Решение № 10621 от 24.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10761/2016 г.

Решение № 10621 от 24.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10761/2016 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от В. А. В. срещу решение № 1330 от 29.06.2016 г., постановено по адм. дело № 927 по описа за 2016 г. на Административен съд (АС) - П.. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага, че с предходна заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) временно му е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС). Това обезсмисля издаването на втората заповед за прилагане на ПАМ, тъй като към датата на издаването й - 15.01.2016 г. СУМПС му е било вече отнето и не е бил изтекъл шестмесечния срок на действие на първата заповед. Прави искане първоинстанционното решение да бъде отменено, като съдът постанови друго такова, с което да отмени оспорената заповед за прилагане на ПАМ. Ответникът - Началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - П., не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение АС - П. е отхвърлил жалбата на В. А. В. срещу заповед № 16-1030-000048 от 15.01.2016 г. (с погрешно посочен в решението номер на заповедта), издадена от началник сектор "Пътна полиция" (ПП) при Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) - П., с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, временно му е отнето свидетелство за управление на моторно превозно средство. За да постанови решението си, съдът е приел, че жалбоподателят е осъществил състава на чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), а именно отказал е да бъде проверен с техническо средство за наличие на алкохол, за което му е наложена ПАМ - временно отнемане на СУМПС, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 (шест) месеца. Установил е, че по отношение на Василев е била издадена заповед № 15-1030-001367 от 10.09.2015 г., с която е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Към момента на издаване процесната заповед за прилагане на ПАМ, предходната такава е обжалвана по съдебен ред и не е влязла в законна сила. Посочил е, че липсва висящо административно наказателно производство със същия предмет, пред същия орган, с участието на същата страна, доколкото със заповед № 15-1030-001367 от 10.09.2015 г. е наложена ПАМ за отделен случай на нарушение и въз основа на самостоятелна фактическа обстановка. Достигнал е до извод, че оспорената в производството заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на законовите му правомощия, при спазване на изискуемия законов ред. Решението е правилно. За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения с разпоредбата на чл. 171, т. 1 от ЗДвП е предвидено прилагането на принудителни административни мерки. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП (в релевантната редакция), се прилага ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. Наличието на изброените нарушения е алтернативно и извършването дори само на едно от тях е достатъчно основание да бъде приложена съответната принудителна административна мярка. Принудителната административна мярка се прилага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, като обжалването на заповедта за налагане на ПАМ не спира изпълнението й (чл. 172, ал. 1 и ал. 6 от ЗДвП). В настоящия случай, съдът правилно е приел за установено, че на 15.01.2016 г. около 21:20 часа в с. Б. на пл. "П. Енгелов" № 2 жалбоподателят, управлявайки лек автомобил Опел "Астра", с рег. № СА8533АМ, е осъществил състава на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, а именно: отказал е да бъде проверен с техническо средство за наличие на алкохол. С проявлението на релевантните факти е възникнало публичното право на административния орган да приложи принудителната административна мярка, като отнеме временно свидетелството за управление на МПС на водача, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. Правилен е направеният в решението извод, че обжалваната заповед е издадена от компетентно длъжностно лице в рамките на неговите правомощия. Неоснователен е наведеният в касационната жалба довод за незаконосъобразност на ПАМ, съответно на оспореното решение, предвид издадената спрямо Василев предходна заповед за прилагане на ПАМ от същия вид. Съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК абсолютни предпоставки за допустимост на административното производство са липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, както и липсата на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или оспорване. В случая тези отрицателни процесуални предпоставки не са били налице към момента на издаване на оспорената в първоинстанционното производство заповед. Както е установил първоинстанционния съд, към момента на издаване на заповедта е имало издадена заповед № 15-1030-001367 от 10.09.2015 г. от същия орган, срещу същото лице, с която за извършено нарушение му е било отнето СУМПС, която заповед е била в процес на оспорване и не е била влязла в сила. Действително и двете приложени спрямо Василев принудителни административни мерки касаят временно отнемане на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. ПАМ чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП обаче не е безсрочна - прилага се за определен срок, а именно до решаване на въпроса за отговорността на водача, но за не повече от 6 месеца. Предвид времевата разлика в издаването на заповедите, двете принудителни административни мерки са с различен срок. Максималният шестмесечен срок, до който СУМПС на жалбоподателя е можело да бъде отнето по приложената му ПАМ със заповед № 15-1030-001367 от 10.09.2015 г. е изтекъл на 10.03.2016 г., а този по приложената му ПАМ със заповед № 16-1030-000048 от 15.01.2016 г. - на 15.07.2016 г. Разликата в определения с двете заповеди срок за отнемане на СУМПС е съществен елемент на мярката и води до извод за различие в предмета на двете приложени ПАМ. Наред с това, както е посочено и от първоинстанционния съд, заповедите са издадени при различна фактическа обстановка и за различно извършено от жалбоподателя нарушение. Противно на твърденията в касационната жалба прилагането на ПАМ е изпълнило целта на чл. 22 от ЗАНН вр. с чл. 171 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водача, отказал е да бъде проверен с техническо средство за наличие на алкохол в кръвта. Допуснатата в мотивите и диспозитива на решението очевидна фактическа грешка, изразяваща се в погрешно посочен номер на заповедта за прилагане на ПАМ, а именно № 16-1030-000148, вместо действителния № 16-1030-000048, при нужда може да бъде поправена по реда на чл. 175 от АПК, по почин на съда или по искане на страните. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,