Решение № 5241 от 30.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8900/2018 г.

Решение № 5241 от 30.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8900/2018 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация"/ИААА/, чрез процесуален представител- юрк. Грозданов, срещу решение № 3463 от 25.05.2018 г. постановено по адм. дело № 14078/2017 г. от Административен съд София – град/АССГ/, с което е отменена негова заповед № 949/20.11.2017 г. за прекратяване на временното преназначаване по чл. 82а от Закона за държавния служител /ЗДСл/ на Г. П. на длъжност "главен директор" на Главна дирекция "Автомобилна инспекция" и възстановяването му на заеманата преди преназначаването длъжност. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна. Не претендира разноски. Ответникът по касационна жалба – Г. П., чрез пълномощника си адв. Крумова, в писмен отговор излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Не претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед № 949/20.11.2017 г. на изпълнителния директор на ИА "Автомобилна администрация", с която на осн. чл. 82а, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и чл. 8 от Устройствения правилник на ИААА е прекратено действието на Заповед № 451/21.11.2016 г., с която П., държавен инспектор в отдел "Контрол и статистика", главна дирекция "Автомобилна инспекция" е преназначен на длъжност главен директор на главна дирекция "Автомобилна инспекция" и служителят е възстановен на длъжността заемана от него преди преназначаването. С решението, чиято отмяна се иска първоинстанционният съд е уважил оспорването, като е приел че оспорената заповед е незаконосъобразна. Същата не е мотивирана, постановена е в разрез с общовалидните принципи на "последователност и предвидимост " по смисъла на чл. 13 АПК. Нарушен е принципа на "съразмерност" по чл. 6 АПК. Касаторът не споделя мотивите на съда и счита, че извършеното от него тълкуване на правни норми е в противоречие с правото на органа по назначаване - при недобра оценка дейността или несправяне със служебните задължения от страна на временно назначения служител, да прекрати преназначаването му. Възраженията са неоснователни. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил правилно фактическата обстановка по делото и е събрал в нужния обем необходимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това се е обосновал с приложимия материален закон. Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите като задълбочени и правно обосновани. От съдържанието на приложената по делото заповед № 451 от 21.11.2016 г., издадена на осн. чл. 82а, ал. 1 ЗДСл и изразено съгласие от същата дата Г. П. е бил временно преназначен от длъжност "държавен инспектор", , с ранг ІІ м в отдел "Контрол и статистика" в Главна дирекция "Автомобилна инспекция" на длъжност главен директор на главна дирекция "Автомобилна инспекция", с ранг ІІ м в Главна дирекция "Автомобилна инспекция", ръководно ниво 5 А, за срок до 4 години. Със заповед № 949 от 20.11.2018 г., издадена на осн. чл. 82а, ал. 2 ЗДСл и чл. 8 от Устройствения правилник на ИА "АА" е прекратено действието на заповед № 451 от 21.11.2016 г. и Г. П. е бил възстановен на предишната си длъжност - държавен инспектор. Заповедта не е мотивирана, въпреки, че четиригодишният срок визиран в нея не е изтекъл. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че правото на органа по назначаване на оперативна самостоятелност не е абсолютно и самоцелно. Основа за качествено и добросъвестно изпълнение на служебните задължения е стабилитета на служебното правоотношение, неподвластно на конюнктурни събития, и неговата подчиненост единствено на закона. В случая, както правилно приема решаващия съд, липсват мотиви за взетото управленско решение рефлектиращо върху служебното правоотношение на П. Длъжността, която е заемал при преназначаването е останала вакантна, като отново е преназначено друго лице, също при условията на чл. 82а ЗДСл. Твърденията в касационната жалба, че прекратяването на преназначаването е продиктувано от несправянето на П. на тази нова за него длъжност, освен че не е сочено като мотив, са основания за самостоятелно санкциониране и предмет на друго производство. Самоволната, немотивирана промяна в служебното правоотношение от страна на органа по назначаването е в разрез със сочените от първоинстанционния съд принципи на "последователност, "предвидимост" и "съразмерност", както правилно е приел АССГ. При така изложените мотиви касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на съда – правилно и законосъобразно. Разноски не се претендират и съда не присъжда. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение