Решение № 703 от 16.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7648/2012 г.

Решение № 703 от 16.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7648/2012 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по жалба на Иван Маврев Георгиев от гр. Ямбол срещу решение № 63 от 08.05.2012 г., постановено по адм. д. № 69/2012 г. от Ямболския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 197/24.02.2012 г. на командира на военно формирование 52590 - гр. Ямбол. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, считайки го за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът, чрез процесуалния си представител - юрк. Господинов, изразява становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административнопроцесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Въз основа на правилно установена фактическа обстановка правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 245, ал. 1, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), а именно извършване на търговска дейност, по смисъла на чл. 188, ал. 2, т. 3 от с. закон. Констатираната от административнонаказващия орган конкретно извършена дейност от страна на Георгиев - таксиметров превоз на пътник срещу заплащане, фактически не е била оспорена пред първоинстанционния съд, като тези факти не се оспорват и пред настоящата инстанция. Твърденията в касационната жалба са, че съдът неправилно е приел, че извършеният от Георгиев - единичен превоз на пътник - представлява търговска дейност - е неоснователно. Настоящият състав напълно споделя направения от първоинстанционният съд извод, че с така констатираната извършена дейност от Георгиев последният безспорно е нарушил разпоредбите на чл. 245, ал. 1, т. 3 и ЗОВСРБ. Правилно е прието, че таксиметров превоз на пътници е търговска дейност по смисъла на закона; без значение е дали самият Георгиев е вписан като търговец и дали се касае за еднократно извършена дейност. Неоснователен е доводът в касационната жалба за извършено от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В оспорения административен акт, като основание за налагане на дисциплинарното наказание на Стойчев е посочено нарушение по чл. 245, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ, забраняващ на кадровите военнослужещи да извършват дейност, несъвместима с упражняването на службата им, а като фактически основания органът подробно е посочил извършеното от Георгиев - осъществен 05.11.2011 г., с таксиметров автомобил, подробно описан, превоз на пътник срещу заплащане. Доколкото в ал. 2, т. 3 на чл. 188 ЗОВСРБ е дадена конкретизация на дейностите, несъвместими със служебното положение на кадровите военнослужещи, правилно в първоинстанционното решение съдът е обсъдил конкретно посочената дейност в обжалваната пред него заповед. Въз основа на установените факти е обоснован и изводът, направен от него, че извършената от жалбоподателя дейност правилно е характеризирана от административния орган като несъвместима със служебното му положение на кадрови военнослужещ. Правилни са и изводите на съда, че актът е издаден в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроцесуалните правила. Спазена е предвидената процедура по чл. 144 от ЗОВСРБ, видно от съдържащия се в административната преписка протокол, подписан от касатора. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. С оглед изхода на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 150 лева, възнаграждение за юрисконсулт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение