Решение № 2657 от 14.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Професионална гимназия по селско стопанство М. Марков , [населено място], общ. Георги Дамяново, обл. Монтана против Решение 161/14.04.2022 г. на Административен съд Монтана, постановено по адм. дело 461/2021 г., с което e била отхвърлена жалбата й против Експертно решение на Национална експертна лекарска комисия 2689 от заседание 189 от 06.10.2020 г. на специализиран състав по хирургични, ортопедични и ССЗ болести, с което е потвърдено Експертно решение на Териториална експертна лекарска комисия към МБАЛ Д-р С. Илиев" гр. Монтана 2299 от заседание 098 от 17.06.2020 г. и болничен лист Е20197426446/03.06.2019 г., издаден от специализирана ортопедична ЛКК АСКЛЕПИЙ АГПСМПОТ ООД, гр. Монтана, както и жалбоподателят бил осъден да заплати разноски в размер на 80 лева. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответниците по касационната жалба Агенция за хората с увреждания, Национална експертна лекарска комисия, ЛКК "Асклепий-АГПСМПОТ" ООД, Национален осигурителен институт, Национална здравноосигурителна каса, Б. Илиев, ТЕЛК - Монтана, не изразяват становище. Ответникът - Агенция за социално подпомагане - гр. София, чрез юрк. Тодорова, оспорва касационната жалба с доводи за нейната неоснователност, поради което да се отхвърли. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК жалбата е неоснователна. С Решение 161/14.04.2022 г., постановено по адм. дело 461/2021 г. Административен съд Монтана е отхвърлил жалбата на Професионална гимназия по селско стопанство М. Марков", [населено място] против Експертно решение на Национална експертна лекарска комисия 2689 от заседание 189 от 06.10.2020 г. на специализиран състав по хирургични, ортопедични и ССЗ болести, с което е потвърдено Експертно решение на Териториална експертна лекарска комисия към МБАЛ Д-р С. Илиев" гр. Монтана 2299 от заседание 098 от 17.06.2020 г. и болничен лист Е20197426446/03.06.2019 г., издаден от специализирана ортопедична ЛКК АСКЛЕПИЙ АГПСМПОТ" ООД, гр. Монтана. Приел е, че [заличен текст] може да се установи от медицинската документация по делото, като в този смисъл е кредитирал и изготвената съдебно-медицинска експертиза. Пациентът е бил надлежно освидетелстван съобразно изискването на чл. 24 ПУОРОМЕРКМЕ. С решението съдът е присъдил разноски. Решението е правилно. Първоинстанционният административен съд, след като е преценил събраните в хода на разглеждане на делото доказателства, е изложил подробни мотиви по предмета на спора, като е съобразил приложимите материалноправни норми и законовите изисквания при установяване на временната неработоспособност на Б. Илиев, във връзка с издаването на болничен лист Е20197426446/03.06.2019 г., от специализирана ортопедична ЛКК АСКЛЕПИЙ АГПСМПОТ" ООД, гр. Монтана. В тази връзка Върховният административен съд споделя изводите на решаващия състав по отношение на медицинската документация, удостоверяваща здравословното състояние на лицето, отнасяща се за [заличен текст], [заличен текст], [заличен текст], [заличен текст]. Тази травма съдът е приел, че е доказана с [заличен текст], [заличен текст], както и направление за хоспитализация. А съгласно Амбулаторен лист от 03. 06. 2019 г., д-р Тепавичаров е извършил [заличен текст] на Б. Илиев и то на [заличен текст]. Неоснователно е касационното възражение, че издаденият болничен лист не е съобразен с императивните изисквания на чл. 9, ал.1, изр. първо и второ от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), касаещи деня, в който е установена временната неработоспособност и началната дата на отпуска. В разпоредбата на чл. 6, ал. 1 НМЕ са посочени случаите на временна неработоспособност, при които осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване; карантина; отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане на болен или на карантиниран член от семейството; належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед; изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина; бременност и раждане; гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението. Отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист по образец, съгласно чл. 6, ал. 2 НМЕ. За да се установи обективното състояние на лицето при наличие на някой от случаите на чл. 6, ал.1 НМЕ в разпоредбата на чл. 9 НМЕ е въведено изискване болничният лист, с който се установява неработоспособността, да се издава в деня, в който се установи временната неработоспособност до възстановяване на работоспособността или до установяване на трайно намалена работоспособност от ТЕЛК. При преценката за законосъобразността на оспорения болничен лист, съдът правилно е съобразил, че спорният факт е бил доказан в хода на делото чрез приобщаване на направената на лицето рентгенологична снимка, показваща точното място на [заличен текст], където с обикновен поглед на едната част от снимката се вижда [заличен текст] и като [заличен текст], като с оглед прецизността на медицинската терминология, се определя [заличен текст]. Обстоятелството, че на резултата от рентгенологичното изследване, което е на гърба на искането за провеждането му, е поставена дата 25.05.219 г., предхождаща датата на искането 27.05.2019 г., съдът е приел за грешка, която не опровергава констатацията на медицинската експертиза както в решенията на ТЕЛК и НЕЛК, така и на вещото лице по делото д-р И. Иванов, че Б. Илиев е имал [заличен текст]. В този аспект съдът обосновано е кредитирал приложената по делото медицинска документация и е съотнесъл същата към приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза, спазвайки съдопроизводствената норма на чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК. Правилно съдът е съобразил процедурата по установяване на временна неработоспособност, което обстоятелство се документира с издаването на болничен лист, съгласно реда и условията, определени в чл. 6 и сл. от НМЕ в относимата редакция. Необосновано касационният жалбоподател твърди, че първоинстанционният административен съд не се е произнесъл в мотивите на постановено решение относно процедурата по оспорване на приложения по делото амбулаторен лист Е20197426446/03.06.2019 г., в частта касаеща оспорването му по отношение на подписа, положен за пациент. В решението си съдът е посочил, че от заключението на вещото лице инж. Л. Станимиров безспорно се установява, че положеният подпис не е на ЗОЛ Б. Илиев, а на неговата съпруга. Заключението не е било оспорено от страните по делото, но визираното обстоятелство не променя крайният извод на първоинстанционния съд, че на Илиев е била извършена [заличен текст] именно на дата 03.06.2019 г., когато същият е и издаден. Неоснователно се поддържа в касационната жалба, че съдът е постановил своя съдебен акт при констатирани противоречия между заключението на вещото лице д-р И. Иванов по допуснатата съдебно-медицинска експертиза и дадените от него обяснения в открито съдебно заседание по делото, проведено на 24.04.2022 година. Вещото лице, в какъвто смисъл са били и фактическите констатации на административния съд, е установило при извършения от него преглед на 27. 01. 2021 г. и направената на Б. Илиев контролна ро - графия, че последният е имал [заличен текст]. На базата на контролната ро - графия е заключено, че се касае за състояние след [заличен текст]. Към тази дата 27. 01. 2021 г. пациентът е бил в [заличен текст], и невъзможност за самостоятелно обслужване. Вещото лице, като е преценило обикновеното [заличен текст], (около 30 - 40 дни), установения прекаран от пациента [заличен текст],[заличен текст], и [заличен текст], е приело, че срокът от 30 дни временна неработоспособност се явява обоснован и оправдан. Съдът не е допуснал процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, като не е обсъдил заключението на д-р Иванов по т. 2 и частично по т.3, защото, така, както са били формулирани въпросите на експертизата, същите касаят правни изводи, а не специалните знания, които вещото лице следва да притежава в посочената медицинска област. По делото съдът вярно е установил здравословното състояние на лицето към момента на издаване на болничния лист, както, и че състоянието му обосновава временна неработоспособност за периода на издадения болничен лист. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,