Решение № 8121 от 5.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5276/2021 г.

Производство по чл.237 и сл. от АПК. Образувано по искане на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), представлявана от председателя д-р И. Иванов, чрез юрк. Д. Дуевски за отмяна на влязло в сила решение 15254/09.12.2020 г. на Върховния административен съд, трето отделение, постановено по адм. дело 5037/2020 г., с което частично е отменено решение 89/07.01.2020 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 7017/2019 г. В искането са посочени основанията по чл. 239, т. 1 и 4 от АПК. Като нови писмени доказателства и нови обстоятелства, които са от съществено значение за изхода на делото и които при решаването му не са били известни на страната се сочат решение по дело С-279/09 на СЕС и определение на Съда на публичната служба по дело F-55/08, както и обстоятелството, че Електроразпределение север АД е разполагало с юрисконсулти, за които не е съществувала пречка да осъществят защитата му. Основанието по чл. 239, т. 4 АПК е обосновано с твърдения, че са налице множество решения между същите страни, за същото искане и на същото основание, с които КЕВР е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД обезщетения в по-нисък размер - решение 599/01.02.2018 г. по адм. дело 10934/2017 г. на АССГ, оставено в сила с решение 3483/11.03.2019 г. по адм. дело 3824/2018 г. на ВАС, с което КЕВР е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД обезщетение в размер на 396 лева, както и решение 7132/28.11.2017 г. по адм. дело 6799/2017 г. на АССГ, частично отменено с решение 7873/27.05.2019 г. по адм. дело 1343/2018 г. на ВАС, с което КЕВР е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД обезщетение в размер на 300 лева. Посочено е решение 5064 от 27.07.2018г. на АССГ по адм.дело 6455/2017 г., с което искът за обезщетение в размер на 1 356 лева е отхвърлен за разлика от атакуваните в настоящото производство съдебни решения, като по този начин идентични случаи са разрешени по различен начин. Изложени са и подробни съображения за неправилност на влезлите в сила съдебните актове с искане за отмяната им по реда на извънредния способ. Претендират се разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът Електроразпределение Север" АД, чрез адв. Д. Димитрова от Адвокатско дружество Величков, Желязков и партньори оспорва искането за отмяна и моли да се остави без уважение, като поддържа представения писмен отговор. Претендира разноски. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, за да се произнесе взе предвид следното: Искането за отмяна е частично недопустимо. С решение 15254 от 09.12.2020г. на Върховния административен съд, състав на трето отделение по адм.д. 5037/2020г. е отменено първоинстанционното решение на АССГ по адм. дело 7017/2019 г. в частта, в която КЕВР е осъдена да заплати на Електроразпределение север АД, гр. Варна обезщетение за имуществени вреди, представляващо заплатено адвокатско възнаграждение за защита пред Районен съд Севлиево и Административен съд Габрово от незаконосъобразно наказателно постановление НП-390/17.12.2014 г. за разликата над 1000 лева до пълния предявен общ размер от 2 712 лева ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 14.04.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението и в тази част исковете с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са отхвърлени като неоснователни. Искането за отмяна в тази част е недопустимо и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото - да се прекрати частично. Искането за отмяна на влязло в сила решение 15254/09.12.2020 г. на Върховния административен съд, трето отделение, постановено по адм. дело 5037/2020 г., в частта, в която е оставено в сила решение 89/07.01.2020 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 7017/2019 г., с което КЕВР е осъдена да заплати на Електроразпределение север АД, гр. Варна обезщетение за имуществени вреди, представляващо заплатено адвокатско възнаграждение за защита пред Районен съд Севлиево и Административен съд Габрово от незаконосъобразно наказателно постановление НП-390/17.12.2014 г. в общ размер на 1000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.04.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, е процесуално допустимо, като подадено от страна по делото и в сроковете по чл. 240, ал.1, т. 1 и 4 АПК. Разгледано по същество искането в тази част е неоснователно, по следните съображения: Съгласно чл. 239, т. 1 АПК влязлото в сила съдебно решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Изложеното в молбата за отмяна не попада в хипотезата на цитираната норма. Решение от 22 декември 2010 г. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз не е ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Решенията на Съда на ЕС постановени по преюдициални запитвания, са източник на правото и могат да бъдат приложени с оглед съдебната практика, която създават по тълкуване на общностни правни норми и на тях следва да съответстват правните норми на националното законодателство, но не представляват основания за отмяна на влезли в сила решения на националния съд по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Твърдението на КЕВР, основано на цитираното решение на Съда на ЕС, че дружеството е могло да осъществи защитата си чрез юрисконсулти, е приложимо и относимо при осъществяване на инстанционен съдебен контрол по подобни казуси като съдебна практика, но е неотносимо към основанията за отмяна на влезли в сила решения. По аналогични съображения следва да се приеме, че не представляват новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК и сочените от искателя определение от 27.09.2011 г. по дело F-55/08 DEP на Съда на публичната служба и решение по дело С-2/08 на Съда на ЕС. Съгласно чл. 239, т. 4 АПК влязлото в сила съдебно решение подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Между съдебните решения, чиято отмяна се иска и посочените в искането съдебни актове не е налице тъждество в предмета на делото. Предмет на адм. дело 5037/20 г. по описа на Върховния административен съд и адм. дело 7017/19 г. на АССГ, са искове с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление НП-390/17.12.2014 г. Предмет на адм. дело 6455/2017 г. на АССГ и на адм. дело 12433/2018 г. на ВАС е иск с правно основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ за имуществени вреди във връзка с обжалването на друго наказателно постановление НП-202 от 30.01.2015г. Само пълното тъждество в субективните и обективни предели на силата на пресъдено нещо на влезлите в сила съдебни актове представлява основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК. Съдебната практика, формирана по искове за обезщетение между същите страни не е основание за прилагане на извънинстанционния способ за отмяна на влезли в сила решения. Останалите доводи на КЕВР се отнасят до правилността на атакуваните съдебни актове, която е предмет на касационното обжалване по чл. 208 и сл. АПК, не и на производството по чл. 237 и сл. АПК. По изложените съображения искането за отмяна в допустимата част следва да се отхвърли, като на ответника в настоящото производство следва да се присъдят разноски за адвокатска защита в размер на 600 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,