Решение № 8724 от 20.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3240/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисия/та), чрез нейния председател, приподписана от главен юрисконсулт, срещу Решение 431 от 26.01.2021 г., постановено по адм. д. 7904 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2020 г. С него, по жалбата на Л. Иваникова, е отменено Решение Ж 498 от 10.07.2020 г. на КЕВР, с което административното производство, образувано по жалба с вх. Е-11Р-00-11 от 19.06.2018 г., подадена от собствениците на самостоятелни обекти в комплекс Роял бей 2, гр. Свети Влас срещу Електроразпределение Юг ЕАД е прекратено, като преписката е изпратена на Комисията за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон и необоснованост. Поставя се акцент върху липсата на изградени и въведени в експлоатация присъединителни съоръжения, както и тяхното прехвърляне в собственост на електроразпределителното дружество съгласно сключения договор за присъединяване, което води до обективна невъзможност за осъществяване на индивидуални присъединявания на отделните обекти в комплекса. Излагат се съображения за неприложимост на разпоредбата на чл. 117, ал. 8 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Обръща се внимание на факта, че към момента на разглеждане на жалбата е стартирана присъединителна процедура съгласно договора за присъединяване, но тя не е завършена, като електроразпределителното дружество не е отказало присъединяване на обекта на Иваникова. Предвид изложеното се изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд за неотносимост на прехвърляне на собствеността на вече изградените съоръжения за присъединяване към направеното искане за откриване на самостоятелна партида за реално ползвана електрическа енергия. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата срещу акта на КЕВР. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа касационната жалба, а по същество моли отмяната на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Л. Иваникова оспорва касационната жалба в представен по делото подробно обоснован писмен отговор, а по същество моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. Оспорва твърденията на КЕВР за липсата на решение на общото събрание на етажната собственост на сградата и представя такова, обективирано в протокол от 24.07.2017 г. Претендира сторените в производството пред касационната инстанция разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд този ответник не се явява и не се представлява. Ответниците Електроразпределние Юг ЕАД, Т. , Морозикова, Р. Димитров, Е. Мишина, В. Иванова, И. Мишина, Л. Кудрявцева, М. Елизаров, Г. Коцев, Б. Фрей, О. Балашова, О. Владимировна, Л. Неборакова, А. Небораков, М. Щукина, Л. Шугайло, С. Кулакова, В. Лебедева, Г. Пашкова, М. Алексеева и Д. Хмелевская не представят писмен отговор на касационната жалба и не се представляват в съдебното заседание пред настоящия съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага обжалваното съдебно решение да остане в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд приел жалбата за допустима, а по същество за основателна. Изложил съображения, че спорното решение на КЕВР е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма. Приел, че Иваникова има качеството на клиент, по смисъла на законовите определения по пар. 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката (ДР на ЗЕ), както и по т. 27б и 27г, пак там. Направил извод, че бездействието на инвеститора страна по договора за присъединяване по прехвърляне на собствеността върху присъединителните съоръжения и сервитутни права на електроразпределителното дружество не може да бъде основание за отказ за присъединяване на индивидуалните обекти на собственост и към направеното искане за откриване на самостоятелна партида за реално ползвана електрическа енергия. Съобразил, че при извършената от КЕВР проверка в хода на административното производство не е получена изисканата информация от инвеститора за прехвърляне на съоръженията, а електроразпределителното дружество (Електроразпределение Юг ЕАД) е констатирало, че няма нови факти и обстоятелства. Наред с това взел предвид, че Комисията приела за релевантно изградените и въведени в експлоатация присъединителни съоръжения да бъдат прехвърлени в собственост на електроразпределителното дружество като част от цената за присъединяване, а не да останат собственост на Холидей вилидж АД. В тази връзка намерил за неправилно приетото от КЕВР, че последното изключва възможността за прилагане на чл. 117, ал. 8 ЗЕ като така се препятстват правата на индивидуалните собственици по чл. 117, ал. 1 от същия закон. Доколкото Иваникова притежава самостоятелен обект, въведен в експлоатация в присъединена към електроразпределителната мрежа сграда, то предвид поставянето на електрическите съоръжения под напрежение и реалното ползване на електрическа енергия следва, че са изпълнени изискванията на чл. 23, ал. 1 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към разпределителните електрически мрежи, включително и тези, относими към предвидените средства за измерване на потребена енергия от бъдещите клиенти. Посочил, че спорът относно собствеността на съоръженията за присъединяване, при положение, че сградата е електроснабдена, следва да бъде разрешен при приложението на разпоредбата на чл. 117, ал. 8 ЗЕ. По тези съображения първоинстанционният съд направил извод за незаконосъобразност на спорното решение на КЕВР и го отменил, като върнал преписката на Комисията за ново произнасяне при спазване на дадените в него указания. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Неправилно първоинстанционният съд е отменил спорното решение на КЕВР, вместо да обяви същото за нищожно в хипотезата на чл. 177, ал. 2, изр. първо АПК. Такова възражение по същество, впрочем, е било направено пред него още с първоинстанционната жалба на Иваникова, по която е било образувано производството пред АССГ. Безспорно е установено, че актът на КЕВР, предмет на контрол за законосъобразност от първоинстанционния съд, е постановен след отмяната на Решение Ж-46 от 31.01.2019 г. на КЕВР с Решение 5306 от 08.08.2019 г., постановено по адм. д. 2488 по описа на АССГ за 2019 г., оставено в сила с Решение 4814 от 24.04.2020 г., постановено по адм. д. 11835 по описа на Върховния административен съд за 2019 г. Това е надлежно отразено и в акта на КЕВР. Наред с това, с Решение 5306 от 08.08.2019 г., оставено в сила от касационната инстанция, административната преписка е била върната на регулаторния орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени с него. Последните са в насока, че бездействието на страната по договора за присъединяване (в случая на инвеститора) по прехвърляне на собствеността върху присъединителните съоръжения и сервитутни права на електроразпределителното дружество не може да е основание да се отказва присъединяване на индивидуалните обекти на собственост. Съдът е съобразил, че КЕВР не е извършила проверка дали електрическите уреди и съоръжения, които е следвало да бъдат изградени по силата на договора за присъединяване от 2009 г. действително са изградени. Приел, че това е факт, доколкото липсва оспорване в тази насока и сградата е въведена в експлоатация. Предвид това Комисията следвало да изиска информация за причините, поради които не се прехвърлят присъединителните съоръжения и сервитутни права, и ако липсва съгласие, регулаторният орган е следвало да упражни правомощията си по чл. 117, ал. 8, изр. последно ЗЕ. Изрично АССГ е посочил, че в случай, че бъде установено неизграждането на изискуемите съоръжения, това не се явява пречка за оператора да проучи условията за присъединяване на обекта собственост на Иваникова и да даде указания относно необходимостта от изграждането им. Изрично в решението на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решението на АССГ, е прието за правилно становището на първоинстанционния съд, че съществуващите договорни отношения между трето лице, сключило договор за присъединяване на обекти на потребител с Електроразпределение Юг АД, касаещи прехвърляне на собствеността на вече изградените съоръжения за присъединяване, са неотносими към направеното от собствениците на самостоятелни обекти в сградата искане за откриване на самостоятелни партиди за реално ползвана електрическа енергия. Наред с това, съдът е приел, че спорът относно собствеността на съоръженията за присъединяване, ако въобще е налице такъв, при положение, че сградата е електроснабдена, следва да бъде разрешен при приложението на разпоредбата на чл. 117, ал. 8 ЗЕ. След връщане на преписката Комисията е изискала допълнителна информация от Електроразпределение Юг ЕАД. Постъпило е писмо от 11.06.2020 г., с което електроразпределителното дружество отговорило, че към този момент няма настъпили нови факти и обстоятелства. Било изискано и становище от Холидей Вилидж АД, но информация от това дружество в КЕВР не е постъпила. Въпреки това и дадените указания в цитираните съдебни решения, в спорното решение на КЕВР от 10.07.2020 г. е прието, че комплексът не е присъединен към електроразпределителната мрежа, а е снабден с електрическа енергия за строителни нужди. Прието е, че липсват доказателства, че предвидените за изграждане