за основната дейност / Незавършено производство (това е и крайното дебитно салдо към 31.12.2015 г. на сметката), което като краен резултат е довело до отразяване на разходи в по-малък /а не в по-висок размер, както е прието от органите по приходите/ в ОПР за 2015 г., Раздел А, I Разходи за оперативната дейност , ред 10100 намаление на запасите от продукция и незавършено производство вместо отчетените 967 хил. лева, при елиминиране на посоченото дебитно салдо, данните следва да са разход в размер на 1 907 хил. лева. Именно в тази насока са и експертните изводи на вещото лице по приетата ССчЕ, което обосновано е кредитирано от състава на съда документите по които е работило са част още от материалите по ревизионното производство, приети като част от доказателствата по делото (каза се напълно безпочвено се поддържа в касационната жалба противното), а данните от посочения Раздел А на ОПР за 2015 г., декларирани от БГ Естейтс Дивелопмънтс ЕАД, са част от мотивите на цитираните вече РД и Решение на Директора на Дирекция ОДОП гр. София, т.е. част от фактическите констатации на приходната администрация. При съобразяване именно приложеното правило на чл. 78 от ЗКПО ревизиращите е следвало да отчетат и допуснатото нарушение на ЗСч и приложимите СС при отнасянето на разхода от 951 347,79 лева по дебита на сметка 611 Незавършено производство (както е посочил и самият касатор икономическата същност на цесията, изключва нейното отчитане като незавършено производство ), респ. да релевират че по този начин е осчетоводен разход от продукция и незавършено производство в по-малък размер, съответно да преобразуват СФР за данъчни цели в посока намаление с посочената сума. Дължимите увеличение на СФР на основание чл. 77 от ЗКПО във вр. с чл. 4 ал. 1 т. 1 и т. 4 от ЗСч със сумата от 951 347,79 лева и намаление на същия този СФР на основание чл. 78 от ЗКПО със сумата от 951 347,79 лева, като краен резултат не водят до промяна на декларирания от ревизираното лице данъчен финансов резултат данъчна загуба в размер на 137 444 лева (неправилно първостепенният съд е посочил данъчна загуба в размер на 930 234 лева), респ. обосновава извод за недължимост на вменените с РА корпоративен данък за внасяне, ведно с лихви за забава за 2015 г. В този смисъл са и констативно съобразителната част и отговорът по въпрос 3 от приетото по делото заключение на вещото лице по допусната ССчЕ. Именно това (макар и непрецизно) е подчертал експертът, като е посочил, че решението на дружеството да остави така отчетения разход от отписване на вземане в размер на 951 347,71 лева по сметка 611, означава че сумата на разхода не участва във формиране на финансовия резултат за 2015 г. , респ. именно в тази насока са били и поддържаните от БГ Естейтс Дивелопмънтс ЕАД възражения на всеки един етап от развилото се административно и съдебно производства. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение като краен резултат е правилно постановено, тъй като не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила по посочените коригиращи мотиви. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. Основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационната инстанция, които се установиха в размер на 3 600 лева уговорен и изплатен адвокатски хонорар. На основание § 1 т. 6 от ДР на АПК същите следва да бъдат понесени от НАП. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Осмо отделение