Решение № 12551 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11981/2014 г.

Решение № 12551 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11981/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП против решение № 1953/31.07.2014 г., постановено по адм. д. № 1407/2014 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменен Ревизионен акт № 191304184/16.01.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 115/14.04.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която за данъчен период м. 01.2009 г. на "Златна Тракия" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 8 000 лева по фактура № 301/09.01.2009 г., издадена от "Булпроф" ЕООД, вследствие на което са му установени задължения за ДДС за м. 01.2009 г. в размер на 8 000 лева и лихви в размер на 4 187.22 лева. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът моли касационната жалба да бъде уважена и да се присъдят направените разноски. Ответникът - "Златна Тракия" ЕООД чрез процесуалният си представител в с. з и в представените по делото писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 АПК намира жалбата за процесуално допустима, а по същество неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС Варна е бил Ревизионен акт № 191304184/16.01.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, в частта, потвърдена с решение № 115/14.04.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП. С обжалваният РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 8 000 лева по фактура, издадена от "Булпроф" ЕООД с предмет мини челен товарач, за данъчен период м. 01.2009 г. Основният довод на приходните органи да откажат право на данъчен кредит на РЛ е че не е установено, че действителният доставчик е "Булпроф". Съдът е приел, че съдържащите се по преписката документи, договор за покупко-проджба от 09.01.2009 г., фискален бон, пътно-прехвърлителна разписка от 10.02.2009 г., товарителница, както и извлечение от сметка 204 "транспортни средства", където активът мини челен товарач е заприходен като ДМА, доказват по безспорен начин извършването на реална доставка, като предпоставка за възникване на право на данъчен кредит. За безспорно е прието от съда, че фактурата, издадена от доставчика е включена в дневника за покупки и продажби и в справките-декларации по ЗДДС за съответния месец от страна на РЛ. При така установените факти и обстоятелства по спора, при преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, касационният съд намира за обоснован дадения от първоинстанционния съд положителен отговор на въпроса за наличието на настъпило данъчно събитие по процесната фактура. Административният съд е съобразил всички събрани по делото доказателства, като ги е обсъдил в тяхната съвкупност и е ценил доказателствата по делото. За правомерното начисляване на данъка по спорната фактура е необходимо да се установи настъпване на данъчно събитие, което по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС е извършването на доставка на стока. От друга страна сама по себе си неустановеността от страна на получателя на данни за кадровата и материална обезпеченост на изпълнителя не е основание за отказ от право на приспадане. Следва да се отчете обективната невъзможност на получателя да контролира всички елементи по търговската верига. Не се твърдят и сочат от приходните органи обективни данни за наличие на данъчна измама, нито получателят и РЛ да е знаел или да е трябвало да знае за съществуване на такава данъчна измама. По отношение на получаването на стоката от доставчика също са налице доказателства. От представените и неоспорени от страните пътно-прехвърлителна разписка и товарителница се установява, че стоката е предадена с ППР, транспортирана е от РЛ, за негова сметка със собствено транспортно средство. В случая представените доказателства, неоспорени по съответния ред относно автентичността им, подкрепени с доказателствата за наличието на транспортно средство, данни за наличност на стоката при РЛ, използването на процесния мини челен товарач с оглед дейността на ревизираното дружество и отчитането на приходи от дейността му, водят до извода за реално осъществена доставка на стока. Отказът на органа по приходите да не признае право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателят на процесните фактури за стоки не е доказал кадрова обезпеченост противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност от Съда на ЕС, съдържащо се в решение по дело С-324/11, съгласно което фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на строежа работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение, или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с данък върху добавената стойност, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. Следователно правото на приспадане не може да бъде отказано поради посочения факт, след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени. Обстоятелството, че доставчика не е намерен на посочения от него адрес, с което е затруднена и препятствана възможността на приходните органи за събиране на доказателства, не е от кръга предпоставки, водещи до ограничаване на правото на приспадане, нито е допустимо да бъде вменено във вреда на получателя и ревизирано лице, така че негативната последица за него да е отказ от право на приспадане. На следващо място фактът за липса на представени счетоводни документи от страна на доставчика на ревизираното лице, както е приемал ВАС в своята практика, не обосновава извода за липса на реалност на доставката. В тази насока следва да се има предвид и Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11 г., с което СЕС е приел в диспозитива си, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а), чл. 220, точка 1 и чл. 226 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от ДДС, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело за тези нарушения или е участвало в тях. Съгласно т. 42 от посоченото по-горе решение на СЕС националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба. В конкретния случай наличието на такива обективни данни не е установено. Установяването на произход на стоката не е предвидено като предпоставка за признаване право на данъчен кредит. И съответно невъзможността да бъде установен произходът на стоката не обуславя извода, че стоката въобще не съществува и не може да бъде предмет на доставка и съответно, че ревизираното лице не е получило реални доставки на тази стока, още повече, че в случая са налице безспорни доказателства протокол - № 0052855/02.09.2013 г. на органа по приходите от извършената проверка, установяващ наличието на мини челен товарач при ревизираното дружество. Също така според решение на СЕС по дело С-18/13 по преюдициално запитване на АССГ, при сходна с настоящия спор фактическа обстановка е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. В настоящия случай няма данни и твърдения за данъчна измама, нито установеност от страна на приходните органи, че ДЗЛ е знаело за такава измама. При това положение съобразно цитираната задължителна практика на Съда на Европейския съюз е недопустимо да се откаже правото на данъчен кредит, което по същество е сторено с обжалвания РА. Поради изложеното, Административен съд - Варна правилно е отменил обжалвания пред него РА, в частта относно непризнаване на данъчен кредит в размер на 8 000 лева по фактура, издадена от "Булпроф" ЕООД с предмет мини челен товарач, за данъчен период м. 01.2009 г. Не е налице отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, решението на АС - Варна е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на спора в полза на ответника по делото следва да бъдат присъдени, сторените разноски пред касационната инстанция в размер на 800 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,