Решение № 380 от 22.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1079/2011 г.

Решение № 380 от 22.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1079/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молбата на Я. Ц. Х. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение от 7.03.2011 г. по гр. д. № 33943/2010 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от молителя срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. В молбата за отмяна молителят се позовава на нови писмени доказателства, с които не разполагал към момента на разглеждане на делото по същество и които били от съществено значение за правилното решаване на делото, тъй като с тях се установявало, че заповед № 272 от 10.05.2010 г. на управителя на дружеството, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" е издадена след изтичане на преклузивните срокове по чл. 194, ал. 1 КТ, което е самостоятелно основание за отмяната й, без да се разглежда спора по същество. Представените с молбата протокол от проведено на 17.02.2011 г. открито съдебно заседание по гр. д. № 241/2010 г. на Благоевградския окръжен съд, справка от 29.06.2009 г. и доклад от 7.07.2009 г. установявали този факт. Ответникът по молбата [фирма], [населено място] чрез адв. И. С. изразява становище за оставяне без уважение молба. Претендира присъждане на разноски за производството. Върховният касационен съд, състав на III г. о. намира, че молбата е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК и е допустима. За да се произнесе по основателността й взе предвид следното: За да е налице посоченото отменително основание е необходимо страната да представи новооткрити доказателства или установи откриването на нови обстоятелства, които въпреки положената от нея дължима грижа за добро водене на процеса не е могла да представи, респективно установи, по време на висящността на делото, защото не са й били известни или не е могла да се снабди с тях и тези доказателства, или обстоятелства биха променили извода на съда за неоснователността на иска, поради релевантността им за спора. В разглеждания случай с представените писмени доказателства молителят твърди, че се установява обстоятелство, че дисциплинарното наказание е наложено извън преклузивните срокове по чл. 194, ал. 1 КТ. Приетите в настоящето извънинстанционно производство доказателства, се отнасят до едно и също обстоятелство - срокът, в който е наложено дисциплинарното наказание. От същите се установява, че гр. д. № 241/2010 г. на Благоевградския окръжен съд е образувано по предявен от [фирма]. [населено място] срещу молителя иск. В проведеното на 17.02.2011 г. открито съдебно заседание по това дело дружеството е представило справката и доклада. Молителят, като ответник по предявеният от дружеството иск се е явил лично и представените справка и доклад са му станали известни. Посочените доказателства са представи от дружеството в това съдебно заседание и на молителят е била дадена възможност да се запознае с тях и вземе становище по същите. При положение, че представените с молбата за отмяна доказателства са станали известни на молителя на 17.02.2011 г., а видно от съдебните протоколи по гр. д. № 33943/2010 г. на Софийски районен съд, чието решение е предмет на молбата за отмяна, последното съдебно заседание е проведено на 22.02.2011 г., то същият още в течение на процеса пред районния съд е разполагал с възможността да ги представи. Въпреки, че е знаел и се е запознал с тези доказателства молителят не ги е представил по време висящността на производството по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. От констатациите по съдебния протокол на Благоевградския окръжен съд и на Софийски районен съд се налага извод, че в случая не са налице елементите от фактическия състав на релевираното от молителя основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, за да може да бъде уважена молба за отмяна на влязлото в сила решение. Не се касае за "ново" писмено доказателство, след като с представите с молбата доказателства молителят се е снабдил още в хода на процеса пред районния съд, и при положена дължима грижа от негова страна е могъл да ги представи. Предвид изложеното молбата за отмяна като неоснователна ще следва да се остави без уважение. При този изход на делото и на основание чл. 81 ГПК молителят ще следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество направените в хода на производство разноски за заплащане възнаграждение за един адвокат в размер на сумата 500 лв. Не са налице основанията по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на възнаграждението на адвоката на ответното дружество. Минималният размер на адвокатското възнаграждение, изчислен по чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г., е 270 лв. и същият не следва да бъде коригиран съгласно чл. 9, ал. 2, тъй като пълномощникът се е явил в съдебно заседание. Съгласно § 2 от ДР на Наредба № 1/2004 г. присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията по наредбата, или същото би могло да е за сумата от 810 лв Воден от горното Върховният касационен съд, III г. о.