Решение № 6175 от 4.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9954/2010 г.

Решение № 6175 от 4.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9954/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Лазар Ангелов Милев, с ЕГН: хххххххххх от Асеновград, ул. "Поп Матей", № 1, вх. "А" против решение № 644/30.04.2010 г. на Административен съд - Пловдив, V състав и по частна жалба против определение № 1240/14.06.2010 г., постановени по адм. д. № 288 по описа за 2009 г. на този съд. С решението е отхвърлено оспорването на Милев на решение № 8, взето с Протокол № 1/22.01.2009 г. на Общински съвет - Пловдив, в частта му по т. II, б. "В", определяща такса битови отпадъци за 2009 г. за нежилищни имоти на граждани в регулационните граници - застроени, използвани за стопански цели, неподали декларации по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на Община Пловдив и в частта й неправилно изписана като т. II (на л. 6) и задължаваща съответните администрации да договарят с предприятията и едноличните търговци кратността на сметоизвозването, като то не може да бъде по-малко от един път седмично. Лазар Милев е осъден да заплати на ОбС - Пловдив разноски в размер на 450 лева. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Според касатора актът е нищожен за всяка една от дейностите за които е определена ТБО. Не е спазена процедурата по чл. 12 от Наредбата. Нарушен е също така Закона за защита от дискриминацията, защото произволно са определени критериите за дължимостта на ТБО. Милев имал право да посочи кратност каквато пожелае, тъй като през част от годината е възможно да не използва имота си. Юристите от ОбС трябвало да представляват тази страна, а не нает от нея адвокат - пълномощник. Същественото нарушение на съдопроизводствените правила се изразява в обстоятелството, че противната страна направила в писмените си бележки нови искания. В касационното производство е представено писмо № 5851/16.04.2010 г. на "Чистота" ЕООД - гр. Пловдив. Касаторът моли за уважаване на неговата жалба. С определение № 1240/14.06.2010 г. е отхвърлена молбата на Л. Милев за изменение на решението в частта му за разноските. В частната жалба се твърди неправилност на определението, защото ОбС - Пловдив не юридическо лице и е недопустимо едноличното сключване на договор за правна помощ. Останалите съображения на частния жалбоподател са посочени в частната му жалба. Към не я е приложена справка за приходи от дейности сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на територията на Община Пловдив. По делото са представени писмени бележки от Милев. Ответникът по жалбите - Председателят на Общински съвет - Пловдив, редовно призован, не е изразил становище по тях. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението и на определението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната и частната жалби са подадени от надлежна страна, в срок и са процесуално допустими. Разгледани по същество жалбите са неоснователни, поради следните съображения: Лазар Милев е оспорил Решение № 8, взето с Протокол № 1/22.01.09 г. на ОбС - Пловдив в частта му по т. II, б. "В", определяща ТБО за 2009 г. за нежилищни имоти на граждани в регулационните граници - застроени, използвани за стопански цели, неподали декларации по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив в частта й неправилно изписана като т. II (на л. 6) и задължаваща съответните администрации да договарят с предприятията и едноличните търговци кратността на сметоизвозването, което не може да бъде по - малко от един път седмично. Административният орган е приложил цялата преписка. По искане на жалбоподателя съдът е задължил и е получил от ОбС - Пловдив писмени доказателства относно постъпленията за такса смет за 2009 г. и за разплащането на разходите по тази услуга. Милев е притежател на недвижим имот, което е мотивирало съдът да приеме жалбата като процесуално допустима. Административният съд е квалифицирал оспореното решение на ОбС по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, като общ административен акт, а наредбата като подзаконов административен акт. Задължените лица, размерът на таксата и начина на нейното събиране са уредени в чл. 62 и сл. ЗМДТ. Съгласно чл. 66, таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на ОбС въз основа на одобрена план - сметка за всяка дейност. Сметката включва необходимите разходи. В конкретния случай декларация по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от наредбата липсва, като ТБО е определена в размер на 6 промила върху данъчните оценки на имотите. Спазени са сроковете за издаване на акта. План - сметката, включително и разхода за инсталация за изгаряне на болнични отпадъци, подлежи на контрол от Сметната палата. Съдът е счел, че воденото дело не е с установен материален интерес, не е с висока действителна и правна сложност и е определил разноските на ответника за адвокатски хонорар в размер на 450 лв. съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В производство по чл. 248 ГПК административният съд е отхвърлил молбата на Л. Милев за изменение на решението в частта за разноските. Съдебното решение и определението на АДмС - Пловдив са правилни и трябва да бъдат оставени в сила. Оплакването на касатора за нищожност на административния акт е недоказано. Решението е взето от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия. Разпоредбите на Закона за защита от дискриминацията не са относими пряко в случая към валидността на акта. По делото е установено, че Милев не е подал декларация по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, защото е смятал, че това ще е изгодно за него. Лицето е считало, че в противен случай ще трябва да плаща повече. Доводът за кратността на дейностите по сметосъбиране е неоснователен. По този въпрос административният съд е формулирал мотиви, които се споделят от касационната инстанция. Включването пък в разходите и на такива за инсталация за изгаряне на болнични отпадъци подлежи на контрол от друг специализиран орган. Не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила в смисъла, описан от касатора. Двете страни са направили изявления в съдебно заседание, че ще представят писмени бележки така, че са могли да се запознаят своевременно с доводите, съдържащи се в тях. Писмените доказателства от касационното производство не променят горните изводи. Определението на съда също е правилно. Установено е по делото, че страната е защитавана и представлявана чрез адвокат - пълномощник, в тази връзка са представени писмени доказателства. Правилно съдът е съобразил липсата на материален интерес, на висока фактическа и правна сложност. Присъдените разноски в размер на 450 лева са в съответствие с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/04 г. Липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение,