Решение № 1880 от 12.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7291/2020 г.

Решение № 1880 от 12.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7291/2020 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, подадена от пълномощник Е. Динекова, срещу решение № 761/8.04.2020 г., постановено по адм. дело № 128/2020 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отменено Решение № РС-243-14-005 от 9.03.2018 г. на Комисията за противодействие на корупцията. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на контролираното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна – В. Ненов, чрез адв. Фикиина взема становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на Административния съд да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгл. чл. 218, ал. 2 АПК, същата е неоснователна. За да постанови акта си, административният съд е приел от фактическа страна, че предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № РС-243-14-005/9.03.2018 г. на КПКОНПИ, с което, на основание чл. 27, ал. 2 от ЗПУКИ (отм.); във връзка с чл. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на КПКОНПИ и във връзка с § 3, т. 3 и § 5, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, е установен конфликт на интереси по отношение на В. Ненов, член на УС на Камарата на независимите оценители в България, за това, че в качеството си на лице, заемащо публична длъжност по чл. 3, т. 23 от ЗПУКИ (отм.); , е гласувал при приемането на решенията на УС на КНОБ, взети по т. 5 и т. 7 от Протокол № 43 от 9.06.2014 г. и по т. 3, предложение осмо от Протокол № 45 от 1.09.2014 г., в свой частен интерес – нарушение на чл. 7, ал. 1 от ЗПУКИ (отм.); ; на второ място, е установено неподаване на декларация по чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ от В. Ненов, член на УС на Камарата на независимите оценители в България и в това му качество лице, заемащо публична длъжност по чл. 3, т. 23 от ЗПУКИ (отм.); във връзка с гласуването на решенията на УС на КНОБ, взети по т. 5 и т. 7 от Протокол № 43 от 9.06.2014 г. и по т. 3, предложение осмо от Протокол № 45 от 1.09.2014 г. – нарушение на чл. 16, ал. 1 от ЗПУКИ (отм.);. При постановяване на решението съдът е обсъдил подробно правни релевантните за спора факти, стриктно е спазил задължението си да отговори на всяко едно от възраженията на жалбоподателя и е направил извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Решението на Административния съд е правилно като краен резултат. Производството е образувано по постъпил в КПУКИ сигнал с вх. № 01-542/30.09.2014 г., / рег. № С 2014-243/01.10.2014 г. / относно Изпита за машини и съоръжения провел се на 15.06.2014 г. в гр. София пред КНОБ. В сигнала се твърди, че в уводната част на Протокол № 43 на УС ясно е записано, че в състава на УС под № 5 е лицето В. Ненов, който гласувал всички Решения относно провеждането на изпита за машини и съоръжения, в качеството си на член на УС, включително избирането си за член на изпитната комисия за МС и главен организатор на всички изпити. Посочено е, че в точка 5 от дневния ред на Протокол № 43 на УС на КНОБ взема Решение и приема да се изплащат възнаграждения на членовете на изпитната комисия, по пет лева на човек за проверена изпитна работа, което решение е взето единодушно с шест гласа ЗА, като във вземането на решението е гласувал и члена на УС В. Ненов. Пак в сигнала е посочено, че в точка 7 от дневния ред на Протокол № 43 на УС, колективният орган, избира в състава на Изпитната комисия на МС /Машини и съоръжения/ В. Ненов и в тази точка от дневния ред УС на КНОБ определя В. Ненов за наблюдаващ и организатор на изпитите. Твърди се, че решението е взето единодушно с шест гласа ЗА, като във вземането на решението е гласувал и члена на УС В. Ненов. Според подателя на сигнала лицето В. Ненов участва в провеждането на изпита едновременно като член на УС, член на Изпитна комисия за изпит на МС и наблюдаващ и организатор на изпитите, което категорично е нарушение на ЗПУКИ, както и че в качеството си на член на Изпитната комисия на МС е взел възнаграждение, което сам е гласувал. Към сигнала е приложено копие на протокол № 43 от 9.06.2014 г. на УС на КНОБ. На 3.11.2014 г. отново е подаден сигнал вх. № 01-606 /с рег. № С-2014-263/4.11.2014 г./ в КПУКИ във връзка с Изпита за машини и съоръжения провел се на 16.10.2014 г. в гр. София пред КНОБ. В сигнала се твърди, че в уводната част на Протокол № 45 на УС ясно е записано, че в състава на УС под № 5 е лицето Ненов, който гласувал "за" предложение осем за решения относно провеждането на изпита за машини и съоръжения, в качеството си на член на УС, включително избирането му за председател на изпитната комисия за МС. Посочено е, че в предложение 8 от дневния ред на протокол № 45 на УС на КНОБ взема решение и приема да се изплащат възнаграждения на членовете на изпитната комисия, по пет лева на човек за проверена изпитна работа, което решение е взето единодушно с шест гласа ЗА, като във вземането на решението е гласувал и члена на УС Ненов. Към сигнала е приложено копие на протокол № 43 от 1.09.2014 г. на УС на КНОБ. С доклад вх. № С 2014-243#2 от 11.11.2014 г. от дирекция "Правна" са предложили на членовете на КПУКИ за обединяване на производствата по сигнали с рег. № № С 2014-243/1.10.2014 г. и С-2014-263/4.11.2014 г. под номера на по-рано регистрирания сигнал. В тази връзка с протокол № 75 от 13.11.2014 г. на КПУКИ по т. 5 от дневния ред комисията е взела решение за обединяване на производствата по посочените сигнали. На 18.05.2015 г. от дирекция "Правна" е изготвен доклад вх. № C-2014-243#19, с приложен проект на решение. След проведено на 26.05.2015 г. заседание на КПУКИ за приемане на проект на решение по сигнал с рег. № C-2014-243/2014 г. по т. 1 от дневния ред с два гласа "ЗА" и един глас "ПРОТИВ" комисията не е приела проект на решение по чл. 27, ал. 2 от ЗПУКИ поради липса на изискуемото в чл. 22ж, ал. 2, изр. 2 от ЗПУКИ мнозинство. За проведеното заседание е изготвен Протокол № 35, извадка от който е приложен по делото. С писмо, изх. № C-2014-243#20 от 28.05.2015 г. Ненов е уведомен за резултата от проведеното заседание на КПУКИ, като в писмото е посочено, че проектът на решение ще бъде разгледан на заседание на КПУКИ след попълване на състава й по предвидения в закона ред. С писмо изх. № C-2014-243#21 от 29.10.2015 г. на КПУКИ, подателят на сигнала също е бил уведомен за резултата от проведеното заседание на комисията. Според текста на чл. 27, ал. 2 ЗПУКИ (отм.); производството пред КПУКИ приключва с решение за установяване конфликт на интереси или че не е налице конфликт на интереси. За да изясни въпроса относно приключване на производството по сигнал рег. № C-2014-243/2014 г., с приемането на решението по Протокол № 35/26.05.2015 г., първоинстанционният съд е следвало да подложи на преценка съдържанието и правния характер на акта. Разпоредбата на § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество се отнася само до висящите (неприключилите) производства. В случая решението по Протокол № 35/26.05.2015 г., с което комисията не е приела проект на решение по чл. 27, ал. 2 от ЗПУКИ поради липса на изискуемото в чл. 22ж, ал. 2, изр. 2 от ЗПУКИ мнозинство, следва да бъде квалифицирано като приключващо производството, съгласно чл. 27, ал. 2 ЗПУКИ (отм.);. Това обстоятелство налага извода, че ново произнасяне по сигнал с рег. № C-2014-243/2014 г. би било допустимо единствено в хипотезите по чл. 99, т. 1 – 7 АПК. Такива хипотези обаче в конкретния случай не са налице, нито се твърди наличието им и изпълнението на материалните и процесуалните предпоставки за приложимостта на чл. 99 от АПК. С оглед установените от фактическа и правна страна обстоятелства законосъобразно като краен резултат съдът е отменил оспореното решение, приемайки, че е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Въпреки изхода на спора, искането на ответника за присъждане на разноски по делото е неоснователно, доколкото не са налице доказателства за сторени такива пред настоящата инстанция. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,