Решение № 717 от 14.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1782/2008 г.

Решение № 717 от 14.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1782/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн. ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г. Образувано е по касационна жалба на Г. Д. Г. от гр. Х. срещу решение № 2158/2007 г. постановено по въззивно гражданско дело № 2391/2007 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, в която е оставено в сила решение № 164 по гр. д. № 1048/2006 г. на Пловдивския районен съд, с което родителските права върху роденото от брака непълнолетно дете М ползването на семейното жилище са предоставени на майката. В касационната жалба се правят оплаквания, за неправилност на постановеното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 218б, б. "в" ГПК. Според касаторът съдът е постановил своето решение кредитирайки единствено показанията на свидетелите посочени от ищцата -, които са заинтересовани от изхода на делото и не е обсъдил показанията на посочените от него свидетели, представените писмени доказателства, както и обясненията на детето М. . При разглеждане на делото пред въззивната инстанция съдът не е допуснал повторно изслушване на детето въпреки направеното изрично искане за това. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което родителските права върху роденото от брака непълнолетно дете да му бъдат предоставени, а семейното жилище се предостави за съвместно ползване на двамата съпрузи с произтичащите от това правни последици. Ответницата по касационната жалба Т. Г. оспорва жалбата в писмен отговор по делото. Моли решението в обжалваната част да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на III г. о., приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. В нарушение на чл. 188 ГПК съдът е постановил своето решение без да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. Изложените от него съображения (мотиви) са общи без позоваване на конкретните доказателства, въз основа на които се правят съответните фактически изводи. Същевременно при разглеждане на делото пред въззивната инстанция съдът е отказал да допусне до разпит поисканите от касатора свидетели както и повторно да изслуша роденото от брака непълнолетно дете М. При установеното крайно противоречие между данните от Социалния доклад относно това при кого от двамата родители иска да живее детето и заявеното при неговото изслушване пред първата инстанция, въззивният съд е бил длъжен да допусне повторно неговото изслушване, а при необходимост да изиска изготвянето на нов - по-подробен социален доклад, в който да се вземе становище и по въпроса поради какви причини се е променило първоначалното желание на детето да живее при майка си. Като не е сторил това съдът е постановил своето решение в тази част при съществени нарушения на процесуалните правила и подлежи на отмяна Доколкото предоставянето на родителските права върху детето на майката са обусловили в значителна степен и изхода на спора относно семейното Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.