Решение № 11714 от 5.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7975/2015 г.

Решение № 11714 от 5.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7975/2015 г., V о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на Ташко Ташков Павлов - старши полицай при РУ на МВР Сливен, против решение № 95 от 19.05.2015 г. по адм. д. № 318/2014 г. на административен съд Сливен. Счита, че същото е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага, че съдът неправилно е приел, че процесната заповед е немотивирана, тъй като Драго Пантелеев не е бил запознат с основанието за неговото задържане. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът - Драго Димитров Пантелеев, в писмено становище и съдебно заседание, чрез процесуален представител, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок и от страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба на Драго Пантелеев от гр. Сливен против Заповед за задържане на лице № 690 от 20.12.2014 г. издадена от старши полицай Ташко Павлов служител от РУ-Сливен при "ОДМВР" Сливен. С обжалваното решение съдът е отменил процесната заповед. За да постанови този резултат от фактическа страна е установил, че полицай Ташко Павлов е съставил на оспорващия АУАН фабр. № 269637 от 20.12.2014 г. за това, че на 20.12.2014 г. в 23:40 ч. в гр. Сливен на ул. "Мишо Тодоров" № 7 не изпълнява законно устно полицейско разпореждане изразяващо се в това, да представи документ за самоличност и да ги придружи до патрулния автомобил за установяване на самоличност, с което съзнателно пречи на полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба, което е нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР. Съдът е приел е, че оспореният административен акт е немотивиран. Посочил е, че при издаването му е нарушено процедурното изискване на чл. 72, ал. 9 от ЗМВР във вр. с чл. 14, ал. 1 от Инструкция № Iз-1711 от 15.09.2009 г. , а именно незабавно след задържането лицето да се запознае с основанията за задържането му. Установил е, че към момента на изготвяне на заповедта за задържане, докладна записка № 31139/20.12.2014 г., която е цитирана в основанието, не е била изготвена и впоследствие не е връчена на задържаното лице, което е ограничило правото му на защита. Приел е също, че задържането за срок от 24 часа поради неизпълнението на полицейско разпореждане за представяне на документ за самоличност не съответства на целта на закона. Съдът е цитирал е разпоредбата на чл. 6 от ЗБЛД, установяваща, че гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност, чрез документ за самоличност - чл. 3, ал. 1 от ЗБЛД, като неизпълнението на това задължение законът свързва с налагането на административно наказание - чл. 80, т. 5 от ЗБЛД. Изложил е, че в случаите посочени в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на определено лице, като съгласно чл. 70, ал. 2 ЗМВР установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни. Във връзка с това е приел, че за да бъде установена самоличността на едно лице на първо място трябва полицейският орган да му поиска документ за самоличност, ако то не изпълни това разпореждане по каквато и да е причина, следва самоличността му да се установи по другите способи посочени в чл. 70, ал. 2 от ЗМВР. Едва ако е невъзможно самоличността на лицето да бъде установена по този ред е посочил, е допустимо на основание чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР то да бъде задържано. Следователно е приел, че законът свързва неизпълнението на задължението за удостоверяване на самоличността на конкретно лице с възможността за неговото задържане само когато тази самоличност не може да бъде удостоверена по реда на чл. 70, ал. 2 от ЗМВР, но не и когато това лице откаже да изпълни полицейско разпореждане за представяне на документи за самоличност, като в противен случай законодателя не би предвидил самостоятелна хипотеза за полицейско задържане при невъзможност за установяване на самоличността на лицето. По делото и административната преписка е установил, че липсват данни, че административният орган е предприел действията по чл. 70, ал. 2 от ЗМВР за установяване на самоличността на оспорващия, но от представения по делото протокол за обиск е видно, че същият е носил в себе си визитник с лични документи, поради което полицейският орган е можел да установи самоличността му и по този начин да изпълни задълженията си по служба. Така постановеното решение е правилно. От една страна настоящият състав не е съгласен с приетото от първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е немотивиран, тъй като не е ясно с кои действия оспорващият е попречил на полицейския орган да изпълни задълженията си по служба. Видно от доказателствата по делото административният орган е мотивирал основанието за задържане на жалбоподателя с това, че същият е попречил на полицейските служители да изпълнят задълженията си по служба, като в заповедта за задържане е посочил и съставена от него докладна записка (л. 18-21 от първоинстанционното дело), в която е отразено, че Пантелеев не е изпълнил полицейско разпореждане - да представи документи за самоличност. Правилно обаче е приетото, че законът свързва неизпълнението на задължението за удостоверяване на самоличността на конкретно лице с възможността за неговото задържане само когато тази самоличност не може да бъде удостоверена по реда на чл. 70, ал. 2 от ЗБЛД, но не и когато това лице откаже да изпълни полицейско разпореждане за представяне на документи за самоличност. Приложимата в случая разпоредба на чл. 70, ал. 2 от ЗМВР гласи, че установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни. Чл. 13 от ЗБЛД императивно посочва кои документи имат характер на документ за самоличност, като лимитативно изброени са лична карта, паспорт, военна карта, свидетелство за управление на МПС, служебен открит лист за преминаване на границата, ал. 3 на същата разпоредба императивно указва легитимирането с изброените по-горе видове документи. При изследване на разпоредбата на ал. чл. 70, ал. 2 от ЗМВР може да се заключи, че полицейските органи разполагат с възможност за установяване на самоличност при условията на оперативна самостоятелност - а именно, чрез документите, предвидени със ЗБЛД, чрез показанията на други граждани с установена самоличност, познаващи лицето без документ, както и по друг начин, годен за събиране на достоверни данни. В първоинстанционното решение, предмет на съдебен контрол, правилно е била установена фактическата обстановка по издаването на оспорената заповед. Като фактическо основание за задържане административния орган сочи, че адресатът с действията си описани в докладна записка № 31139/20.12.2014 год., а именно отказва да представи документ за самоличност, съзнателно пречи на полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба. Такъв състав обаче не фигурира в разпоредбите на чл. 72 от ЗМВР, като същите предвиждат, че могат да бъдат задържани лица, които след надлежно предупреждение съзнателно пречат на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. От доказателствата по делото е установено, че Пантелеев действително е оказал съпротива и се е опитал да осуети полицейската проверка, същевременно обаче, от представения по делото протокол за обиск е видно, че същият е носил в себе си визитник с лични документи, поради което полицейският орган е можел да установи самоличността му и по този начин да изпълни задълженията си по служба. С това, необходимостта от съдействие за извършване на проверката е отпаднала Разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР регламентира мерки за административна/полицейска принуда, с оглед обезпечаване на дейността на органите на досъдебното и съдебното производство, подсигуряване на своевременното протичане на мероприятия по установяване на самоличността на проверявани лица, както и по опазване на обществения ред. Тези разпоредби нямат характер на мерки за наказание и назидание на лицата за осъществено от тях поведение в разрез с установените обществени правила. При условие, че на лицето е била извършена проверка за самоличност, с приключване на тези действия е отпаднала и необходимостта от задържането му. Цитираните разпоредби, не предвиждат налагането на санкция "Задържане от полицейските органи за 24 часа" и подобно интерпретиране на закона от страна на полицейските органи е недопустимо. Предвид изложеното, настоящият състав счита, че обжалваното решение не страда от наведените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и като правилно следва да бъде оставено в сила.