Решение № 88 от 5.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8468/2008 г.

Решение № 88 от 5.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8468/2008 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по жалба на Каван Тахер Тауфик, гражданин на Ирак, срещу Решение № 236/19.05.2008 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В жалбата се възразява, че административният орган е постановил незаконосъобразен административен акт като не е изследвал всички предвидени от закона хипотези, предвидени в чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Твърдения за незаконосъобразност на отказа за предоставяне на хуманитарен статут не се излагат. Жалбоподателя е предявил искане за отмяна в цялост на оспорвания административен акт. Ответната страна - председателя на ДАБ не изразява становище. Представител на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ. С обжалваното решение е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателят на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Административният орган приел, че от изложената бежанска история, по отношение на жалбоподателят не съществува риск от преследване или реална опасност от тежки посегателства по смисъла на закона, в страната му Ирак. Решението е законосъобразно издадено от компетентен орган, в установената за това форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон - чл. 8 и 9 от ЗУБ. Административното производство е започнало по молба от Каван Тахер Тауфик с вх. № 4101/11.12.2007 г. при РПЦБ - София. С депозиране на молбата за закрила пред компетентния орган - председателя на ДАБ е изпълнил задълженията си по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ като е запознал молителя чрез писмени указания на разбирам за него език за реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за неговите права и задължения, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. На 12.12.2007 г., 18.02.2008 г. и на 20.03.2008 г., съгласно чл. 63а от ЗУБ, са проведени интервюта за изясняване бежанската история на молителя, като видно от неговите изявления конкретна причина за напускането на Ирак са съображения относно "кръвно отмъщение" от страна на кюрдския род "зибарите" спрямо него, в качеството му на член на рода "мизирите", по повод възникнала през 2004 г. вражда между двата рода, когато е убит негов чичо. Изяснено е също така, че молителя е политически неутрален, никога не е служил в иракската армия и не е бил част от въоръжена групировка. Населеното място, в което е живял преди да замине и в което продължават да живеят неговите родители, е град Мосул, провинция Нинеуа, намираща се в Северен Ирак и попадаща в автономен регион Кюрдистан. След изясняване на бежанската история на молителя, интервюиращият орган е изготвил становище до Председателя на ДАБ (рег. № УП3096/31.03.08 г.), в което мотивирал предложение да бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на Каван Тахер Тауфик. Към административната преписка са приложени становища на дирекция "Близък изток и Африка" и дирекция "Международно право" към Министерство на външните работи относно обстановката в Ирак и наличието на вътрешен и международен въоръжен конфликт в Ирак, както и справка вх. № 51/08.01.08 г. при ДАБ на отдел "Специализирана информация" при ДАБ относно актуалната информация за Ирак във вр. със семинар и среща на работна група на Евроазил по Ирак. Като доказателство по делото е прието и становище на ВКБООН относно ситуацията в Ирак и условията за предоставяне на международна закрила на бежанци. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. За да постанови своя отказ за предоставяне на статут на бежанец, административния орган е изтъкнал мотиви, че не са налице твърдения от страна на молителя за преследване, съгласно признаците по чл. 8 от ЗУБ и поради това искането за закрила в тази му част следва да бъде отхвърлено. От своя страна, по делото се установява по безспорен начин - видно от самите изявления на жалбоподателя, че причина за напускането са мотиви, породени от страхът му за извършване на посегателства спрямо него от трети конкретни и/или определяеми лица (членове на рода "зибарите") поради изострени лични взаимоотношения. При така установените факти, настоящата инстанция счита, че спрямо молителят не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила - статут на бежанец от страна Република България и постановения отказ на Председателя на ДАБ в този смисъл е законосъобразен. Доводите, изтъкнати в жалбата, че органа не е изследвал всички възможни хипотези по чл. 8, ал. 1, от ЗУБ, са несъстоятелни. При положение, че молителя не съобщава за наличието на обстоятелства, относими към спомената разпоредба, то тяхното обсъждане е безпредметно. Що се касае до отказа за предоставяне на хуманитарен статут, то решението на административния орган в тази му част също е законосъобразно, а аргументирано оспорване на административния акт в тази му част не е направено с жалбата. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Както беше посочено по - горе, причина за напускане на Ирак за жалбоподателя са съображения относно обективни лични взаимоотношения между него и трети лица. Даже и да се приеме, че е налице тежка и лична заплаха от посегателство спрямо молителя, то той търпи това посегателство в условия преди всичко на семеен конфликт. Тук следва да се отбележи, че молителя не е завил, да се чувства застрашен или засегнат от обстановката в Ирак, характеризираща се с висока напрежение на много места в страната. С оглед изложеното, правилно в решението е посочено, че не са налице предпоставки за предоставяне бежански и хуманитарен статут по отношение на жалбоподателят, съобразно предпоставките по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение