Решение № 13460 от 11.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 285/2014 г.

Решение № 13460 от 11.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 285/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Софийска адвокатска колегия /САК/, представлявана от Петър Иванов Китанов, чрез адв. Митка Томова против решение № 6951 от 12.11.2013 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 4651/2013 г. С решението е отхвърлена жалбата на Софийска адвокатска колегия против ревизионен акт № 2101206812/17.12.2012 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП София град, потвърден с решение 505/19.03.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението, поради неправилна преценка на допуснатото в хода на ревизията нарушение на правилата за възобновяване на ревизията по чл. 35 от ДОПК като несъществено. Искането е за отмяна решението. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. София, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна - Софийска адвокатска колегия и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С оспорения ревизионен акт на Софийска адвокатска колегия са установени задължения за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2010 г. както следва: вноски за ДОО за наети лица в общ размер 15 591.62 лева; вноски за ДЗПО - УПФ за наети лица в общ размер на 2189.19 лева, вноски за фонд ГВРС в общ размер от 103.40 лева и вноски за НЗОК за наети лица - 1 300.12 лева. След извършено прихващане на установени при ревизията суми за възстановяване с изискуемите публични задължения, са определени допълнителни задължения за внасяне на задължителни осигурителни вноски и вноски за фонд ГВРС както следва - за ДОО - 12 684.77 лева, за ДЗПО - УПФ - 1 748.17 лева, за фонд ГВРС - 87.30 лева и за НЗОК - 5 318.89 лева и начислени лихви от 14 634.83 лева. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на ревизираното лице и е приел, че ревизионният акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган, в преписаната от закона форма и съдържание по чл. 120 от ДОПК. По отношение възраженията на САК, че в хода на ревизията са допуснати съществени нарушения на чл. 35 от ДОПК във връзка с чл. 34, ал. 1, т. 4 от ДОПК, съдът е установил, че е допуснато нарушение при възобновяването на ревизията, тъй като заповедта от 12.09.2012 г. е издадена след изтичане на тримесечния срок, за който е спряно ревизионното производство. Констатираното нарушение е квалифицирано като несъществено, тъй като не е засегнало правото на защита на ревизираното лице. По приложението на материалния закон съдът е приел, че задълженията са установени посредством проверка в първичните счетоводни документи на ревизираното лице, регистри и разплащателни ведомости за изплатени възнаграждения на наети лица, рекапитулации, данни от подадените декларации обр. 1 и обр. 6, сключени трудови договори и подадени уведомления по чл. 62, ал. 4 от КТ. По отношение на декларираните здравноосигурителни вноски и вноски за фонд ГВРС е констатирано, че от САК са подавани декларации обр. 6 със суми, които не отговарят на действително дължимите вноски съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО и Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените от тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Констатирано е, че за част от ревизираните периоди са подадени грешни данни за определени физически лица, а за периодите м. 03.2009 г. - м. 12.2010 г. не е подавана информация за назначените лица в Оздравителен дом на САК - с. Лозенец. По отношение на вноските за ДОО, съдът е приел за установено, че не са начислени правилно от осигурителя и са внесени в размер по-нисък от дължимия, в нарушение на чл. 7, ал. 1 от КСО. Решението е правилно постановено. Единственото оплакване в касационната жалба е свързано с неправилна преценка от първоинстанционния съд на допуснатото от органите по приходите нарушение по чл. 35 от ДОПК. Оплакването е неоснователно. Изложените от касатора доводи са поддържани и пред първата инстанция. В мотивите на обжалваното решение съдът е дал отговор на това възражение, като е изложил задълбочени и аргументирани мотиви защо приема констатираното нарушение за несъществено. Тези мотиви съответстват на правилно тълкуване на чл. 35 във връзка с чл. 34, ал. 1, т. 4 от ДОПК и се споделят изцяло от настоящия състав. Между страните няма спор по фактите и същите са правилно установени от съда, въз основа на събраните по делото доказателства. Ревизията е спряна със заповед № 1100844/11.10.2011 г. на компетентния орган по приходите по молба на ревизираното лице за срок от 11.10.2011 г. до 10.01.2012 г., на основание чл. 34, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Съгласно чл. 35 от ДОПК производството се възобновява, когато отпадне основанието за неговото спиране. Непосредствено след узнаване на обстоятелството за отпадане на основанието се издава заповед за възобновяване на производството, която се връчва на заинтересованите лица и не подлежи на обжалване. В случая производството е възобновено на 12.09.2012 г. със заповед № 1206812 на органа по възлагане на ревизии. Законосъобразен е изводът на съда, че от страна на органите по приходите е допуснато нарушение на чл. 35 ДОПК, резултат от неизпълнение на задължението да бъде възобновено спряното ревизионно производство служебно, след изтичане на определения срок. Законосъобразен е и изводът, че така допуснатото нарушение на процесуалните правила не е съществено и не съставлява основание за отмяна на РА. От една страна - нарушението не се е отразило на правото на защита на ревизирания субект и на установените при ревизията факти от значение за облагането му със задължителни осигурителни вноски за наети лица. От друга страна - противно на твърденията в касационната жалба съгласно действащата уредба не съществува процесуална възможност за прекратяване на ревизионно производство ех lege c изтичането на максимално определения срок за спиране на същото по молба на лицето. Правилно съдът е посочил, че прекратяването на производството се преценява от органа по приходите, компетентен да издаде ревизионния акт и след съставянето на ревизионния доклад съгласно чл. 119, ал. 3, т. 2 от ДОПК. Възобновяването на ревизията след изтичане на определения срок за спирането й, не съставлява основание за прекратяване на ревизионното производство. В касационната жалба не се сочат други оплаквания за неправилност на решението. При извършване на дължимата проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон. В хода на съдебното производство от страна на Софийска адвокатска колегия не се оспорват фактическите констатации в ревизионния акт, които са послужили за определяне на допълнителните задължения за задължителни осигурителни вноски и вноски за фонд ГВРС, включително установеният брой на наетите лица, установеният размер на начислените, дължимите и внесени вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ, ЗОВ и вноски ГВРС, както и фактическите установявания относно недекларирани и грешно декларирани данни за конкретни лица и обекти. При това положение правилно съдът е приел, че фактическите констатации в акта, съответстват на проверените от органите по приходите първични счетоводни документи, декларации образец 1, декларации образец 6, платежни ведомости на ревизираното лице и изводите му за законосъобразност на установените допълнителни задължения съответстват на материалния закон. По изложените съображения, настоящият състав намира, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно. Софийска адвокатска колегия следва да бъде осъдена да заплати на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. София сумата от 1564.21 лева съдебни разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,