Решение № 4509 от 11.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 91/2022 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Петков, [ЕГН], чрез адв. Минков, срещу Решение 471 от 10.11.2021 г., постановено по административно дело 433/2021 г. по описа на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлено оспорването срещу Акт за установяване на публично държавно вземане 01-6500/9510 #10 от 21.07.2021г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че решението е немотивирано и необосновано, тъй като съдът не е обсъдил представените по делото доказателства и не се е произнесъл по възраженията и твърденията на жалбоподателя. Административният съд не е взел предвид установените по делото обстоятелства, които сочат наличие на основанието по чл. 18, ал. 6 от Наредба 11 от 6.04.2009 г. - форсмажорно обстоятелство, за което жалбоподателят е съобщил в хода на административното производство. В тази връзка се сочи, че вследствие на едностранно частично прекратяване на договорите за наем на земеделски имоти от страна на Община Георги Дамяново, Р. Петков е изпаднал в обективна невъзможност да изпълни поетите ангажименти, в качеството си на земеделски производител, по мярка "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013. Видно от акта за прекратяване на ангажимента, органът е приел, че за част от имотите са налице форсмажорни обстоятелства и е изключил площите, за които са били прекратени договорите за наем на земи от общинския поземлен фонд, но неправилно е счел, че за оставащата площ в размер на 29.20 ха от референтната, агроекологичният ангажимент може да продължи да се изпълнява. Според касатора, този извод е формиран в противоречие с чл. 24, ал. 1 и, ал. 2 от Наредба 11 от 6.04.2009 г. В случая административният орган е констатирал, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените през петата кампания, спрямо референтните парцели за участие при поемане на агроекологичния ангажимент е 49,73%. Твърди се, че и от тези констатации се установява невъзможността за останалата част от имотите агроекологичният ангажимент да продължи. Сочи се, че дори при увеличаване на стопанството с други площи, различни от тези, за които договорите за ползване са били прекратени, поетият петгодишен ангажимент през 2012 г. ще се счита прекратен, тъй като площите няма да отговорят на изискването за 90 % географско покритие. Предвид констатацията в Уведомително писмо с изх. 01-6500/9510 от 08.05.2019 г., че жалбоподателят през 2016 година е бил в обективна невъзможност да изпълни ангажимента си за площите по прекратените договори с Община Георги Дамяново, които представляват половината от първоначално заявената референтна площ, при издаване на АУПДВ органът е следвало да приложи чл. 18, ал. 6 от Наредба 11 от 6.04.2009 г. като не изисква частично възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ. В случая е налице отчуждаване на стопанството в такъв размер, който прави невъзможно продължаването на ангажимента при спазване на разпоредбите на чл. 24, ал. 1 и, ал. 2 от Наредба 11 от 6.04.2009 г. Твърди се, че е изпълнено изискването, посочено в § 1, т. 4, б. "в" от ДР на Наредба 11/2009 г. за наличие на форсмажорно обстоятелство, при което поетият агроекологичен ангажимент следва да бъде прекратен поради невъзможността за изпълнението му. Изложени са доводи за допуснато от административния орган нарушение на на чл. 47, т. 3 от Регламент (ЕС) 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, както и за несъобразяване с разпоредбите на чл. 2, § 2, б. "е" и чл. 77, § 2, б. а от Регламент /ЕС/ 1306/2013 г. Твърди се, че влизането в сила на Уведомителното писмо с изх. 01-6500/9510 от 08.05.2019 г. неоснователно е прието от съда като съществено и достатъчно условие, за да не се приложат нормите, изключващи отговорността на Р. Петков поради неизпълнение на ангажимента. Изложени са доводи за неправилно определяне на размера на дължимата за възстановяване сума поради това, че е приложена разпоредбата на чл. 18, ал. 4, б. "в" от Наредба 11/06.04.2009 г., вместо тази на чл. 18, ал. 4, б. "г" от Наредба 11/06.04.2009 г. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на решение, с което да бъде отменен процесният АУПДВ. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът заместник изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие, чрез юрк. Йорданова, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, и взе предвид становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество съобрази следното: С оспорения пред първоинстанционния съд Акт за установяване на публично държавно вземане 01-6500/9510 #10 от 21.07.2021г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, е установено публично държавно вземане в размер на 8 775.66 лева, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007-2013, направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност /ВПС1/ за кампании 2012, 2013 г., 2014 г., 2015 г., във връзка с подадените от Р. Петков общи заявления за площ за посочените периоди, в размер на 8 775.66 лева , на основание чл.18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, б.в от Наредба 11 от 06.04.2009 г. Установено е, че Р. Петков, в качеството на земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР ЗПЗП, през 2012 г. е подал заявление за подпомагане, по три схеми, вкл. по направление Възстановяване и поддържане на затревени площи висока природна стойност, по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007 - 2013. По подаденото заявление за първите четири години от поетия петгодишен ангажимент на земеделския стопанин са изплатени суми, както следва: за кампания 2012 - 9 472.87лева; за кампания 2013 - 11446.83 лева, за кампания 2014-11479.31 лева и за кампания 2015 - 11479.31 лева, т.е. общата стойност на изплатената субсидия за 2012 г. - 2015 г. възлиза на 43 878.32 лева. С Уведомително писмо изх. 01-6500/9510 от 08.05.2019 г., издадено от зам. изпълнителен директор на ДФЗ, е прекратен агроекологичният ангажимент по мярка 214 Агроекологични плащания от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 за кампания 2016 г., на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 във вр. чл. 24, ал. 2 от Наредба 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 Агроекологични плащания от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013. Уведомителното писмо не е обжалвано. С писмо изх. 01-6500/9510#8 от 13.07.2020 г., на основание чл. 26, ал. 1 АПК, връчено на 12.08.2020 г., Р. Петков е уведомен за откриване на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, мотивирано с влязъл в сила акт за прекратяване на многогодишен ангажимент. Лицето е уведомено, че в съответствие с чл. 18, ал. 4, б.в от Наредба 11/2009 г. следва да възстанови 20% от получената сума 43878.32 лева, която се равнява на 8 775.66 лева. Предоставена му е възможност в 7-дневен срок да представи възражения или допълнителни доказателства. Петков се е възползвал предоставената му възможност и е подал писмено възражение, което е прието за неоснователно от административния орган. Установяването на публично вземане от Р. Петков е мотивирано от административния орган с наличието на влязъл в сила акт за прекратяване на агробиологичен ангажимент изх. 01-6500/9510 от 08.05.2019 г., издаден от зам. изпълнителен директор на ДФЗ. Прието е, че в съответствие с чл. 18, ал. 4, буква в от Наредба 11 от 06.04.2009 г. Петков следва да възстанови 20 % от 43878.32 лв. - общата изплатена сума по направление Възстановяване и поддържане на затревени плонш с висока природна стойност, което се равнява на 8775.66 лв. Административният орган е приел за неоснователно възражението, подадено от земеделския стопанин в хода на административното производство. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и при изпълнение на приложимите процесуални правила. Посочил е, че изложените съображения по приложението на чл. 18, ал. 4, б.в от Наредба 11/06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 Агроекологични плащания от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 и наличието на влязъл в сила индивидуален административен акт за прекратяване на многогодишния ангажимент, представляват мотиви на АУПДВ, поради което изискването по чл. 59, ал. 2 АПК за мотивиране на акта е спазено. За да формира извод за материална законосъобразност на акта, съдът е съобразил, че условията и редът за подпомагане на земеделски стопани, които извършват земеделски дейности, насочени към подобряване на опазването на околната среда по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007-2013, финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, са регламентирани в Наредба 11/06.04.2009 г. Предвид прекратяването на агробиологичния ангажимент с влязъл в сила административен акт съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредба 11 от 06.04.2009 г., регламентираща начина на определяне на подлежащата на възстановяване финансова помощ в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент. Приел е, че след като годината на първоначално одобрение е 2012 г., а годината в която е прекратен агроекологичният ангажимент е 2016 г. (пета година), то съгласно чл. 18, ал. 4, б. в от Наредба 11 от 06.04.2009 г., оспорващият дължи възстановяване на 20 % от полученото финансово подпомагане, което е в размер на 43 878.32 лева, т.е. сумата, послежаща на възстановяване възлиза на 8 775.66 лева, както правилно е приел административния орган. Решението е неправилно. Основателно е касационното оплакване за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът не е направил конкретни фактически установявания въз основа на представените по делото писмени доказателства. Хронологично са посочени основанията за поетия от Петков агроекологичен ангажимент, респ. за финансовото му подпомагане по направление Възстановяване и поддържане на затревени площи висока природна стойност, по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007 2013, както и издадените във връзка с него актове. Цитирани са мотивите на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, обосновали издаване на спорния АУПДВ, както и действията, извършени в хода на административното производство. От фактическа страна въпросът за наличие на твърдяното от жалбоподателя форсмажорно обстоятелство не е изяснен в първоинстанционното производство. Съдът не е обсъдил възраженията в тази насока, изложени с жалбата срещу АУПДВ, както и представените в хода на административното производство писмени доказателства, на които жалбоподателят изрично се е позовал. Всъщност това е и главното обстоятелство, което Петков е посочил като основание за оспорване на акта, което определя и основните спорни въпроси по делото, а именно: налице ли са форсмажорни или изключителни обстоятелства, на които се дължи неизпълнението на ангажимента от земеделския стопанин, респ. при наличието на влязъл в сила административен акт за прекратяване на ангажимент на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 във вр. с чл. 24, ал. 2 от Наредба 11 от 06.04.2009 г., следва ли подпомаганото лице да възстанови получената финансова помощ, ако докаже, че неизпълнението на ангажимента се дължи на форсмажорни или изключителни обстоятелства. Съгласно чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба 11 от 06.04.2009 г., Държавен фонд "Земеделие" прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато не са спазили изискванията на чл. 24, ал. 2. Последната разпоредба предвижда, че одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. В случая е установено, че агроекологичният ангажимент е прекратен с влязъл в сила административен акт (л. 21 от делото), именно на посоченото основание. Административният орган е установил, въз основа на представените от Петков доказателства, че за част от площите е доказал невъзможност за изпълнение на поетия ангажимент вследствие на изменението на § 15 и чл. 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ, като тези площи са изключени от ангажимента. В резултат на това е приел, че процентът на припокриване на площите за текущата кампания спрямо референтните парцели за участие е 49,73 %. Поради това е налице основание по чл. 63, т. 1 вр. чл. 77, т. 4, б. в от Регламент 1306 на ЕП и на Съвета от 17.12.2013 г. и на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредбата за отказване на финансова помощ и прекратяване на ангажимента. Същевременно, както в хода на процесното административното производство (вж. възражения л. 30, л. 33, л. 37 от делото), така и пред пъровинстанционния съд, жалбоподателят е възразил, че неизпълнението на ангажимента през 2016 г. се дължи на промяната в § 15 от ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 61 от 2015 г.) и чл. 37и ЗСПЗЗ, съответно на наличието на форсмажорни обстоятелства. Тези твърдения, както и представените в тази връзка писмени доказателства (л. 41 и сл. от делото, л. 33, л. 68 от приложение), са останали необсъдени от първоинстанционния съд. Според чл. 77, § 2, б. а от Регламент (ЕС) 1306/2013, на който Петков се позовава, не се прилагат административни санкции, когато неспазването се дължи на непреодолима сила. Събразно чл. 2, § 2, б. е от същия регламент, непреодолима сила" и извънредни обстоятелства" могат да бъдат признати в случай на отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. Съгласно чл. 18, ал. 6 от Наредба 11 от 06.04.2009 г., в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства агроекологичният ангажимент се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ. Дефиницията на понятието "Форсмажорни или изключителни обстоятелства" се съдържа в § 1, т. 4 от ДР на наредбата. От съдържанието на цитираните относими към възстановяването на получената финансова помощ норми е видно, че въпросът за наличието или липсата на форсмажорни или изключителни обстоятелства е относим към възстановяването на получената финансова помощ, а не към прекратяването на ангажимента. В случая този спорен въпрос е останал неизяснен в първоинстанционното производство по оспорване на АУПДВ, въпреки наведените аргументи и представените писмени доказателства от жалбоподателя в тази насока. По горните съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение е неправилно поради допуснато съществено процесуално нарушение, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изясни делото от фактическа и правна страна след обсъждане на представените по делото писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, на становищата и твърденията на страните по основните спорни въпроси, както и при съобразяване на относимите нормативни разпоредби. След изясняване на посочените въпроси, ако съдът прецени, че е преюдициално за решаването на спора, следва да съобрази решение от 18.01.2024 г. по дело С 656/22 г. на СЕС по преюдициално запитване, отправено от Върховния административен съд, с което е дадено тълкуване на чл. 47, параграф 1 и чл. 45, параграф 4 от Регламент (ЕО) 1974/2006 за определянето на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета, изменен с Регламент (ЕО) 434/2007. При новото разглеждане, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, съдът дължи произнасяне по искането на страните за присъждане на разноски пред Върховния административен съд, в зависимост от крайния изход на спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,