Решение № 12598 от 25.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13206/2018 г.

Решение № 12598 от 25.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13206/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Русе срещу решение № 28/17.09.2018 г., постановено по адм. дело № 341/2018 г. по описа на Административен съд – Русе, с което е отменено решение № 1040-17-31 от 25.06.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Русе и потвърденото с него разпореждане № 171-00-2265-3 от 11.05.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Русе относно отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица по заявление на П. Казасов. Преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 1 и т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли оспорването и потвърди издадения административен акт. Ответникът - П. Казасов, чрез процесуален представител адв. Е. Минчева, в писмен отговор и бележки, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното съдебно решение за правилно и законосъобразно, като се иска оставянето му в сила. Поради оказана безплатна правна помощ на лицето се претендира определяне на възнаграждение на упълномощения адвокат, съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производството е решение № 1040-17-31 от 25.06.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Русе и потвърденото с него разпореждане № 171-00-2265-3 от 11.05.2018 г. на ръководителя на осигуряване за безработица при ТП на НОИ – Русе, с което на Казасов е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54ж, ал. 1 КСО във вр. с чл. 11, § 3, б. "а" и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност. По отношение на обжалвания отказ са изложени мотиви за липса на компетентност българската институция да предостави парично обезщетение за безработица, тъй като пребиваването на лицето по смисъла на европейските регламенти в областта на социалната сигурност е в държавата по последната заетост – Великобритания. Административният орган се позовава на съдържанието на получения структуриран електронен документ Н006, издаден от компетентната институция на Великобритания. В него е записано, че за периода от 03.04.2004 г. до 11.04.2017 г. заявителят е пребивавал в Дагенхам, Великобритания. По делото е безспорно установено, че Казасов е бил осигурено лице във Великобритания. С представените документи СЕД U002 и СЕД U004 са потвърдени осигурителни периоди от 03.04.2004 г. до 29.03.2008 г., от 05.04.2008 г. до 22.08.2014 г. и от 22.08.2014 г. до 11.04.2017 г., а причината за прекратяване на заетостта е "изтичане срока на договора", приравнена на чл. 325, ал. 1, т. З от Кодекса на труда. Налице е и осигурителен доход за периода от 06.07.2015 г. до 11.04.2017 г. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд формира извод, съобразно който към момента на подаване на заявлението за парично обезщетение за безработица Казасов не е пограничен работник и е напълно безработно лице. Същият е пребивавал за времето на трудовата си заетост в държава-членка, различна от компетентната държава-членка, а именно във Великобритания. Оспорващият в първоинстанционното производство не продължава да пребивава в тази държава-членка, нито се е върнал в тази държава-членка, на чието законодателство за последно е бил подчинен. Същият не се е регистрирал, не се е поставил на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване за времето на трудова заетост - Великобритания, а се е регистрирал в Р България, където се е завърнал трайно и където обичайно пребивава. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, решаващият съд намира, че приложимо законодателство в случая е това на държавата-членка по обичайното местопребиваване на оспорващия, на която държава той е и гражданин, респ. законодателството на Р България. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – Русе, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения административен акт, са проверени констатациите на пенсионния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Контролът за законосъобразност на оспорения административен акт е осъществен, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Спорният от правна страна въпрос се свежда до определяне на компетентната държава по изплащането на парично обезщетение за безработица, след като последният период на трудова заетост на жалбоподателя е бил в държавата – членка Великобритания, различна от държавата – членка Р България, която е сезирана със заявлението за ПОБ. С Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета се установява процедурата по прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004. В чл. 1, б. "у" от последния Регламент е въведено общото понятие "осигурителен период", с което се обозначава периодът от време, който има значение на предпоставка за придобиване на осигурителни права и за определяне на техния характер съгласно националното право. От своя страна чл. 61 от Регламента предвижда самостоятелни правила за натрупване на осигурителни периоди, поставени като условие за получаване на обезщетения за безработица. Доколкото последната трудова заетост на лицето е била във Великобритания, относимите правни норми във връзка с координация на системите за социална сигурност между Великобритания и България са в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на схемите за социална сигурност (ОВ L 166, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82 и поправка в ОВ L ЗЗ, 2008 г., стр. 12). Заявлението за отпускане на ПОБ е подадено на 30.08.2017 г., поради което за установяване основателността на претендираното от П. Казасов право, приложение намира именно така цитирания Регламент. В чл. 2 от него се сочи, че се прилага към граждани на държава - членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава - членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави - членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица. Република България е страна – членка в ЕС и съответно е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза. Съгласно чл. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. разпоредбите му са приложими към всички законодателства (по см. на чл. 1, параграф "л") относно обезщетение за безработица (ПОБ), доколкото е установено, че последната заетост на лицето е във Великобритания, считано от 22.08.2014 г. до 11.04.2017 г. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд досежно механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, обусловен от четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения. По отношение на обезщетенията за безработица общият принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето. Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата - членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Спорът в случая е свързан с тълкуването и прилагането на термина "пребиваване". Легалната дефиниция на понятието "пребиваване" се съдържа в чл. 1, § 3, б. "й" от цитирания Регламент - мястото, където лицето обичайно пребивава. Това място (на обичайно пребиваване на лицето) се определя, съгласно чл. 11, § 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 (регламента по прилагането) с оглед центъра на интересите на съответното лице въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно релевантните факти - продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки, семейното положение и роднинските връзки на лицето, жилищното му положение и доколко постоянно е то, както и естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, в т. ч. постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост, мястото, където обичайно се упражнява тази дейност и др. примерно изброени в цитираната норма. Съгласно разпоредбата на чл. 11, § 2 от Регламента по прилагането, решаващо значение при определяне на действителното място на обичайно пребиваване на дадено лице е намерението на лицето, което произтича от горепосочените факти и обстоятелства, особено причините за преместването на лицето. То се свързва с центъра на интересите му (чл. 11, § 1 от Регламент № 987/2009) и въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно релевантните факти. В чл. 11, § 1 от Регламент № 987/2009 е въведено само примерно изброяване, което не е изчерпателно и зависи от конкретните фактически установявания, свързани с определяне на действителното място на пребиваване на лицето. В член 1, букви й) и к) от Регламент (ЕО) № 883/2004 се прави разграничение между "пребиваване" и "престой". В изготвения съвместно с държавите членки наръчник се изясняват понятията "обичайно пребиваване", "временно пребиваване" и "престой". Тези определения, посочени в законодателството на ЕС (Регламент (ЕО) № 883/2004, последно изменен с Регламент (ЕО) № 465/2012), са въведени, за да се установи коя държава членка е отговорна за предоставянето на обезщетения по социално-осигурителни схеми на граждани на ЕС, които пребивават в различни държави членки. Настоящият съдебен състав споделя решаващите мотиви на първоинстанционния съд относно обичайното пребиваване на жалбоподателя. В периода на заетост във Великобритания оспорващият действително не е бил на територията на Република България, но това пребиваване е било обусловено от съществуването на трудово правоотношение, респ. не покрива критериите, въз основа на които се обосновава извод за "обичайно пребиваване". Първоинстанционният съд излага подробни съображения свързани с прекратяване на заетостта във Великобритания, с обстоятелството, че лицето манифестира поведение и не продължава да живее там след прекратяване на заетостта. Правилни са доводите на решаващия съд досежно вписването в документ СЕД Н006, в т. 2.1.1. 1. 1 /Тип на адреса/ "държава на пребиваване" и конкретен адрес в Дагенхам /Великобритания, което е свързано с времето на полагане на трудова дейност до 11.04.2017 г. Подложени на вярна преценка са относимите факти свързани с пребиваването на лицето в Обединеното кралство, поради което въз основа на нея съдът извежда обоснован извод, че престоя му за времето на трудовата заетост има временен характер (член 1, букви "й" и "к" от Регламент (ЕО) № 883/2004). Във връзка с намерението на лицето да пребивава на територията на Р България административният съд извежда мотивирани доводи, съобразно критериите по чл. 11, § 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009. От представеното от Казасов удостоверение за настоящ адрес, от доказателствата за извършван ремонт на жилището, в което той и съпругата му възнамеряват да живеят, предвид и извършената промяна на постоянния и настоящ адрес, от сключения трудов договор между Казасов, в качеството му на служител-охранител във фирма "Боду" ООД решаващият съд обосновано приема, че мястото на обичайно пребиваване на оспорващия е в Република България, в [населено място], където е настоящият му адрес, на който живее и семейството му – съпругата, нейните и неговите роднини. В подкрепа на горното, в касационното производство е представено от ответника Казасов, удостоверение за декларирани данни и справка за актуални договори от ТД на НАП – Варна, от които е видно, че продължава да работи в [населено място], Р България по трудовия си договор с "Боду" ООД, сключен на 30.04.2018 г. При безспорното наличие на завършен период на заетост с прекратен трудов договор в съответната – държава членка на ЕС и намерение за пребиваване в Република България на български гражданин, изпълнено изискване за подаване на декларация относно определянето на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, ал. 2 от Регламент ЕО № 883/2004 г., заявлението за отпускане на обезщетение за безработица следва да бъде разгледано по същество със зачитане на осигурителния стаж и доход при определяне на обезщетението в държава членка на ЕС. Претендираното ПОБ от Казасов следва да бъде поискано именно по реда и при условията на действащото българско законодателство, в съответствие с приложимите европейски регламенти за това. В същия смисъл е практиката на Върховния административен съд, както следва: решение № 222/08.01.2019 г. по адм. дело № 8158/2018 г. по описа на ВАС, 6 отделение; решение № 1645/06.02.2019 г. по адм. дело № 8633/2018 г. по описа на ВАС, 6 отделение; решение № 2695/22.02.2019 г. по адм. дело № 3077/2018 г. по описа на ВАС, 6 отделение; решение № 10291/03.07.2019 г. по адм. дело № 15067/2018 г. по описа на ВАС, 6 отделение. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на касационния жалбоподател, с оглед представения договор за правна помощ от 15.10.2018 г. и на основание чл. 143, ал. 1 АПК във вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ТП на НОИ – Русе следва да бъде осъдено да заплати възнаграждение на адвокат Е. Минчева, с личен № [номер], от АК – Русе в размер на 350 лева (триста и петдесет лева). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,