Решение № 75 от 12.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 3142/2011 г.

Решение № 75 от 12.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 3142/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалба на частните тъжители и граждански ищци С. Г. Д., С. Д. Д. и А. Д. Д. - М. срещу въззивна присъда № 233/16.11.2011 г. по внчхд № 167/2011 г. на Великотърновския окръжен съд. Релевирани са нарушения на закона и процесуалните правила и се иска отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание, защитата на касационните жалбоподатели поддържа жалбата и доразвива доводите в подкрепа на искането. Подсъдимият Р. Т. Д. моли жалбата да бъде оставена без уважение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е основателна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на въззивната присъда, установи следното: С присъда № 26/7.02.2011 г. по нчхд № 1273/2010 г. Великотърновският районен съд признал подсъдимия Р. Т. Д. за виновен в това, че на 08.03.2010 г., в качеството си на длъжностно лице по повод изпълнение на функциите си, чрез печатно произведение разгласил позорни обстоятелства и приписал престъпление на Д. Д. в качеството му на длъжностно лице- престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 вр. чл. 147, ал. 1 от НК. На основание чл. 78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на хиляда лева. Осъдил го да заплати на Д. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 хиляди лева, както и направените от него разноски. С присъдата, предмет на настоящата касационна проверка, Великотърновският окръжен съд отменил осъдителната присъда и признал подсъдимия Д. за невинен по повдигнатите му обвинения. Отхвърлил изцяло гражданският иск за неимуществени вреди. В жалбата са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, но по същество се излагат възражения само относно приложението на материалния закон. И това е напълно обяснимо, тъй като спор между страните относно фактите не е налице. Двете предходни съдебни инстанции са приели за безспорно установено, че публикацията във в. "Борба" изразява позицията на подсъдимия по повод номинацията на Д. Д. за удостояване със званието "Почетен гражданин на Велико Търново" и съдържа инкриминираните в частната тъжба изречения: "Тук споделям гнева на природозащитниците за схемата "Нафтено стопанство- дълг "дарена природа", в основата на която е тъкмо наемният договор, подписан от Д. като тогавашен кмет. В справедливия си гняв те се досетиха и за куп други "приноси" на кандидат-лауреата- като продаденото /подареното/ "Обществено хранене". Върховният касационен съд намира, че при така установените факти, по които не се спори, въззивната инстанция правилно е приела липса на съставомерните признаци на престъплението клевета и е оправдала подсъдимия Д.. Възраженията на касаторите са, че изразите в публикацията отразяват преувеличени факти, различаващи се от действителните действия на пострадалия, разгласяват позорни обстоятелства и приписват престъпления, че подсъдимият не може да не е съзнавал неистинността на изложените обстоятелства, тъй като е общински съветник и е целял да представи тъжителя в негативна светлина. Касационната инстанция счита възраженията за неоснователни. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК има две проявни форми- разгласяване на позорно обстоятелство за пострадалия или приписване на извършено от него престъпление. Правната теория и съдебната практика трайно приемат, че позорното обстоятелство е твърдение на дееца за съществуването на определен факт, който се отнася до укоримо от гледище на морала поведение на пострадалия и който е от естество да накърни доброто му име в обществото. При втората форма на изпълнителното деяние, деецът излага пред трети лица твърдения, че пострадалият е извършил престъпление, което трябва да е достатъчно описано, макар и не напълно конкретизирано. За съставомерността на извършеното е необходимо позорното обстоятелство да е неистинско, а приписаното престъпление да не е извършено от оклеветения, както и деецът да съзнава това. Позорните и неистински обстоятелства следва да са обективно твърдяни, а не да се подразбират и да са резултат от субективни интерпретации в съзнанието на пострадалия. Великотърновският окръжен съд е направил законосъобразен извод, че и двата израза обективно не съдържат нито позорящи за пострадалия обстоятелства, нито достатъчно информация за извършени от него престъпления. Изложени са убедителни съображения, че в инкриминирани изрази единственият конкретен факт, свързан с подсъдимия е, че той, в качеството си на кмет е подписал договор за наем на т. нар. нафтено стопанство. Твърдения за определени обстоятелства, свързани с личността на тъжителя не се съдържат и във втория израз. Внушенията за нередности в работата му като кмет на града не са достатъчно конкретизирани, за да се квалифицират като приписване на престъпление. Съдът правилно е заключил, че подсъдимият е изразил позицията си в публична дискусия по повод издигнатата кандидатура на тъжителя за удостояване със званието "почетен гражданин" на града, която, макар и очевидно негативна, не прекрачва границата на допустимата за едно демократично общество критика. Още повече, че границите на допустимата критика са по-широки, когато се касае до политик или обществена фигура. В рамките на тази публична дискусия, подсъдимият е изразил позицията си, че се солидаризира с мнението и на други лица за качествата на кандидата, също изразени в публичното пространство, в предходни публикации в пресата. Законосъобразен е изводът, че подсъдимият е упражнил по допустим начин правото си на свободно изразяване, поради което не може да носи наказателна отговорност за клевета. Водим от горните съображения, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намери жалбата за неоснователна и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК