Решение № 270 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8224/2010 г.

Решение № 270 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8224/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Стоянов Савков, от гр. София против решение № 1562/19.05.2010 г. по адм. дело № 2955/2009 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, главният директор на Столично управление "Социално осигуряване" не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационното оспорване досежно присъдените в тежест на жалбоподателя съдебно-деловодни разноски. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 1562/19.05.2010 г. по адм. дело № 2955/2009 г. Административен съд София-град е отхвърлил оспорването по жалба на Иван Стоянов Савков, от гр. София срещу решение № 70/02.04.2009 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване", с което е потвърдено разпореждане № 4904066602/1/10.02.2009 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ. Присъдил е разноски в полза на съда за изплатен депозит по назначена и приета по делото експертиза. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма и в съответствие с неговите цели. При издаването му не са допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят до неговата отмяна. С оспорените административни актове отпуснатата на жалбоподателя лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е спряна от датата на отпускането и като по-неблагоприятна по размер и несъвместима за получаване с личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. По преобладаваща част от фактите страните не спорят, а пенсионните органи са съобразили дадените им с решение № 585/08.01.2008 г. по адм. дело № 1623/2007 г. на Административен съд София - град, оставено в сила с решение № 5976/22.05.2008 г. по адм. дело № 2119/2008 г. на Върховния административен съд, шесто отделение указания по прилагане на материалния закон. Обосновано осигурителният стаж за времето от 13.09.1967 г. - 06.03.1970 г. в "Електрометал" ЕООД в ликвидация не е признат при изчисляване на пенсията като положен от брата близнак на жалбоподателя. Законосъобразно е определена и началната дата за придобиване и отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, отчитайки релевантните за прилагането на чл. 94 от КСО факти досежно последното съществувало трудово правоотношение на оспорващия. При правилно зачетен осигурителен стаж изчисляването на индивидуалния коефициент на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е извършено при спазване на правилата по чл. 70, ал. 3-6 от КСО от осигурителния доход на жалбоподателя за тригодишен базисен период преди 01.01.1997 г. и целия му осигурителен доход от 01.01.1997 г. до отпускането на ЛПОСВ. Законосъобразно първоинстанционният съд е отказал назначаване на повторна тройна съдебно-икономическа експертиза досежно систематизиране на съдържащите се в доказателствата по административната преписка факти във връзка с удостоверения осигурителен стаж и искането за изчисляване на индивидуален коефициент и размер на пенсията само от осигурителен доход за едногодишен период. Преценката на фактите, издирването и прилагането на материалноправните норми е основна част от правораздавателната дейност, а претендираният начин за изчисляване на индивидуален коефициент не е разписан от разпоредбата на чл. 70 от КСО. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил задълбочено доказателствените средства, съдържащи се в кориците на делото и съпоставяйки и анализирайки установените чрез тях фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност е достигнал до правилни изводи, досежно законосъобразността на оспорените актове на пенсионните органи. Развитите от касатора оплаквания за проявено грубо отношение към него от страна на съдебния състав на Административен съд София-град са неотносими към предмета на спора, още повече, че подобни данни не се съдържат в протоколите от проведените съдебни заседания. Административният съд е присъдил незаконосъобразно разноски в тежест на жалбоподателя, след като го е освободил от заплащането на такива с определение от 11.03.2010 г. Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят като в тези случаи и по аргумент от чл. 78, ал. 6 от ГПК разноските по производството се плащат от сумите, предвидени от бюджета на съда. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение