Решение № 16027 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8953/2019 г.

Решение № 16027 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8953/2019 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 3821 от 5.06.2019 г., постановено по адм. д. № 9525/2018 г. Административен съд – София град, трето отделение, 70-ти състав, е отменил по жалба на Л. Панов, ЕГН [ЕГН], акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № ДСЦ18 – ГР94-814/8 от 18.05.2018 г., издаден от старши инспектор в отдел "Общински приходи Средец/Триадица" на дирекция "Общински приходи към направление "Финанси и стопанска дейност" към Столична община, потвърден с решение № СФДЦ–РД-28–124 от 22.06.2018 г. на директора на дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община, с който са установени задължения на Л. Панов за данък недвижими имоти за данъчни периоди 1.01.2013 г. – 31.12.2017 г. в размер на 608,40 лв. и лихви за забава в размер на 107,90 лв.; както и за такса битови отпадъци за периода 1.01.2013 г. – 31.12.2017 г. в размер на 811,30 л. и лихви в размер на 3,74 лв., за периода 1.01.2012 г. – 31.12.2012 г. в размер на 48,13 лв. и лихви за забава в размер на 122,29 лв., като е осъдил Столична община да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 510 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – София град е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения акт за установяване на задължение по декларация. Претендира заплащане на разноски, в това число юрисконсулско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Л. Панов от [населено място] чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: От данните по делото е видно, че предмет на оспорване пред Административен съд – София град е акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № ДСЦ18 – ГР94-814/8 от 18.05.2018 г., издаден от старши инспектор в отдел "Общински приходи Средец/Триадица" на дирекция "Общински приходи към направление "Финанси и стопанска дейност" към Столична община, потвърден с решение № СФДЦ – РД28 – 124 от 22.06.2018 г. на директора на дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община, с който са установени задължения на Л. Панов за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за данъчни периоди 1.01.2013 г. – 31.12.2017 г. Същият е приложен на л. 24 – 32 от първоинстанционното дело. От установителната част на акта – таблицата на стр. 16 от акта, л. 31 от първоинстанционното дело, е видно, че с акта са установени следните задължения: Данък недвижим имот за данъчни периоди 1.01.2013 г. – 31.12.2017 г. в размер на 142,58 лв. и лихви за забава в размер на 40,24 лв. и такса битови отпадъци 143,67 лв. и лихви за забава в размер на 37,97 лв., или общо 364,46 лв. С решението административният съд е отменил акта за установени задължения на Л. Панов за данък недвижими имоти за данъчни периоди 1.01.2013 г. – 31.12.2017 г. в размер на 608,40 лв. и лихви за забава в размер на 107,90 лв.; както и за такса битови отпадъци за периода 1.01.2013 г. – 31.12.2017 г. в размер на 811,30 л. и лихви в размер на 3,74 лв., за периода 1.01.2012 г. – 31.12.2012 г. в размер на 48,13 лв. и лихви за забава в размер на 122,29 лв. Предвид изложеното решението на административния съд се явява процесуално недопустимо в отменителната му част: за разликата от 142,58 лв. до 608,40 лв. за установени задължения за данък недвижим имат за периода 1.01.2013 г. – 31.12.2017 г. и за разликата от 40,24 лв. до 67,71 лв. за лихвите за забава върху тази сума; и за разликата от 143,67 лв. до 811,30 лв. задължения за такса битови отпадъци за периода 1.01.2013 г. – 31.12.2017 г. и за лихвите върху тази сума за разликата от 37,97 лв. до 122,29 лв., и за такса битови отпадъци за периода 1.01.2012 г. – 31.12.2012 г. в размер на 48,13 лв. и лихви за забава в размер на 122,29 лв. Като такова на основание чл. 221, ал. 3 АПК същото следва да бъде обезсилено и производството по делото следва да бъде прекратено. Съгласно чл. 4, ал. 1 ДОПК установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс; Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В отменителната му част за установените с акта задължения решението на административния съд е постановено след влизането в сила на чл. 160, ал. 6 ДОПК, поради което в тази част е окончателно и не подлежи на последващ инстанционен контрол. Налице хипотеза по чл. 215, т. 4 АПК, поради което жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати. При този изход на делото разноските следва да бъдат понесени от страните, така както са направени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК и чл. 215, т. 4 АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,