Решение № 431 от 25.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 463/2008 г.

Решение № 431 от 25.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 463/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ерик Василев Производство по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Б. И. Р. срещу решението на Окръжен съд - гр. В. № 437 от 7.11.2007 г., по гр. д. № 681/2007 г., с което е отменено решение от 27.04.2007 г., по гр. д. № 1764/2006 г. на Районен съд - гр. В. и е отхвърлен предявения иск за разваляне съдебна спогодба от 14.08.1997 г., по гр. дело № 931/1997 г., на ВТРС, за прехвърляне право на собственост върху имот срещу задължението за издръжка и грижи, на основание чл. 87, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите. Ответникът по касационната жалба Т. Т. В. е депозирала писмен отговор, в който излага доводи за необоснованост на оплакванията за нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, като твърди, че е предоставила на прехвърлителката онзи обем от грижи, който е бил необходим и достатъчен за нормално живеене, при което неизпълнението на задълженията й е незначителен, за да се приеме виновно неизпълнение на сключения договор. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира жалбата за процесуално допустима, а при проверката на обжалваното решение, с оглед заявените отменителни основания според чл. 218ж ГПК (отм.), за да се произнесе по нейната основателност, взе предвид следното: Окръжният съд е приел, че по делото е доказано по несъмнен начин, че с договор от 14.08.1997 г., по гр. дело № 931/1997 г., на ВТРС, Е. А. Т., починала на 6.12.2006 г., приживе е прехвърлила на Т. Т. В. собствената си 1/2 идеална част от дворно място, отредено за парцел ****, по плана на с. П., заедно с построените в мястото къща и стопански сгради, срещу задължението да полага грижи и осигурява всичко необходимо за издръжката на прехвърлителката, която си е запазила право на ползване върху имота до края на живота си. За да отхвърли предявеният иск, въззивният съд е приел, че задълженията на ответницата за полагането на грижи и издръжка е изпълнявано продължително и непрекъснато по отношение осигуряването на храна, облекло и отопление, както и че възрастта и здравословното състояние на Е. А. Т. са позволявали посещенията в дома й да бъдат периодични, по няколко пъти на месец. Прието е също, че на прехвърлителката е било предложено да живее в общо домакинство с Т. Т. В. в гр. С. или да бъде нает човек да се грижи за нея, което било отказано от нея. С оглед установените от свидетелите обстоятелства за начина, при който била намерена възрастната жена в своето жилище през ноември 2006 г. и общото й тежко здравословно състояние, което налагало допълнителни грижи в болница в гр. В., са мотивирали съда да посочи, че е налице неточно изпълнението на задълженията от ответната страна малко преди смъртта на прехвърлителката. Въззивният съд е приел, че здравословното състояние и нуждата от непосредствени грижи на кредитора са се променили за кратък период от време, което води до извода за частично неизпълнение на задълженията по договора от длъжника, но не е основание за разваляне на договорните отношения, установени със съдебната спогодба от 1997 г. Правните изводи на своето решение съдът е обосновал с конкретното изпълнение на договора и условията за живеене, която ответницата обективно е осигурила на своята родственица приживе. Касационната жалба на Б. И. Р. срещу решението на Окръжен съд - гр. В., по гр. д. № 681/2007 г., съдържа твърдения за неправилност, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се твърди, че съдът не е преценил в достатъчна степен имущественото и здравословно състояние на прехвърлителката, както и липсата на активност от ответницата, когато леля й е имала нужда от грижи. Твърди се, че решението е необосновано, тъй като окръжният съд не е взел предвид неизпълнението на задълженията на ответницата, когато той и съпругата му са полагали дължимите от нея грижи за прехвърлителката. Жалбата е неоснователна. Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Поставеният за разглеждане правен спор е за разваляне на сключения договор за прехвърляне право на собственост срещу задължение за даване на грижи и издръжка, по който въпрос се е произнесъл въззивния съд, обуславя допустимостта на съдебното решение. Правилно и в съответствие със съдопроизводствените правила окръжният съд е установил фактическите обстоятелства по делото и е направил законосъобразни правни изводи. Страните са били обвързани от валиден договор, оформен като съдебна спогодба, одобрена от съда, по силата на който Т. Т. В. се е задължила да издържа и да полага грижи за Е. А. Т. докато е жива. В съответствие с изискванията на закона въззивният съд е разпределил доказателствената тежест и е приел, че е в тежест на приобретателя да докаже изпълнение на сключената спогодба. Установено е по делото, че Т. Т. В. е полагала грижи за своята леля - кредитор по спогодбата от 1997 г., като й е предоставяла храна и средства за облекло според нейните нужди. Правилно е възприето от решаващият състав, че не е необходимо страните по договора за прехвърляне право на собственост срещу задължение за полагане на грижи и издръжката на прехвърлителя, да живеят в общо домакинство и във всеки един момент да се получава вниманието на приобретателя, чрез постоянното му присъствие в дома й. Достатъчно е задължението за полагане на грижи по сключения между страните договор да се изпълнява в такава степен, която съответства адекватно на очакванията на кредитора, но и да е съобразена с възможностите на длъжника. В конкретния случай е установено по несъмнен начин, че в продължителен период от време са полагани грижи и са предоставяни средства за издръжката на прехвърлителката в онзи обем, който тя е очаквала и от който се е нуждаела. Предложено е да живее в общо домакинство при ответницата или да й бъде осигурено лице, което да се грижи ежедневно за нея, което също е било отказано. Разбира се, евентуален отказ не освобождава длъжника от задълженията му, тъй като издръжката може да се осигурява според обстоятелствата - в натура или в пари. От друга страна, задължението за полагане на грижи може да бъде изпълнявано само в натура, през цялото време на действие на договора. Длъжницата е получавала необходимото съдействие за изпълнението на това задължение в натура - предоставяно е всичко необходимо - храна, облекло и са плащани разноски за жилището. В тази връзка, правилно е прието, че не са представени никакви доказателства за необходимост от осигуряване на средства или грижи за прехвърлителката, които да не са удовлетворени до настъпване на събитието през месец ноември 2006 г., когато тя е получила "мозъчен инфаркт". Следователно, от сключване на договора от 15.09.1997 г. до внезапното й заболяване на 24.11.2006 г., задължението за предоставяне на грижи и издръжка е изпълнявано добросъвестно и в пълен обем. От доказателствата се установява също, че през времето от 24.11.2006 г. до смъртта й, настъпила на 6.12.2006 г., непосредствените грижи и средства за издръжката на Е. А. Т. са давани от нейния син Б. И. Р. П. от това неизпълнение на задължението по договора за издръжка и гледане не е в степен, от която да се направи извод за виновно поведение на ответника, което да е основание за заличаване на последиците от сключената спогодба. Съпоставен с цялостното поведение на страните по договора, през време на действие му, това неизпълнение не е съществено, поради което правилно въззивният съд по същество е отказал да развали спогодбата. Предвид изложеното, обжалваното решение е постановено в съответствие на материалния закон и при липса на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение