Решение № 11790 от 29.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6564/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на завеждащия консулската служба при Посолството на Република България в Тирана, чрез процесуалния представител срещу решение 2971 от 03.05.2023 година, постановено по административно дело 10825 по описа за 2022 година на Административен съд София град, с което е отменен отказ за издаване на виза тип Д от 2.11.2022 г. по заявление от 30.08.2022 година на завеждащия консулската служба при посолството на Република България в Тирана на Д. Толя, гражданка на Албания. Твърди неправилност на решението на първата инстанция поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл.209 т.3 от Административнопроцесуалния кодекс. Развива подробни доводи в касационната жалба. Иска отмяна на съдебното решение и присъждане на разноските, включително юрисконсултско възнаграждение. По делото е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на Д. Толя, адвокат Любенова, от 15.06.2023г., в който отговор се поддържа правилност на решението на първата инстанция. Иска да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава становище. Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид разпоредбата на чл.218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред първата инстанция е бил стандартен отказ за издаване на виза тип Д от 2.11.2022 г. по заявление от 30.08.2022 година на завеждащия консулската служба при посолството на Република България в Тирана на Д. Толя, гражданка на Албания. Съдът е приел от фактическа страна, че спорът е относно предпоставките за издаване на виза тип Д за продължително пребиваване в България на подалата заявление Толя и административния орган е посочил неотносими към правния спор основания за отказ. Решението е правилно само като краен резултат. Не са допуснати нарушения на материалния закон и е налице надлежна обоснованост. Налице е обаче процесуално нарушение, което е допуснал съда, но това не се отразява върху крайния акт. Направени са обсъждане и анализиране на факти, неотносими към настоящия правния спор и са изложени лични преценки относно разпоредби на българското законодателство, които не кореспондират в изискванията на закона относно издаване или не на виза тип Д. Недопустимо е в такова производство да се правят изводи, различни от повдигнатия в казуса въпрос. От друга страна не могат да бъдат споделени и фактическите изводи на съда относно наличието или на фактическо съжителство между заявителката и нейната партньорка, тъй като такива липсват. Няма мотиви на съда дали това не е привидно, дали са налице достатъчно данни да се направи извод за наличието на такова съжителство. Поради което не следва да бъдат споделени мотивите относно връщането на преписката за ново произнасяне на административния орган. Като краен резултат решението е правилно. Следва да се отбележи, че административният орган е трябвало подробно и аналитично да изследва твърденията на страните, както обикновено се процедира при твърдение за фактическо съжителство с правно или не основание, възможности за пребиваване, възможности за издръжка и други обстоятелства, които биха били относими към преценките, които задължително една държава, в лицето на нейните административни органи, прави при извършване на определена услуга в случая издаване на виза за продължително пребиваване. Само изброяването на правни разпоредби, без да има анализ на фактите и обстоятелствата около едно заявление, прави един акт недостатъчно мотивиран. Достатъчно е да бъде поискано издаване на един акт, органът е този, който преценява фактите и определя правните норми. В конкретния случай актът е издаден въз основа на неотносими правни основания и фактически преценки. Поради което правилно е отменен. Правилен е и изводът за връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне, но същото следва да бъде направено предвид разпоредбите на Закона за чужденците в Република България. Следва да се установят всички факти и обстоятелства, поради което на основание чл.10 ал.1 т.17 се иска издаване на виза тип Д лицето да е доказало достоверно целта и условията на заявеното пребиваване. Решението следва да бъде оставено в сила. На ответника се дължат разноски за тази инстанция в претендирания размер. Няма направено възражение за прекомерност. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение