Решение № 8378 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12092/2011 г.

Решение № 8378 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12092/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Стоян Димитров Петков, действащ като ЕТ "Стоян Петков-5" от град Варна, подадена чрез адвокат Бакалова, срещу решение без номер по адм. дело № 571/2011 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ "Стоян Петков-5" град Варна, представляван от Стоян Димитров Петков против Ревизионен акт № 031003665/11.11.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, офис Шумен, потвърден с Решение № 991/12.01.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ", град Варна при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - необосновано, постановено при съществени съдопроизводствени нарушения и в нарушение на материалното право, иска отмяната му с произтичащите от това последици. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОУИ", гр. Варна при ЦУ на НАП, не се представлява и не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в хода по същество на делото. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови решението си административният съд е приел, че с процесния РА законосъобразно и в съответствие с чл. 64, ал. 4, т. 4 вр. чл. 65, ал. 5 от ЗДДС на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Варна трейдинг" ООД, "Елнаф" ООД, ЕТ "Ставри Василев-Чочо" и "Хаджи-98" ЕООД за процесните данъчни периоди, вследствие на което са определени задължения по ЗДДС за внасяне общо в размер на 195 382,08 лв. от които 129 748,39 лв. главница и 65 633,69 лв. лихва. Приел е, че по делото не са представени доказателства, от които да се обоснове категоричен извод, че жалбоподателят е получил в собственост от "Варна трейдинг" ООД, "Елнаф" ООД, ЕТ "Ставри Василев-Чочо" и "Хаджи-98" ЕООД фактурираното количество гориво. Няма представени доказателства за отчетност при доставчиците за стоково материалните запаси по видове и местонахождение, поради и което остава недоказано обстоятелството, че към датата на издаване на фактурите, доставчиците са разполагали с наличност от фактурираното гориво. Няма доказателства и относно начина на извършване на доставката, как е било транспортирано, къде е било съхранявано. Тези изводи на съда не са оборени и от заключението на ВЛ при изготвената ССЕ. Действително по отношение на двама от доставчиците - ЕТ "Ставри Василев-Чочо" и "Хаджи-98" ЕООД вещото лице е констатирало, че по счетоводни данни същите са разполагали с необходимото количество гориво към датата на издаване на фактурите. От това обаче не следва автоматично, че доставката е реално извършено. Това обстоятелство по никакъв начин не е опровергано и от представените РА на тези двама доставчици, включващи периода на процесните доставки. Постановеното решение е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон. Съдът е направил обосновани изводи за фактите от наличните по делото доказателства. Въз основа на събраните в хода на производството доказателства обосновано е прието, че факта на реалното извършване на доставките по процесните фактури не е доказан от жалбоподателя. Предмет на процесните фактури са горива, които са родово определени вещи и за които ревизираното лице и преките доставчици не се представили доказателства за реалното предаване, транспортиране и складиране. Както в преписката, така и по делото не са представени приемо-предавателни протоколи, нито необходимите специфични съпроводителни документи - копия на декларации за съответствие на разпространяваните партиди гориво. Няма представени и доказателства за наети лица, специализирани транспортни средства, транспортни документи - пътни листи, товарителници, експедиционни бележки, сертификати за качество и документи за предаване на стоките. Липсват също така доказателства за наличието на техническа обезпеченост за извършване на търговия с горива - лиценз за търговия, обект, специализиран в търговия с ГСМ, складова база, специализирани машини в т. ч. и транспортни средства. Извода на административния съд за липса на доказателства за реално извършване на доставките по процесните фактури не са опровергани и от заключението на назначената по делото ССЕ. Като първа предпоставка за признаване на данъчен кредит недоказването на този факт е основание за отказ на ДК. Ето защо правилен е и извода на съда по отношение на представените в хода на производството РА на предходните доставчици ЕТ "Ставри Василев-Чочо" и "Хаджи-98" ЕООД, доколкото те сами по себе си не биха могли да установят настъпването на данъчното събитие. Предвид изложеното, обжалваното решение не страда от пороците обосновали оплакванията в касационната жалба и като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касатора не се следват разноски. На ответника също не се присъждат разноски, тъй като същия не се е представлявал пред касационната инстанция. По изложените съображения, Върховният административен съд, Осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК