Решение № 10054 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14976/2013 г.

Решение № 10054 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14976/2013 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново моли да бъде отменено решение № 477/30.09.2013 г. по адм. д. № 783/2012 г. на Великотърновския административен съд, с което е отменен РА № 04251100113/25.04.2012 г. на ТД на НАП-Велико Търново като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Поддържа, че присъденото адвокатско възнаграждение било прекомерно. Ответникът по касационната жалба "Екоплод-БГ" ЕООД по съображения в писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Пред административния съд не било направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил изцяло РА № 04251100113/25.04.2012 г. на ТД на НАП-Велико Търново. В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит 14 987,02 лв. с лихви по фактури на "ДМС България" ЕООД за периода м. 6 и 7.2010 г. и на "ЦИК инвест груп" ЕООД за периода м. 6 и 7.2011 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС, тъй като доставките на вишни не са осъществени. В РА е определен корпоративен данък за 2010 г. в размер 1965,43 лв. с 217,57 лв. лихви, от който 1769,95 лв. със 195,93 лв. лихви на основание чл. 26, т. 2 и чл. 10 ЗКПО с разходите по фактури, по които доставки не са осъществени. Административният съд е бил сезиран с жалба против РА в частта, с която са определени задължения с лихви по ЗДДС и в частта за начислен данък по ЗКПО 1965,43 лв. с лихви 200,95 лв. В РА са определени данъчни задължения, за които жалба не е подадена и съдът неправилно не е изписал в диспозитива обжалваната част от РА, за която отменя РА. С диспозитив за отмяна на РА без оглед обжалваната част съдът е постановил решение плюс петитум, което в тази част - за отмяна на определени с РА лихви по авансови вноски за 2005 г., 2009 г. и 2010 г., корпоративен данък с лихви за 2007 г., 2008 г. и 2009 г., решението следва да бъде обезсилено като недопустимо. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства по фактурите на "ЦИК инвест груп" ЕООД и е възприел фактическа обстановка съобразена с тях. Представени са складови разписки, издадени от доставчика, подписани от представители на доставчика и получателя, установяващи предаване на фактурираните вишни чрез шофьора на автомобила на ревизираното лице, с чийто хладилен автомобил е извършен транспорта. Представени са кантарни бележки и договори установяващи, предаване на вишни от земеделските производители Елица Йовкова и Желяз Моллов на "ЦИК инвест груп" ЕООД. Представените складови разписки се подкрепят от заключението на счетоводната експертиза, което правилно съдът е възприел като обосновано. Вещото лице дава заключение, че "ЦИК инвест груп" ЕООД е разполагал с вишни във фактурираните количества по доставки от земеделските производители Елица Йовкова и Желяз Моллов. Предвид заключението на вещото лице доводът на касатора, че доставчикът не е разполагал с вишни, собствеността върху които да прехвърли на ревизираното лице е неоснователен. Оспорването на договорите и складовите разписки за доставка на вишни от земеделските производители като създадени за нуждите на процеса правилно е преценено от съда като неоснователно предвид заключението на вещото лице счетоводител, че закупените вишни са отразени по сметка 304-стоки на "ЦИК инвест груп" ЕООД. Решението е правилно в частта, с която е отменен РА в частта, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури на "ЦИК инвест груп" ЕООД 11 447,12 лв. и са отменени начислените лихви от 821,48 лв. По доставките на вишни от "ДМС България" ЕООД в РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит 3539,90 лв. и са начислени лихви 708,60 лв. Съдът е приел, че вишните са товарени на автомобил на ревизираното лице от градина в с. Ръжево. Разпитал е шофьорът на товарния автомобил Реков като свидетел и предвид показанията на св. Филипова, съставила кантарни бележки при приемане на вишните е приел, че осъществяване на доставките по спорните фактури е доказано. При липсата на двустранно подписан документ за предаване и приемане на вишните от доставчика и получателя изводът е необоснован. В представените кантарни бележки, съставени от св. Филипова е посочено, че вишните са приети от "ДМС България" ЕООД, което отбелязване не се потвърждава от показанията на св. Реков. Последният дава показания, че не може да каже от коя форма се получават вишните, които се натоварват на товарния автомобил. Съдът не е обсъдил констатациите в РА, че "ДМС България" ЕООД в дневника си за покупки като предходен доставчик е посочил "Дим инвест 81" ЕООД, на който е основен доставчик. Констатациите се потвърждават от заключението на счетоводната експертиза. "ДМС България" ЕООД няма склад за съхранение на вишните в продължение на около 20 дни от фактурите за придобиването им до транспортирането и фактурирането на ревизираното лице. Съдът необосновано е приел, че доставките по фактурите на "ДМС България" ЕООД са осъществени и неправилно е отменил РА в тази част. Решението следва да бъде отменено в частта, с която е отменен РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 3539,90 лв. и са начислени лихви 708,60 лв. по фактури на "ДМС България" ЕООД за 2010 г. и вместо него в тази част следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. В частта по ЗКПО за 2010 г. е увеличен финансовият резултат с разходите по фактурите на "ДМС България" ЕООД в размер 17 699,50 лв. на основание чл. 26, т. 2 и чл. 10 ЗКПО, тъй като не са документално обосновани и е определен корпоративен данък за внасяне /след уточнението в решението на касатора по административен ред/ в размер 1769,95 лв./. Неправилно в тази част съдът е отменил РА предвид изплащането на разходи по доставки, които не са осъществени и документално обосновани. В РА не са признати амортизации за комбайн 2000 лв. и намаление на финансовия резултат на основание чл. 54, ал. 1 и чл. 58, ал. 1 ЗКПО, тъй като активът е отразен като негоден през 2006 г. и не са представени доказателства за ремонт и въвеждането му в експлоатация. В РА е определен дължим корпоративен данък общо по двете корекции от 1965,43 лв. с 217,57 лв. лихви. В жалбата по административен ред определеният корпоративен данък и лихви за 2010 г. са обжалвани изцяло. В съдебното производство не са представени доказателства за въвеждане на комбайна в експлоатация, поради което съдът неправилно е отменил РА и по тази корекция на финансовия резултат. Общо в частта по ЗКПО за определяне на корпоративен данък с лихви решението следва да бъде отменено вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА в частта, с която е определен корпоративен данък 1965,43 лв. за внасяне с 217,57 лв. лихви. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. Основателно е възражението на дружеството, че в производството пред административния съд не е оспорен размерът на адвокатското възнаграждение като прекомерно. В чл. 161, ал. 2 ДОПК, както и в чл. 78, ал. 5 ГПК няма ограничение на правото да се направил възражение за прекомерност до първата инстанция. В случая при минимален размер на адвокатското възнаграждение по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 1038,57 лв. внесеното възнаграждение от 1903,34 лв. не е прекомерно за правната и фактическа сложност на делото. Дружеството има право на разноски за двете инстанции в размер 1832,18 лв. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК в размер 605,27 лв. или по компенсация касаторът следва да заплати на дружеството 1226,91 лв. разноски за двете инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и 3 АПК, Върховният административен съд, I отделение,