Решение № 2858 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6048/2018 г.

Решение № 2858 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6048/2018 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.) Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи – Министерство на вътрешните работи /СДВР-МВР/ против решение № 5588/09.08.2016 г. по адм. д. № 12119/2015 г. по описа на Административен съд София-град с искане за отмяната му като неправилно. Ответникът Н. Николаев, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Иска обжалваното решене да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след съвещание намира подадената от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК касационна жалба за процесуално допустима, а като я разгледана по същество, за неоснователна: С обжалваното решение, постановено по оспорване на Н. Николаев, Административен съд София-град е отменил като незаконосъобразна заповед № 513 з-8094/12.11.2015 г. на директора на СДВР - МВР, поправена със Заповед № 513 з-8094/12.11.2015 г. с която за нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 1 и 4 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, на основание чл. 197, ал. 1, т. 6, вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР и чл. 204, т. 3 ЗМВР директорът на Столична дирекция на вътрешните работи е наложил на оспорващия, младши инспектор Н. Николаев, ВПД полицай в 02 група на сектор "Метрополитен" към отдел "Охранителна полиция" при СДВР, дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратил служебното му правоотношение. Заповедта е издадена по повод видеозапис, съдържащ данни за неправомерно употребена срещу цивилни лица на 19.12.2014 г. около 02.00 часа, в гр. София, ул. " 13-ти март", физическа сила, излъчен в телевизионно предаване на 06.07.2015 г. Съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 194, ал. 1 и ал. 4 ЗМВР и чл. 210, ал. 1 ЗМВР – в заповедта не е описано конкретното поведение на М., в какво се изразява неговото персонално участие в неправомерните действия по задържането и уронването на престижа на МВР и дисциплинарното наказание е определено без да бъдат взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение е неоснователна. Изводите за незаконосъобразност на обжалваната заповед съдът е възприел при съвкупна преценка на доказателствата по преписката. Обосновано е приел, че в заповедта не се сочат конкретни действия на оспорващия, обективиращи състава на чл. 194, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 67 ЗМВР. Отчел е, че в заповедта е посочено, че при задържането на двете лица някой от четиримата полицейски служители, сред които и Николаев, неправомерно е употребил физическа сила. Правилно е посочил, че предполагаемото действие с неустановен автор не може да служи като основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на конкретен служител. Ето защо, изводът за незаконосъобразност на заповедта, издадена без да е индивидуално установено виновно поведение на служителя, се явява правилен. Инцидентът е провокиран от две лица, употребили алкохол и с поведението си привлекли вниманието на полицейски патрул. По преписката не са установени конкретните действия на оспорващия при задържането на лицата с оглед преценката доколко същият е нарушил императивната обща норма на чл. 67 ЗМВР и доколко поведението му обективира дисциплинарното нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР. Безспорно установеният факт, че оспорващият е лице от състава на полицейски патрул, участвал при задържането на лицата, не обосновава безспорен извод за извършени от него дисциплинарни нарушения. Доколкото са налице данни за употребена физическа сила не е установено конкретно от кого и дали оспорващият е възприел нанесения на едно от лицата удар, за да докладва да ръководителите си. Установявания в тази насока са били абсолютно необходими с оглед преценката за квалифициране на поведението му като нарушение по т. 19, 20, 33 и 69 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. По делото е установено, че оспорващият към датата на предполагаемото нарушение е от скоро служител на МВР на 20.09.2013 г. е назначен като държавен служител – стажант в МВР, а на длъжността към нарушението на 19.11.2014 г. е назначен на 03.07.2014 г., предвид което наложеното му най-тежко дисциплинарно наказание се явява определено в нарушение на чл. 206, ал. 2 ЗМВР. Предвид горното, обжалваното решение се явява постановено в отсъствие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да бъде оставено в сила. При този резултат на ответника Николаев следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 800 лв. платено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие с дата 22.08.2016 г. Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение