Решение № 12730 от 24.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 347/2016 г.

Решение № 12730 от 24.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 347/2016 г., III о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Областна дирекция на МВР - П. срещу Решение № 2377 от 25.11.2015 г., постановено по адм. дело № 2449/2015 г. по описа на Административен съд - П., с което касационният жалбоподател е осъден да заплати в полза на Р. В. Т. обезщетение за имуществени вреди в размер на 400 лв., причинени от незаконосъобразно Наказателно постановление № 14-1030-012100 от 02.02.2015 г. на началник сектор в Областна дирекция на МВР - П., както и разноските по водене на делото в размер на 210 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли предявеният иск изцяло. По касационната жалба е постъпил писмен отговор от ответника, в който е изразено становище за нейната неоснователност. В съдебно заседание касационният жалбоподател - Областна дирекция на МВР не изпраща процесуален представител. Ответникът Р. В. Т. се представлява от адв. П., който моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция - адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди становищата на страните и представените по делото доказателства, настоящата инстанция установи следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е осъдил Областна дирекция на МВР - П. да заплати в полза на Р. В. Т. обезщетение за имуществени вреди в размер на 400 лв., причинени от незаконосъобразно Наказателно постановление № 14-1030-012100 от 02.02.2015 г. на началник сектор в Областна дирекция на МВР - П., както и разноските по водене на делото в размер на 210 лв. Имуществените вреди съставляват разноските за адвокатско възнаграждение, платено за предоставената правна помощ в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата. Настоящата инстанция счита, че постановеното решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В Т. Р. № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. По делото е безспорно установено, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Доказано е също така от ищеца наличието на реално причинени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отменения акт по НАХД № 2743/2015 г. по описа на Пловдивския районен съд, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между вредите и наказателното постановление. По делото, приключило с отмяна на обжалваното наказателно постановление, правната защита на ищеца е осъществена от адвокат, чиято представителна власт произтича от представено пълномощно. В производството пред районния съд е представен също така договор между адвоката и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд, видно от чието съдържание договореното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. е платено в брой. Съдът е обсъдил възражението за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение и обосновано го е преценил като неоснователно предвид размера на наложената глоба с процесното наказателно постановление - 2 000 лв. По изложените съображения няма касационни основания за отмяна на решението и то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение