Решение № 10847 от 9.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6569/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Г. Божков, чрез пълномощника му адвокат М. Спасов, срещу Решение 3236 от 16.05.2023 г., постановено по адм. дело 1781/2023 г. по описа на Административен съд София-град в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди в размера над уважената част до претендирания такъв. Излага доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с което се уважи исковата му претенция в претендирания размер, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез процесуалния си представител юрисконсулт Панайотова, взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на решението в обжалваната му част. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София-град се е развило по предявения на основание чл. 203, ал. 1 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) от Г. Божков против СДВР иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, както и законната лихва върху претендираната сума от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Вредите основава на отменен с влязло в сила съдебно решение административен акт, заповед за задържане, издадена на основание 72, ал. 1, т. 1 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) от полицейски орган при 02 РУ - СДВР. От съда е дадена възможност да се ангажират доказателства по делото, като са събрани посочените такива от страните. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка въз основа на която е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил частично, като основателен и доказан искът за обезщетяване на причинени неимуществени вреди за сума в размер на 150 лева, ведно с лихва върху нея от датата на предявяването му до окончателното и изплащане. В останалата му част до претендирания размер от 3000 лева иска е отхвърлен като неоснователен. За да постанови този резултат съдът е приел за установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като размерът на дължимото се обезщетение за причинени неимуществени вреди е определил при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). В частта му, с която искът за обезщетяване на неимуществени вреди е уважен решението не е обжалвано и е влязло в сила. Решението в обжалваната му част е валидно и допустимо, но частично неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилен е извода на съда, че в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, е установил наличието на всички законови предпоставки, което обуславя основателност на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Установено е по делото неправомерно задържане на ищеца при отмяната на заповедта, с която то е постановено. Въз основа на установената фактическа обстановка е изведен и правилният извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъмнено неправомерното задържане на ищеца има негативно отражение върху психическото му състояние. Основателно е твърдяното в касационна жалба на Г. Божков, че решението е неправилно, като първоинстанционния съд не е оценил по справедливост претърпените неимуществени вреди в нарушение на чл. 52 ЗЗД. На обезщетение подлежат и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налага с оглед конкретните, обективно съществуващи обстоятелства във всеки един случай същите да бъдат възмездени. Понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а всякога е свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, с общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, а не със субективното усещане за причинена вреда. Съобразявайки естеството и характерът на причинените страдания, обективното състояние на ищеца, като произтичащо от неправомерното задържане, периодът в който то е осъществено, съдът намира, че справедливо е обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди със сума в размер на 500 лева. Изложените в касационната жалба твърдения относно обстоятелствата, предхождащи задържането на жалбоподателя са неотносими към спора, тъй като касаят поведение на трето лице, което не е страна в производството и е извън предмета му. С оглед гореизложеното решението в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу СДВР иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди в размер над присъдената сума от 150 лева до 500 лева като неправилно следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго такова по съществото на спора, с което се уважи предявения иск в посочения размер, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 23.02.2023 г. до окончателното ѝ изплащане. При този изход на спора искането на процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото на касационния жалбоподател е неоснователно. Същият не е направил разходи за съдебното производство. Следва на адвокат М. Спасов да бъде присъдено адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата в размер на 72 лева, при приложението на чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно допълнително уважената част от иска. Искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. На основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, при приложението на чл. 37 от ЗПП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение