Решение № 6477 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8983/2019 г.

Решение № 6477 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8983/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Столичния общински съвет /СОС/, чрез гл. юрк Радева против решение № 2917 от 30.04.2019 г. по адм. дело № 12651/2018 г. на Административен съд София – град. С доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, се претендира отмяната му и произнасяне по същество със законните последици. Ответникът Църковно настоятелство при Храм "Свети великомъченик Георги Победоносец", чрез адв. Михайлова, излага становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност и обоснованост на решението и моли за оставянето му в сила. Претендира разноски по списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила решението като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество – основателна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменено решение № 544 по Протокол № 58 от 26.07.2018 г. на СОС, с което по реда на чл. 22 във вр. с чл. 134, ал. 2 и ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗУТ е одобрен ПР и ПЗ на ж. к. "Дружба 2 - II част, кв. 22, в частта на уличната регулация и паркинг от о. т. 345-о. т. 358-о. т. 359-о. т. 360-о. т. 361-о. т. 347-о. т. 346-о. т. 358-о. т. 345 за имот с идентификатор 68134.1505.2001 и в частта за УПИ IV-"за озеленяване и режим на Тго", за имот с идентификатор 68134.1505.2002. Прието е нарушение на изискването по чл. 108, ал. 5 и чл. 103, ал. 4 във вр. с чл. 104, ал. 1 от ЗУТ, тъй като за процесните два имота не са съобразени показателите по действащия ОУП. Обсъдено е заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, установяваща възможност за самостоятелно урегулиране на имотите и най-вече на първия от тях, с предвиждане на застрояване при съобразяване нормата на чл. 43 ЗУТ, както и изграждане на обекти по чл. 56 ЗУТ във втория имот. Така постановеното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка по делото, довела до съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 172а, ал. 2 от АПК. Процесния план е одобрен на основание чл. 22, ал. 4-7 ЗУТ, видно от мотивната му част, поради което за предвиждане на ново строителство в съществуващия жилищен комплекс, съгласно устройствените показатели за съответната устройствена зона, условията са регламентирани в ал. 5, 6 и 7, чл. 22 ЗУТ- плътност, интензивност на застрояване, минимални изисквания за озеленяване. Нормата на ал. 6 не допуска уплътняване на застрояването, ако не са постигнати нормативите за зелените площи, определени в Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Съгласно чл. 22, ал. 7, пр. 2 ЗУТ имоти, за които не може да се предвиди застрояване по ал. 6 се урегулират като озеленени площи за обществено ползване. От събраните по делото доказателства не се установява да са изследвани горните предпоставки по чл. 22 от ЗУТ, т. е. че не е била налице хипотезата по ал. 6, пр. 3 във вр. с ал. 7, пр. 2 на 22 ЗУТ при отреждането на двата имота за обществени мероприятия /паркинг, улица и "озеленяване с режим на Тго"/. Липсват установявания за наличие, респ. липса на реализирани "благоустройствени мероприятия", попадане в междублокови пространства и установен %-тен праг на озеленяване. Изводът на вещото лице, направен при устното изслушване в открито съдебно заседание на 17.04.2019 г. за възможно застрояване на имот с идентификатор 68134.1505.2001 се базира единствено на направено измерване на място на отстоянията, а този за осигуряване на места за паркиране е за нуждите на евентуално предвидената застройка по чл. 43 от ЗУТ, което не замества обществената нужда. Освен това преценката за възможно застрояване следва да се съобрази и то преимуществено с неустановения по делото праг на осъществено озеленяване. В противоречие с изискванията на разпоредбата на чл. 171, ал. 4 във вр. с чл. 170 от АПК на страните не са дадени указания за ангажиране на доказателства за горните обстоятелства, които са от съществено значение за правния спор. Вследствие на това е допуснато нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК, тъй като правните изводи за незаконосъобразност на оспореното частично решение на СОС не почиват на изводи за нарушения изискванията на чл. 22, ал. 6 и ал. 7 от ЗУТ. Цитираните текстове регламентират условията за ново строителство в съществуващите жилищни комплекси съгласно устройствените показатели на съответната устройствена зона, визирани по-горе, а именно: плътност, интензивност на застрояване, минимални изисквания за озеленяване. Именно в тази насока следва да бъдат събрани доказателства по делото, вкл. и за възможността за предвиждане на самостоятелни УПИ. В случая доказателства за горните обстоятелства не са събрани, а приетата по делото експертиза не изхожда от изискванията на чл. 22 ЗУТ в изводите си – не отговаря на въпроса за съществуващото по плана застрояване с оглед правилата за интензивност и плътност за съответната устройствена зона, както и за спазване нормативите за озеленяване съгласно чл. 20 и чл. 21 от Наредба № 7/2003 г. за правилата и нормативите за отделните видове устройствени зони. Предвид изложеното, обжалваното решение се явява незаконосъобразно, като неправилно и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 2 АПК, поради което следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Воден от горното Върховният административен съд, второ отделение