Решение № 5935 от 15.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10193/2023 г.

Производството е касационно, по реда на чл. 208 и сл. oт Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Я. О., подадена чрез особения му представител, против решение 4111/20.06.2023г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. 9628/2022 година. С обжалваното решение е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от А. Я. О. иск срещу Фонд Социална закрила към Министерство на труда и социалната политика с цена - 20 000 лева, за период от м. юни 2022 г. до произнасянето по делото, както и в бъдеще време, с който претендира обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от възникнал ексцес, влошаване на здравословното му състояние, като последица от бездействието на административния орган за отпускане на социална помощ, която е била необходима за извършване на медицински манипулации, след отмяната на Решение по т.6.2.24 от Протокол 5 от 23.03.2017г. на УС на Фонд Социална закрила към Министерство на труда и социалната политика. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението, немотивираност и постановяването му при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Иска се неговата отмяна и уважаване на иска или евентуалното връщане на делото в първа инстанция за събиране на доказателства, които съдът не е допуснал при първото разглеждане на делото. Наведените касационни основания са всички по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че не са били взети предвид направените от него процесуалния му представител доказателствени искания, не са обсъдени и всички доводи в исковата му молба и тези направените в хода на производството. Ответникът Фонд Социална закрила към Министерство на труда и социалната политика изразява становище в отговор по касационната жалба и писмени бележки по съществото на спора. Върховната прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и частична основателност на касационната жалба, досежно допуснатите нарушения на процесуалните правила и неправилната преценка на размера. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, преценява касационната жалба като допустима. Подадена е в срока по чл. 211, ал.1 АПК от страна по делото, за която подлежащият на обжалване съдебен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но по съображения, различаващи се от изложените от касатора. Административен съд София-град е сезиран с иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от възникнал ексцес /влошаване на здравословното състояние/ на ищеца, като последица от бездействието на административния орган за отпускане на социална помощ, която е била необходима за извършване на медицински манипулации. Исковата претенция се основава на отмяна на Решение по т.6.2.24 от Протокол 5 от 23.03.2017 г. на УС на Фонд Социална закрила към Министерство на труда и социалната политика. Делото е разгледано в едно заседание, без участие на прокурор /въпреки отбелязването в съдебното решение, че Прокуратурата на РБългария е била редовно уведомена за заседанието и не е изпратила представител/, не са допуснати никакви доказателствени средства на ищеца. При така установеното, обжалваното решение е недопустимо на основание чл. 10 от ЗОДОВ, доколкото делата по този закон се разглеждат със задължителното участие на прокурор. Ето защо решението следва да се обезсили и делото се върне на съда да разгледа и прецени иска и постанови решението си спазвайки процесуалните изисквания на АПК и ЗОДОВ. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение