Решение № 13523 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12668/2015 г.

Решение № 13523 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12668/2015 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Д. К. срещу решение № 65 от 18.09.2015 г., постановено по адм. дело № 93/2015 г. по описа на Административен съд - К., с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № 5397з-57 от 15.06.2015 г., издадена от началника на Гранично полицейско управление - М., за налагане на дисциплинарно наказание "мъмрене" за срок от 3 месеца. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради наличие на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началникът на ГПУ - М., оспорва жалбата чрез процесуален представител. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за отмяна на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна. Съображенията за този извод са следните: Фактическата обстановка е подробно и правилно изяснена от съда, но решението е постановено в нарушение на материалния закон. Касационният жалбоподател работи като полицай на ГКПП Маказа. На 14.03.2015 г. на входящо трасе, при проверка на автомобил, управляван от български гражданин, е установено контрабандно внасяне на цигари в голямо количество без бандерол. Водачът на автомобила е предложил на К. 100 евро, за да го пусне, но той е отказал и заедно с колегата си изпълнил задълженията си по служба. За случая обаче не е информирал началниците си. При тези данни дисциплинарното наказание му е наложено за нарушаване на втората хипотеза на чл. 51 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, според която "държавният служител е длъжен да информира своите началници или съответните органи за всеки акт на корупция, достигнал до неговото знание". За вида и размера на наказанието е приложена разпоредбата на чл. 198, ал. 2 във вр. чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР. Настоящият състав изцяло споделя становището на прокурора по делото, че както административният съд, така и дисциплинарнонаказващият орган неправилно тълкуват разпоредбата на чл. 51 от Етичния кодекс. Безспорен факт е, че служителят не е приел предложението на водача, за да не изпълни задълженията си и акт на корупция изобщо липсва. Задължението за уведомяване очевидно се отнася до случаите, при които до неговото знание е достигнала информация за осъществен акт за корупция, т. е. той е узнал за извършени корупционни действия на други лица. При положение, че в конкретния случай фактическата обстановка е друга, а и корупционната ситуация е недоказуема, следва заключението, че К. не е имал задължение да докладва по надлежния ред, поради което не е извършил вмененото му във вина дисциплинарно нарушение. Предвид изложеното решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и следва да се отмени, както и заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,