Решение № 3182 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6235/2018 г.

Решение № 3182 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6235/2018 г., IV о., докладчик председателят Татяна Хинова Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано по касационна жалба, подадена от "ИНВЕСТ ГЛОБАЛ ТРЕЙД" ЕООД срещу решение № 1409 от 06.03.2018 г., постановено от Административен съд София - град, трето отделение, 63-ти състав по адм. д. № 4082/2017 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Ответникът – изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" не изразява становище по касационната жалба.. Участващият в производството прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на заповед № 03-РД/427 от 07.02.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ в частта й по раздел II, с която е отказано частично финансиране на разходи по подаденото от "ИНВЕСТ ГЛОБАЛ ТРЕЙД" ЕООД проектно предложение за подпомагане по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. както следва: Разходи за трактор SAME FRUTTETO 100 DT E3, в размер на 26 628. 00 лв.; Разходи за пръскачка /пулверизатор/ CIMA LINK 50 600, в размер на 8 820. 00 лв; Разходи за плуг VIVIANI ADT060, в размер на 4 228. 00 лв.; Разходи за Дискова брана VIVIANI EQ 1651, в размер на 5 096. 00 лв. Със заповед № РД 09-213/27.03.2015 г. министърът на земеделието и храните е определил период за прием на заявления за подпомагане по подмярка 4. 1 от 14.04.2015 г. до 18.06.2015 г., в който срок "ИНВЕСТ ГЛОБАЛ ТРЕЙД" ЕООД е подало заявление, като по проекта са предвидени инвестиции за закупуване на трактор, пръскачка, плуг и дискова брана. След извършване на задължителните административни проверки на представените документи и след преценка на основателността на предложените за финансиране разходи спрямо определените за съответните активи, референтни цени, е издадена процесната заповед, по чиято т. II е отказано частично финансирането на проекта за разходи за закупуване на процесните активи. Като основание за редуцирането е посочено правилото на чл. 33, т. 15 от Наредба № 9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделските стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. във вр. с чл. 48, § 2, б. "д" от Регламент (ЕС) № 809/2014 г. поради прилагане на референтни разходи с оглед определяне обосноваността на предложените разходи. За изясняване на релевантните по делото факти са допуснати основна и допълнителна съдебно-технически експертизи. В заключението си вещото лице е посочило, че към 27.03.2015 г., за земеделската техника, предмет на оспорването, са били определени референтни разходи в базата данни на ДФ "Земеделие". Експертът е посочил също, че с докладни записки до изпълнителния директор на ДФЗ от 17.04.2015 г. и от 24.08.2015 г., има последващи изменения, съответно с 10% и 20%, в размера на определените референтни разходи, като частичният отказ за финансиране на активите, предмет на делото, съответстват като стойности на разликата между заявените стойности от жалбоподателя в заявлението от 05.06.2015 г. и одобрената референтна цена. Въз основа на събраните доказателства Административен съд София - град е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия, без при това да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. За да отхвърли жалбата на "ИНВЕСТ ГЛОБАЛ ТРЕЙД" ЕООД съдът е посочил, че съгласно чл. 32, ал. 10 от Наредба № 9/2015 г. списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи се съгласува от министъра на земеделието и храните и се публикува на електронната страница на РА не по-късно от датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния период за прием на заявления за подпомагане. Съдът е приел, че съществуващото задължение за съгласуване касае единствено списъка с цените, но не и самите референтни стойности на разходите. Съдът е приел, че референтните цени нямат отношение към изготвянето на проекта, а само към оценката на неговото съответствие с критериите за подпомагане. Обжалваното решение е неправилно. Видно от оспорения акт, отказът на административния орган за финансиране на заявлението за подпомагане в частта, която надвишава одобрените разходи, е издаден на основание разпоредбите на чл. 33, т. 15 от Наредба № 9/2015 г. във връзка с чл. 48, § 2, б. "д" от Регламент (ЕС) № 809/2014. Разпоредбата на чл. 33, т. 15 от Наредба № 9 определя като недопустими за финансиране инвестициите в частта им, надвишаваща определените от Разплащателната агенция референтни разходи. Разпоредбата на чл. 48, § 2, б. "д" от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие (Регламент № 809/2014) предвижда задължение за Разплащателната агенция да извърши преценка на заявените за финансиране разходи относно тяхната основателност чрез подходяща система за оценка, като примерно са изброени три варианта - референтни разходи, сравняване на различните оферти или комисия за оценка. Съгласно чл. 32, ал. 10 от Наредбата, списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, се съгласува от министъра на земеделието и храните и се публикува на електронната страница на РА не по-късно от датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане. Безспорно е установено в случая, че списък с активи, дейности и услуги, за които са определени референтни разходи, е съгласуван и одобрен от министъра на земеделието и храните. Този списък не съдържа референтни цени - такива са въведени в базата данни на ДФЗ. Според заповед № РД09-213/27.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, началната дата за прием на заявленията е 14.04.2015 г., а крайната, съответно по т. 2. 1 - 18.05.2015 г., а по т. 2. 2 и 2. 3 - 08.06.2015 г., а оттам и в случая безспорно се установява, че след започване на периода за прием на заявлението са определени референтни цени, качени в базата данни на фонда, които впоследствие са намалени на 17.04.2015 г. и на 24.08.2015 г., съответно с 10% и 20%. От представените по делото доказателства става ясно, че земеделският производител е сключил договор с доставчиците за покупка на активите, като им напълно се покрива от първоначално определената от ДФЗ референтна стойност. Наред с това, в оспорения акт и приложените към преписката доказателства липсва посочване на фактическите основания за постановяване на отказ. Промяната на цени при вече започнало административно производство и съобразяването им при произнасянето от административния орган противоречи на принципа на последователност и предвидимост, уреден в чл. 13 АПК, според който административните органи своевременно огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му. Наред с горното, от мотивите на атакуваната заповед не става ясно защо административния орган е приел, че относими в случая са именно редуцирани референтни цени и къде те са разписани. А липсата на конкретно посочени фактически и правни основания за постановяване на отказа води до невъзможност на съда да прецени законосъобразността на акта, тъй като не става ясно доколко така издаден, същият почива на конкретна норма и съобразена ли е целта на закона. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 48, § 2, б. "д" от Регламент № 809/2014 предвижда задължение за Разплащателната агенция да извърши преценка на заявените за финансиране разходи относно тяхната основателност чрез подходяща система за оценка, като примерно са изброени три варианта - референтни разходи, сравняване на различните оферти или комисия за оценка. На свой ред чл. 32, ал. 9 от Наредба № 9/2015 г. регламентира, че РА извършва оценка на основателността на предложените за финансиране разходи по ал. 1 чрез съпоставянето им с определените от нея референтни разходи за допустими за финансиране активи и услуги и/или сравняване на представени оферти. В разпоредбата на чл. 32, ал. 10 от Наредбата е записано, че списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, се съгласува от министъра на земеделието и храните и се публикува на електронната страница на РА не по-късно от датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане, в случая 27.03.2015 г. По делото безспорно е установено наличието на изготвен списък с активи, дейности и услуги, за които са определени референтни разходи, съгласуван от министъра на земеделието и храните и съдържащ само изброяване на активите, но не и стойности на референтните цени. Такива цени са качени единствено в базата данни на РА, видно от която са променяни без да са представени доказателства за основанията, наложили намаляването им. Гореизложеното налага извод за допуснати от административния орган нарушения на основни принципи в административното производство - за съразмерност по чл. 6, ал. 1 АПК и за последователност и предвидимост по чл. 13 от същия кодекс, съгласно които административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, и своевременно огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му. Безспорно ДФЗ разполага с правомощието да определи конкретния размер на референтните цени, които ще използва за оценка на основателността на разходите на кандидатите, подали заявления за подпомагане, но това правомощие следва да бъде упражнявано съобразно предвидените законови, подзаконови и вътрешни правила и процедури. Извършването на промени в референтните цени в хода на производството по приемане на заявления за подпомагане и след приемането им, и прилагането на тези намалени цени при произнасянето по подадените заявления, засяга правата и законните интереси на заявителите в по-голяма степен от най-необходимото за целта по смисъла на чл. 6, ал. 2 АПК. Процедурата по утвърждаване, съгласуване и публикуване на списъците с активи, дейности и услуги, за които са определени референтни цени, е предвидена така, че да гарантира на участниците в производството, че ще бъдат запознати с конкретните параметри за оценка на заявленията им, което ще им даде възможност да съобразят заявените стойности на разходите с изискванията на Разплащателната агенция. Предвидената възможност за промени в утвърдените списъци на активите, респективно на конкретните референтни цени за тях, не може да бъде упражнявана произволно по начин и време. По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че като не е съобразил тези обстоятелства и е отхвърлил жалбата на "ИНВЕСТ ГЛОБАЛ ТРЕЙД" ЕООД срещу процесната заповед, в частта и по раздел II, с която е отказано частично финансиране по заявлението за подпомагане, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо това, тази част от заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна, а преписката - върната на органа за ново произнасяне. Предвид изложеното касационната жалба, подадена от "ИНВЕСТ ГЛОБАЛ ТРЕЙД" ЕООД, като основателна, следва да бъде уважена включително и по отношение на присъдените на ДФЗ разноски. С оглед окончателния изход на спора, настоящият състав счете, че на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за двете съдебни инстанции - за адвокатско възнаграждение и платена държавна такса и депозит за вещо лице. От приложения списък по чл. 80 от ГПК, представеното пълномощно за процесуално представителство и договорите за правна защита и съдействие става ясно, че касаторът е договорил и заплатил на адв. Николова по 3700 лева хонорар за първоинстанционното производство и 720 лева за касационното производство, внесената държавна такса е 468, 22 лв лева за производството пред АССГ и 25 лева за това пред ВАС и е заплатен депозит за вещо лице в размер на 350 лв. В първоинстанционното производство процесуалният представител на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" е направил своевременно възражение за прекомерност (в проведено на 21.02.2018 г. открито заседание), а от друга страна съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата й за случая редакция след изм. и доп. в ДВ, бр. 84 от 25.10.2016 година, минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по Закона за подпомагане на земеделските производители, които дела са без определен материален интерес, е 500 лева. Делата по ЗПЗП не са с материален интерес, защото при тях се преценява законосъобразността на административния акт, а не се извършва преценка на стойностното изражение на претендираната и одобрената, респективно отказаната субсидия. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че предвид действителната фактическа и правна сложност в първоинстанционното производство, договореният и внесен размер на адвокатското възнаграждение в размер на 3700 лева не съответства на тази сложност, то адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано на наполовина 1850 лева за първата съдебна инстанция. Този размер отговаря на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и на сложността на правните и фактически установявания и на обема на реално осъществените действия от процесуалния представител. В касационната инстанция ответникът не се е представляван, не е изразил становище и не е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, поради което същото следва да се присъди на касационния жалбоподател в цялост в размер на 720 лв. Предвид изложеното ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на "ИНВЕСТ ГЛОБАЛ ТРЕЙД" ЕООД общо 2570 лева адвокатско възнаграждение за двете инстанции, държавна такса в общ размер 493, 22 лева за двете инстанции и депозит за вещо лице в размер на 350 лв. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1, във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение