Решение № 72 от 26.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 493/2017 г.

Решение № 72 от 26.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 493/2017 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Тотка Калчева Производството е по чл. 47 ЗМТА. Образувано е по молба на З. Д. З., [населено място] за отмяна на решение № 2-6947/31.10.2016 г. по арб. д. № 6947/16 г. на Арбитражен съд "А. Ю. " С., с което З. Д. З. е осъдена да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 8647,43 лв. ведно със законната лихва от постановяване на решението до окончателното погасяване на задължението, 70 лв. разноски за арбитражното производство и 595,90 лв. - юрисконсултско възнаграждение. В исковата молба се поддържа, че е налице основанието за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА - липса на валидно сключено арбитражно споразумение и основанието по чл. 47, ал. 2 ЗМТА - нищожност на арбитражното решение, като поставено по потребителски спор. Моли арбитражното решение да се прогласи за нищожно. Претендира разноски. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва допустимостта на молбата за отмяна. Изразява и становище, че изменението на разпоредбата на чл. 47 ЗМТА относно нищожността на арбитражни решения по потребителски спорове не следва да се прилага, тъй като същата е влязла в сила на 24.01.2017 г., т. е. преди постановяване на арбитражното решение. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното: По допустимостта на иска. Искът за отмяна на арбитражното решение, основан на чл. 47 ЗМТА, е процесуално допустим. Предявен е на 03.02.2017 г. /пощенско клеймо на плика, с която е изпратена исковата молба/ от надлежна страна в тримесечния преклузивен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, считано от получаване на арбитражното решение на 03.11.2016 г. По основателността на молбата за отмяна. Преди произнасяне по въведеното основание за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА, ВКС следва да се произнесе по основанието за отмяна по чл. 47, ал. 2 ЗМТА относно валидността на арбитражното решение, за която съдът следи и служебно. Преди преценката дали е налице въведеното основание за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА, ВКС следва да се произнесе по основанието за отмяна по чл. 47, ал. 2 ЗМТА относно валидността на арбитражното решение, за която съдът следи и служебно. По силата на § 6, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр. 8/2017 г./ производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е спорът, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, ал. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите, съгласно изменената със същия закон разпоредба на чл. 19, ал. 1 ГПК, се прекратяват. Прекратяването се извършва служебно от сезирания арбитраж. Съгласно действащата разпоредба на чл. 47, ал. 2 от ЗМТА /§ 8, т. 5 от ЗИД на ГПК - ДВ 8/2017 г./ арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Правилото на § 6, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ГПК следва да бъде приложено и по отношение на онези арбитражни решения, които са предмет на иск за отмяна /иск, който е бил предявен в преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА съобразно датата на получаване - узнаване на решението от молителя, респ. в срока по изр. второ/, по който ВКС не се е произнесъл и делото е висящо към датата на влизане в сила на изменението на процесуалния кодекс. По силата на даденото от Конституционния съд тълкуване в т. 3 по конст. дело № 15/2002 г. защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия като производството пред арбитражния съд е първия стадий на процеса, а защитата по реда на чл. 47 от ЗМТА е следващият стадий, който е факултативен. Съгласно действащата понастоящем нормативна уредба, завареното производство в първия стадий подлежи на прекратяване от арбитражния съд поради неарбитрируемост на спора /чл. 19, ал. 1 ГПК във вр. с § 6, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ГПК - ДВ бр. 8/2017 г./. Следователно, ако защитата в рамките на арбитражния процес е преминала в своя втори стадий при постановено арбитражно решение и това е заварено производство, ще следва ВКС да констатира този порок на арбитражното решение, като постановено по спор, който ГПК изключва от подведомствеността на арбитража, а ЗМТА изрично прогласява за нищожно. Във фазата на втория стадий на защитата в рамките на арбитражния процес следва да бъде прогласена нищожността на арбитражното решение като постановено по неарбитрируем - потребителски спор, тъй като изменението на процесуалния закон намира приложение спрямо заварените съдебни производства и правните последици на извършените процесуални действия се преценяват с оглед на новите процесуални разпоредби. Аргумент за дължимото от ВКС произнасяне може да бъде изведен и от разпоредбата на новата ал. 5 на чл. 405 ГПК /приета с ДВ бр. 8/2017 г./ - съдът отказва да издаде изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на чл. 47, ал. 2 ЗМТА решения. Това е процесуалноправна норма, която има действие от влизане в сила на закона и прилагането й, съответно преценката за нищожност на арбитражното решение при молба за издаване на изпълнителен лист, е възложено на окръжните съдилища. На по-голямо основание ВКС дължи тази преценка по висящите производства по чл. 48 ЗМТА - тези, които са заварени от Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр. 8/2017 г./ и по които не е постановено решение от ВКС по иск за отмяна. В случая предмет на арбитражното производство е спор по договор за потребителски кредит, като З. Д. З. в качеството си на кредитополучател се явява "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Производството по чл. 47 и сл. от ЗМТА се явява заварено от ЗИД на ГПК / ДВ бр. 8/24.01.2017 г./. По изложените по-горе съображения следва да бъде обявена нищожността в настоящата втора фаза от защитата в арбитражното производство на арбитражно решение № 2-6947/31.10.2016 г. по арб. д. № 6947/16 г. на Арбитражен съд "А. Ю. " С.. По разноските. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените разноски за производството в размер на заплатената държавна такса от 1142 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд