Решение № 1404 от 30.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5587/2012 г.

Решение № 1404 от 30.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5587/2012 г., VIII о., докладчик председателят Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП, против Решение № 584/6.03.2012 г. по адм. дело № 4480/2011 г. на Административен съд - Варна, първо отделение, IV-ти състав, в частта с която на "Марчо 2005" ЕООД със седалище и адрес на управление с. Мъдрево, община - Кубрат, област - Разград, ул. Здравец № 3, ЕИК 116 562 020, представляван от управителя Майрям Юсеин Апти са отменени определени задължения за данък върху добавената за периода м. декември 2009 г. за разликата над 86 560,40 лв., и дължимата лихва за забава за разликата над 7 647,50 лв., на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК. Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно. Релевирано е касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Моли за отмяна на съдебното решение в тази част и присъждане направените разноски. Ответникът - "Марчо 2005" ЕООД, с. Мъдрево, община - Кубрат, област - Разград, в писмено становище докладвано в с. з. коментира първото първоинстационно решение № 1316/31.05.2011 г., което не е предмет на делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С постановеното първоинстанционно решение Административен съд гр. Варна е отменил Ревизионен акт № 171003913/22.11.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД гр. Варна на НАП, потвърден с Решение № 1025/26.01.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. Варна при "Централното управление" на Националната агенция за приходите в частта, с която на "Марчо 2005" ЕООД, са определени задължения за данък върху добавената за периода м. декември 2009 г. за разликата над 86 560,40 лв., и дължимата лихва за забава за разликата над 7 647,50 лв., на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК. Делото пред първоинстанционния съд е разглеждано след отмяна с решение № 16569/15.12.2011 г. на ВАС, Осмо отделение, по адм. дело № 9284/2011 г. на решение № 1316/31.05.2011 г., постановено по адм. дело № 669/2011 г. на Административен съд - Варна, с което е обявен за нищожен Ревизионен акт № 171003913/22.11.2010 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 1025/26.01.2011 г. издадено от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на "Марчо 2005" ЕООД, са установени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчен период м. 12.2009 г. главница в размер на 115 560,88 лв. и лихви в размер на 9 954,32 лв. При връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, е дадено указание от касационния съд, че изводът на първоинстанционния съд за нищожност на ревизионния доклад, респ. за нищожност на издадения въз основа на него РА, поради липса на един от подписите на съставителите му, е неправилен и делото трябва да се реши по същество. При повторното разглеждане на делото, Административен съд гр. Варна е приел, че ревизионният акт следва да се отмени за разликата над 86 560,88 лв., представляваща данък върху добавената стойност за периода м. 12.2009 г. и над 7 647,50 лв., представляваща лихви за забава. Първоинстанционният съд е констатирал, че органът по приходите е формирал правилен извод за реализирани от дружеството приходи от извършени СМР на стойност 391 150 лв. По отношение на извода на органа по приходите за сумата от 186 654,40 лв., че не била получена в заем, т. к. не бил доказан произхода на средствата, Административен съд гр. Варна е обсъдил представените договори за заем от 5.01.2009 г., от които е видно, че лицата Хасан Али, Селиман Сюлейман и Вели Мухарем Юсеин са предоставили на "Марчо - 2005" ЕООД заеми в размер на 145 000 лв. Съдът приел, че писменият договор, подписан на 5.01.2009 г., т. е. преди тегленето на средствата между същите лица, би могъл да се разглежда като предварителен договор, при това - сключен със свързани лица - двама от заемодателите са съпрузи на дъщерите, а единият е негов син. В този случай въпросите, свързани с уговарянето на срок за връщане на сумите по заема, уговорката за лихва и наличието на гаранции или възможности на заемодателя да върне получените суми имат само косвено значение при преценката относно действителността на договора за заем. С оглед разпоредбата на чл. 240, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, по договорите за парични заеми между лица, които не са търговци, възнаградителна лихва не се дължи по правило, а по изключение - само ако е уговорена писмено. При определяне на произхода на получените в заем средства за целите на данъчното облагане на жалбоподателя е без значение по какъв начин са придобити средствата от лицата, които са предоставили заема, след като е безспорно установено, че тези средства са получени от ревизираното лице и основанието за това е договор за заем. За това и първоинстанционният съд приел, че сумата от 145 000 лв. е получена в заем от жалбоподателя. За да отмени ревизионния акт в тази част, първоинстанционният съд е приел, че посочените три парични заема на обща стойност 145 000 лв. през 2009 г. доказват наличието на средства, с които жалбоподателят е разполагал в началото на 2009 г. Поискани са обяснения от заемодателите и двама от тях са потвърдили предоставянето на заем на жалбоподателя. Писменият договор между същите лица е подписан на 5.01.2009 г., т. е. преди тегленето на средствата. С касационната жалба са ангажирани доказателства - справка за липса на подадени ГДД за 2009 г. и подадените ГДД за 2010 г. от тримата заемодатели декларации за договорените заемни суми. Касаторът формулира в жалбата си съображения, че съдът не е проверил делото изцяло относно приложените писмени доказателства и е направил фактически констатации, които не отговарят на наличните доказателства. Постановеното решение е правилно в обжалваната част. Първоинстанционният съд е формулирал при новото разглеждане на делото обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Административният съд правилно е разрешил спорния по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства. Не са налице сочените от касатора основания за отмяна на решението в обжалваната част. Последното е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Договорът за паричен заем не е формален, а реален договор, поради което за неговото сключване и за възникване на заемното правоотношение необходимо и достатъчно е предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя. Обстоятелството, че един документ е частен, не означава, че може да бъде игнориран. Когато документът е подписан, той доказва не само, че материализираното изявление е направено, но и че то изхожда от лицата, които са го подписали като издатели. Това е така наречената формална доказателствена сила на частните документи. Тя касае факта на изявлението и неговото авторство. Следва да се има предвид и това, че изискването за достоверна дата важи не в полза на всички лица, които не са участвали в съставянето на документа и в този смисъл са трети лица спрямо него. Трети лица по смисъла на чл. 145 от ГПК (отм.) са само тези неучастващи в съставянето на документа лица, които черпят права от издателите му и които биха били увредени поради липса на достоверна дата. Няма пречка, ако се приеме оспорване на посочената датата, съдът да се позове на всякакви други доказателства. Доказателствената сила на документи със свидетелстващо съдържание се преценява от съда с оглед всички обстоятелства по делото и подлежи на вътрешна преценка. Тя може да бъде изградена като се обсъдят представените и от двете страни данни и ако всички те сочат в една посока, както е в процесния случай, съдът трябва да изложи доводите си именно в тази насока. Всички представени доказателства, разгледани поединично и в тяхната съвкупност доказват категорично факта на предаване на процесната сума. При определяне на произхода на получените в заем средства за целите на данъчното облагане на "Марчо 2005" ЕООД е без значение по какъв начин са придобити средствата от лицата, които са предоставяли заеми, след като е безспорно установено, че тези средства са получени от ревизираното лице и основанието за това е договор. В случая е налице писмена форма за доказване, както и писмени обяснения на двама от заемодателите, потвърждаващи предоставянето на заем на жалбоподателя и установяващи действителността и сключването на договорите. Начина, по който заемодателите са придобили паричните средства, които са предоставили в заем по никакъв начин не влияе на извода за наличието на заемни правоотношения с ревизираното лице и установяване на произхода на получените от него средства. В този смисъл е без значение, дали заемодателите са подавали годишни данъчни декларации, дали притежават писмени документи за придобити от тях доходи и т. н. Установяването на произхода на предоставените от тях в заем парични суми е предмет на евентуалните ревизионни производства, в хода на които ще бъдат установени техните задължения към фиска. С оглед на изложеното, решенето на АС - Пловдив като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение,