Решение № 3400 от 8.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 358/2018 г.

Решение № 3400 от 8.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 358/2018 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Р. Димитров от [населено място], срещу решение № 74 от 09.11.2017 г. по адм. д. № 154/2017 г. по описа на Административен съд - Разград. Иска се отмяна на решението с оплакване за неправилност поради несъответствие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел компетентност на издателя на оспорената заповед без да са приложени и обсъдени доказателства в тази връзка. На следващо място излага, че съдът се е позовал на неприложима редакция на чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Сочи, че не му е предоставена възможност да ангажира доказателства във връзка с твърденията изложени в жалбата му, че не е управлявал автомобила. Счита, че съдът не е разпределил доказателствената тежест и не е дал указания във връзка с исканията му за събиране на гласни доказателства. Претендира разноски по делото. Ответната страна началник на сектор "Пътна полиция" (ПП) при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – гр. Разград не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решение № 74 от 09.11.2017 г. по адм. д. № 154/2017 г. по описа на Административен съд - Разград е отхвърлена жалбата на Р. Димитров, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1075-000836/23.08.2017 г., издадена от началник сектор "Пътна полиция" в ОДМВР - Разград, с която за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, временно се отнема свидетелството за управление на МПС на Р. Димитров до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Оспорената заповед е издадена въз основа на Акт за установяване на административно нарушение бл. № 593563 от 22.08.2017 г., връчен на нарушителя на същата дата без възражения, за това, че на 22.08.2017 г. около 14. 00 ч. в гр. Разград и по улица "Априлско въстание", пред сграда "ДАИ", в посока ул. "Перистър", оспорващият управлява товарен автомобил "Тойота Хайлукс" с рег. [рег. номер на МПС], собственост на ЕТ "Ивис-Р - Лъчезар Куклев" по силата на договор № 18292 от 31.10.2008 г. При извършената проверка е установено, че водачът силно лъха на алкохол, като същият категорично е отказал да бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен № 0060. Издаден е талон за медицинско изследване с № 0347750. Не носел и свидетелството за регистрация на МПС- част ІІ. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване разпоредбите на материалния и процесуалния закон. Позовал се е на приложима редакцията на чл. 171, т. 1, б. "б. " от ЗДвП до изменението й с ДВ, бр. 77/2017 г., в сила от 26.09.2017 г. съставляваща правното основание за прилагане на ПАМ. Установил е, че фактическото основание за издаването на заповедта е управлението на моторно превозно средство и отказът на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване, като конкретните факти, изпълващи една от хипотезите за прилагане на ПАМ, са установени с АУАН бл. № 593560, съставен от компетентни длъжностни лица. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП досежно управлението на моторно превозно средство, отказът на водача да бъде проверен с техническо средство и поведението му в момента на проверката, е посочено, че не се оборват от други доказателства. Съставеният акт е предявен за подпис на жалбоподателя, който не се е възползвал от възможността си да възрази срещу установеното в акта. При тези данни, първоинстанционният съд е отхвърлил подадената жалба. Решението е неправилно. Съобразно чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, в приложимата редакция ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., правилно посочена от административния съд – до изменението й с ДВ, бр. 77/2017 г., в сила от 26.09.2017 г., за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, спрямо водач който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, се прилага принудителна административна мярка (ПАМ) "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. При тази законова регламентация, необходимите материалноправни предпоставки за прилагане на мярката е управлението на моторно превозно средство и отказът на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване, установено по надлежния ред. Нарушението на водача е констатирано със съставен акт за административно нарушение бл. № 593563 от 22.08.2017 г., който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила. Констатациите по акта не са оборени от касатора в хода на съдебното производство. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед съдържа фактически и правни основания за прилагане на конкретната принудителна административна мярка и е в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Но с касационната жалба Р. Димитров навежда довод за липса на доказателства относно компетентността на издателя на оспорения административен акт. В обжалваното решение съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентния по закон орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП (в приложимата редакция - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото не са представени доказателства установяващи компетентността на административния орган, издал обжалваната заповед. Административният акт е издаден от началник сектор "Пътна полиция" в ОДМВР - Разград, упълномощен по силата на вписаната в нея заповед № 330 з-1633 от 19.08.2016 г. на директора на ОДМВР Разград. Тази заповед не е приложена към административната преписка. Предвид разпоредбата на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 АПК, съдът е следвало в изпълнение на задълженията си по чл. 9, ал. 4 във вр. с чл. 171, ал. 4 АПК, да укаже на административния орган, че не сочи доказателства установяващи компетентността на издателя на обжалвания административен акт. В случая, с разпореждане от 21.09.2017 г. съдът е задължил административния орган да представи по делото обжалваната заповед ведно с цялата преписка по издаването й, наред с това обаче, след постъпване на административната преписка, съдът е бил длъжен, в съответствие с чл. 170, ал. 3 АПК, да укаже на административния орган, че не е представил доказателства за компетентността на издателя на акта. Допуснатото от съда нарушение е съществено, тъй като има значение за изхода на правния спор предвид задължителната преценка за законосъобразност, която съдът следва да извърши на всички основания по чл. 146 АПК. По изложените съображения касационната инстанция приема, че обжалваното решение следва да се отмени, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за събиране на доказателства за установяване компетентността на издателя на акта. По искането на касатора за разноски, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1, т. 1, Върховният административен съд, седмо отделение,