Решение № 6458 от 16.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3056/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Ю. М., гражданин на Сирия, подадена чрез упълномощен адвокат Г. Янков, против решение 293 от 04.02.2025 г., постановено от Административен съд Сливен III състав, по адм.д. 23/2025 г. С касационната жалба се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Според касационния жалбоподател оспореното решение е издадено в противоречие с чл. 172а, ал. 2 АПК, защото макар и съдът да е развил мотиви, с които го е обосновал, те се базират само на част от данните по делото и на превратно тълкуване на обстоятелства. Счита, че първостепенният съд е повторил съдържанието и мотивите на оспорения индивидуален административен акт, без да изложи аргументи за начина на формиране на изводите си и без да обсъди в цялост наличните факти. Поради това, според жалбоподателя, неправилно е прието, че спрямо А. Ю. М. не са налице основанията по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение като неправилно и незаконосъобразно постановено. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/, оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Е. Хичовски, който в съдебно заседание пледира за отхвърлянето ѝ, защото съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и правилно е приложил материалния закон. Представя справка относно актуалната обществено политическа обстановка в Сирия към 08.04.2025 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото в конкретния случай, с оглед бежанската история и данните за обстановката в конкретния регион на държавата, не съществува заплаха или опасност, които да обуславят извода за наличие на изискуемите по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ предпоставки, респективно приетите с чл. 15, ал. 1, б. в във връзка с чл. 2, б. д от Директива 2004/83/ЕО. Според участващия по делото прокурор първоинстанционният съд е отчел наличните данни за промяна в обстановката в Сирия, за което и след издаването на оспорения акт е изготвена от ДАБ справка от 29.01.2025 г. Счита, че съдът правилно е преценил, че новите факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК не обосновават реална опасност съгласно чл. 9, ал. 3 ЗУБ. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на А. Ю. М. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния законен срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК, против неблагоприятен съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 293 от 04.02.2025 г. е отхвърлена жалбата на А. Ю. М., гражданин на Сирия, подадена против решение 12583 от 03.12.2024 г., издадено от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, с което му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд Сливен е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган и отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 АПК. Според първоинстанционния съд оспореното решение е постановено при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила и в съответствие с относимите материалноправни норми. Съдът е разгледал подробно оплакванията на кандидата и ги е преценил като неоснователни, тъй като при произнасянето си административният орган е спазил разпоредбите на чл. 35 АПК и чл. 75, ал. 2 ЗУБ, като е изяснил относимите за случая факти и обстоятелства, обсъдил е изложеното от оспорващия в проведеното с него интервю, преценил е обстоятелствата, свързани с личното положение на оспорващия, с държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава. Съобразено е обстоятелството, че издателят на процесния акт е взел предвид справката на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ с вх. ЦУ-1852 от 27.08.2024 г. относно Сирийска арабска република, с данни за състояние на сигурността в районите на Дамаск, Халеб, Хасака, Камишли, Латакия и Тартус; справка от 08.11.2024 г. относно Сирийска арабска република, с данни за ситуация по отношение на мъжете, подлежащи на мобилизация или отбиване на военна служба; справка относно актуалната политическа и икономическа обстановка /към 29.01.2025 г./ в Сирия. В мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено, че от разказаната бежанска история не се установяват твърдения за действия на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 ЗУБ, съответно е правилна преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване, включително при съобразяване на изявлението му, че подлежи на военна служба. Според първостепенния съд липсват данни за настъпили събития, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или за извършена от него дейност след отпътуването му, които могат да обосноват опасения от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ. Изяснено е, че напускането на Сирия заради войната е оправдана житейска ситуация, но е обусловено от причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила, което прави законосъобразен извода на административния орган за липса на материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Според решаващия съд ответният административен орган е извършил законосъобразна преценка на липсата на предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 1 т. 3 ЗУБ, при съобразяване на член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО и решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07 и информацията, че ситуацията в Сирия не достига до границите на мащабен въоръжен конфликт и поради липсата на тежки заплахи във връзка с такъв. Преценено е, че в случая са налице данни за промяна в обстановката в Сирия, с оглед изготвената след издаването на оспорения акт справка от 29.01.2025 г., но тези нови факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК не обосновават реална опасност съгласно чл. 9, ал. 3 ЗУБ. Въз основа на информацията от представената по делото справка от 29.01.2025, съдът е приел, че ситуацията в Сирия се е подобрила значително след постановяване на решението на председателя на ДАБ при МС и макар да не е напълно безпроблемна, не може да се счита, че по отношение на оспорващия са налице условия за предоставяне хуманитарен статут. Формиран е извод, че липсват и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, като за оспорващия не е приложим принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Изведено е заключение, че оспорващият доброволно е напуснал държавата Сирия, за да се засели другаде, от желание за промяна и причини от личен характер, което го прави мигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации /ВКБООН/, а това е основание да се приеме, че същият цели получаването на международна закрила по лични причини, а не поради наличието на някоя от предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно установена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото Административен съд Сливен точно е констатирал, че административното производство пред ДАБ е започнало по молба на кандидата за предоставяне на международна закрила с вх. 219 от 25.06.2024 г. до председателя на ДАБ, относно която е съставен Регистрационен лист рег. УП 3841 от 25.06.2024 г., съдържащ данни на кандидата, след което на 09.08.2024 г. и 01.10.2024 г. са проведени интервюта с жалбоподателя, за което са били съставени протоколи в присъствието на преводач на разбираем от него арабски език. Въз основа на представената карта за самоличност [номер], издадена от Сирия на 20.01.2016 г. и от проведените интервюта се установява по безспорен начин, че А. Ю. М. е гражданин на Сирия, религия [заличен текст], образование полувисше, семейно положение неженен. Чужденецът е заявил, че е напуснал Сирия на 20.05.2024 г., влязъл е нелегално в Турция, а впоследствие, на 04.06.2024 г., също нелегално е преминал в България, бил е задържан на границата, като едва след това е подал молба за международна закрила. Според разказаната бежанска история А. Ю. М. не е бил арестуван или осъждан в Сирия, не е имал проблеми заради етническата си принадлежност, нито заради изповядваната от него религия, също така не е участвал в религиозни организации. Описал е, че в Сирия е живял в Камишли, където положението не било стабилно, защото имало война между кюрдите и турците и е напуснал страната си по произход поради войната. Изрично е посочил, че не е отбил военната си служба, защото е учил и едва след като завършил е напуснал страната; не е получавал призовка за военна служба; не е членувал в политическа партия или организация; не е бил член на въоръжена групировка; не е влизал във взаимоотношения с армията или полицията в държавата си по произход; напуснал е Сирия заради войната и военната служба; не се чувствал заплашен в страната си на произход; не му е било оказвано насилие. Заявил е, че брат му и баща му са в Камишли. Кандидатът е обяснил, че при напускането на страната си по произход неговата цел е била Германия. При тези вярно установени факти, първостепенният съд е формирал обосновани правни изводи. Касационният съдебен състав споделя становището на първостепенния съд, че текстът на чл. 8, ал. 1 ЗУБ регламентира установяване на основателни опасения от преследване на кандидата за убежище в държавата му по произход, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, като по тези причини това лице не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Правилно е обсъдено приложението на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, според която разпоредба преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Субекти, извършващи преследване, могат да бъдат: държавата и партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия, както и недържавни субекти, ако в конкретния казус може да бъде доказано, че държавата или партии или организации, контролиращи значителна част от нейната територия, вкл. международни организации, не могат или не искат да предоставят закрила срещу преследването. Действията на преследване могат да бъдат: физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие; правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин; наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни; отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание; наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3; действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца. Безспорно причините за напускането от жалбоподателя на държавата му по произход, изложени в проведените от ДАБ интервюта, не са включени в обстоятелствата, визирани в нормата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, с оглед на което първостепенният съд е извел правилен извод, че в случая не е налице основание за предоставяне на претендирания бежански статут, тъй като не е спорно обстоятелството, че чужденецът не е бил преследван поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждения, а и спрямо него не е било упражнявано физическо насилие и същият не е бил обект на репресии. Първостепенният съд се е произнесъл обосновано и изчерпателно във връзка с възраженията на оспорващия за наличието на основания за предоставяне на хуманитарен статут. Детайлно е разгледал визираните от закона основания за получаване на горепосочения статут и ги е съпоставил с бежанската история на жалбоподателя, както и с актуалната обстановка в Сирия. Нормата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ регламентира, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Настоящият съдебен състав възприема тезата на решаващия състав на Административен съд Сливен и на ответника, че в случая няма законово основание да се приеме, че кандидатът е напуснал Сирия поради наличие на реална опасност от смъртно наказание или екзекуция обстоятелства, предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ. Самият жалбоподател не твърди и не сочи доказателства, спрямо него да са предприети такъв вид конкретни действия от официалните власти или от групировка, която държавата не е в състояние да контролира. От страна на касатора не са посочени и обстоятелства, визирани се в разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ, изразяващи се в изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Задълбочено са били изследвани обстоятелствата по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, като първостепенният съд вярно е посочил, че в тази разпоредба се включват обстоятелства, свързани с тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Правилно е съобразено, че наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, каквито обаче не се установяват в конкретния случай, включително с оглед разясненията дадени в Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07. Издателят на процесния административен акт правилно е отчел данните от всички приложени по преписката справки за Сирия, според които действително там има вътрешен въоръжен конфликт, който обаче не обхваща територията на цялата държава, а е в отделни области и степента на конфликта не достига такова ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, ако бъде върнато в страната, поради самия факт на присъствието си, се излага на реална заплаха. От значение е и обстоятелството, че самият жалбоподател е заявил пред ДАБ, а и в проведеното пред първата инстанция съдебно заседание, че брат му и баща му са останали в държавата по произход. Твърдението, че А. Ю. М. подлежи на военна служба, не представлява основание за промяна на правните изводи на председателя на ДАБ, а и на съда, защото това се отнася за значителна част от мъжкото население. Освен това, в случая липсват каквито и да било доказателства, че предвид неговата възраст и образование подлежи на военна мобилизация, както и че е бил призоваван за военна служба. Неоснователно касационният жалбоподател поддържа, че оспореното решение е издадено в противоречие с чл. 172а, ал. 2 АПК. Според цитираната разпоредба съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, като тези мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите си и правни изводи, съдът следва да се произнесе по фактическите и правни доводи, и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Съдържанието на обжалваното решение кореспондира с посочените законови изисквания, защото в него е налице обсъждане включително на представената по делото справка от 29.01.2025 г., сочеща на известна промяна на обстановката в страната по произход, във връзка с възраженията на жалбоподателя. Обосновано и в съответствие с чл. 142, ал. 2 АПК тези нови данни са преценени като такива, които не могат да обосноват промяна в правните изводи на административния орган за липса на предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Според относимата актуална информация животът в Сирия постепенно се нормализира, а хуманитарната ситуация в Сирия се адаптира в хода на все още бързо променящите се условия в резултат на смяната на режима на Башар Асад. Изложените от първостепенния съд правни изводи в тази връзка се потвърждават и от представената в касационното производство справка от ДАБ с вх. МД-02-200 от 08.04.2025 г., която показва, че цялостното положение в Сирия действително се нормализира след падането на режима на Башар Асад. В бюлетин на ВКБООН се посочва, че по данни на Комисариата към 3 април 2025 г. около 372 550 души са се завърнали в Сирия през съседни държави от началото на декември 2024 г. По отношение на вътрешното разселване, според последните данни на Работната група за вътрешно разселени лица, към 27 март 2025 г. 1,05 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. ВКБООН продължава да оказва подкрепа на разселените лица. Данните, съдържащи се в посочената справка сочат, че общата обстановка по сигурността в страната е сравнително стабилна, като е налице надежда за възстановяване на политическите институции и внедряването на нова политическа култура. Настоящата касационна инстанция изцяло споделя изводите както на административния орган, така и на съда, че А. Ю. М. е мигрант, а не бежанец, защото още в административното производство чуждият гражданин е заявил, че неговата крайна цел е Германия. Изложеното ясно показва, че целта на влизането му в Република България не е получаване на международна закрила в тази държава, а използването ѝ като транзитен пункт за миграция към друга страна на ЕС по лични и икономически причини. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение правилно са тълкувани и приложени разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, поради което оспореният съдебен акт не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. На основание горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,