присъединителни съоръжения са действително изградени и въведени в експлоатация. Последното, както и прехвърлянето им в собственост на електроразпределителното дружество, според КЕВР, води до обективна невъзможност за осъществяване на индивидуални присъединявания на отделните обекти в комплекса. Комисията приела също така, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 117, ал. 8 ЗЕ. Този извод не е мотивиран, като КЕВР се е задоволила само да цитира разпоредбата. Отделно е изложила аргумент, че е необходимо изградените и въведени в експлоатация присъединителни съоръжения от инвеститора да бъдат прехвърлени в собственост на електроразпределителното дружество, като част от цената за присъединяване, а не да останат в собственост на Холидей Вилидж АД. Последното изключвало приложението на цитираната законова разпоредба. В заключение КЕВР отново прекратила административното производство. По същество това решение на Комисията не се различава от предходно постановеното, което било отменено с влязлото в сила решение на АССГ. Предвид изложеното, основателно е било възразено от Иваникова, че с обжалваното решение на КЕВР от 10.07.2020 г. е пренебрегнато произнасянето на съда по оспорването на предходното решение на регулаторния орган от 31.01.2019 г. и че не е спазено нито едно от задължителните указания, дадени със съдебното решение, вместо което последните били превратно приложени от КЕВР. Не става ясно на основание какво, при липсата на настъпили нови факти и обстоятелства и представяне на нови документи по преписката, КЕВР е направила изводи, които не са в съответствие с указанията, дадени в съдебното решение. В този смисъл и предвид констатираното тяхно неизпълнение от КЕВР при новото произнасяне, за което преписката му е била изпратена, първоинстанционният съд е следвало да установи това и на основание чл. 177, ал. 2, изр. първо, във вр. с чл. 172, ал. 2, предл. първо АПК да обяви нищожността на решението от 10.07.2020 г. Това решение се явява акт на административен орган, издаден в противоречие с влязло в сила решение на съда, който по предписанието на чл. 177, ал. 2 изр. първо АПК е нищожен. Това е правната последица от нарушаването на забраната, установена в цитираната разпоредба. Посочената разпоредба на чл. 177, ал. 2, изр. първо АПК установява специфично основание за обявяване нищожността на административен акт. Приложението на тази разпоредбата е предпоставено от наличието на влязло в сила решение и противоречието на издадения, след връщане на преписката, акт с това съдебно решение при идентитет на обстоятелствата, при които е издаден актът след връщане на преписката. Волеизявлението на органа след влизане в сила на съдебното решение следва да е със същото съдържание като отмененото - да е налице тъждество както в разпоредените права и задължения, така и във фактическото основание. Осъществените нововъзникнали, относими към предмета на спора, правопроменящи юридически факти, обосноваващи липсата на тъждество, както в разпоредените права и задължения, така и във фактическото основание на повторно издадения акт, биха обусловили извод за валидност на издадения акт, която хипотеза в настоящия случа не е налице. По изложените съображения, обжалваното решение, макар да е валидно и допустимо, е неправилно и следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови ново такова по същество на спора, с което посоченото решение на регулаторния орган следва да бъде обявено за нищожно в хипотезата на чл. 177, ал. 2, изр. първо АПК. Административната преписка следва да се върне на КЕВР за ново произнасяне, но не както е приел първоинстанционният съд при спазване на указанията на обжалваното пред настоящия съд съдебно решение, а при съобразяване на тези, дадени с Решение 5306 от 08.08.2019 г., постановено по адм. д. 2488 по описа на АССГ за 2019 г., оставено в сила с Решение 4814 от 24.04.2020 г., постановено по адм. д. 11835 по описа на Върховния административен съд за 2019 г. Предвид изхода на спора в касационното производство и направеното искане, на Иваникова се следва присъждането на разноски за платено адвокатско възнаграждение за настоящото производство. Като съобрази направеното възражение за неговата прекомерност, взе предвид представените доказателства за договарянето му и изплащането му в брой, както и правната и фактическа сложност на делото, настоящият състав намира искането за основателно до размера на 600,00 лв., които КЕВР следва да бъде осъдена да заплати на Иваникова. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1, във вр. с чл. 177, ал. 2, изр. първо и чл. 172, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение