Решение № 14500 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1446/2011 г.

Решение № 14500 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1446/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Васко Апостолов Апостолов, в качеството на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, срещу решение № 1516 от 12.11.2010 г. по адм. дело № 573 по описа за 2010 г. на Административен съд - Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушавана на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - "КОНПЛО " АД град Казанлък, чрез процесуален представител адв. Ирина Петкова взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил РА № 240900681/30.12.2009 г. на органа по приходите на ТД на НАП - гр. Стара Загора, потвърден с решение № 112/17.02.2007 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" град Пловдив при ЦУ на НАП в частта му, с която допълнително е начислен ДДС за бракуваните през м. декември 2006 г. материали, стоки и продукция в размер на 16 232,72 лева, ведно със законната лихва за забава . Органът по приходите в хода на ревизията е констатирал, че през м. декември 2006 г. дружеството жалбоподател е бракувало готова продукция, стоки и материали на обща стойност 126 351,02 лева. За бракуваните количества органите по приходите са приели, че не са налице предпоставките на чл. 82, ал. 3 от ЗДДС (отм.) за освобождаване от задължението за начисляване на данък и на осн. чл. 82, ал. 1 от ЗДДС (отм.) за осчетоводения брак ревизиращите са начислили допълнително ДДС общо в размер на 16232,72 лева. Не е начислен данък за бракувания амбалажен материал на ст. 27881,41 лева, като е съобразено, че в стойността на продукцията са включени и разходи, за които не е ползван данъчен кредит. Спорът между страните е сведен до това дали осчетоводения брак за м. декември 2006 г. представлява технологичен брак и дали следва да бъде начислено допълнително ДДС, както и дали за осчетоводения брак е било ползвано право да се приспадне данъчен кредит. За да постанови този резултат, съдът се е позовал на заключенията на приетата по делото и неоспорена надлежно съдебно-счетоводна експертиза, както и на представените в съдебното производство доказателства. Съгласно тях се установява, че за процесния период м. декември 2006 г. са бракувани стоки и материали, отчетени съответно по сметки 303, 304 и 302. За тези стоки изрично е посочено, че са с изтекъл срок на годност, поради което следва да се бракуват. Ето защо съдът е приел, че разпоредбата на чл. 82, ал. 3, т. 3 ЗДДС (отм.) не може да намери приложение, тъй като се касае не за бракувани материали при производството, а за бракувани стоки, произведена продукция и материали с изтекъл срок на годност. Приел е също така, че в действащия към м. декември 2006 г. ЗДДС не е предвидена разпоредба, която да изключва задължението за начисляване на ДДС при бракуване на стокови наличности за които е ползвано право на данъчен кредит. Доколкото по делото не са представени доказателства за съществуване на утвърдени от жалбоподателя нормативи относно максимално допустимите размери на брак при производството е приел, че правилно органа по приходите е отказал да признае технологичен брак по смисъла на чл. 82, ал. 3, т. 3 ЗДДС (отм.) СМЦ, бракувани през м. декември. Констатирал е, че в хода на ревизията органът по приходите е приел, че за процесния период м. декември 2006 г. при придобиване (производство) на процесните материални активи, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението и за което не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Позовал се е и на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС (отм.), съгласно който регистрираното лице, което е приспаднало като данъчен кредит начисления му данък за произведени, закупени или придобити по друг начин от него стоки, при установяване на липси или при бракуване на стоките начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит, като е приел, че разходите за производство на бракуваната продукция са извършени през 2006 г. Съдът е приел, че неправилно органа по приходите при определяне съотношението частта от себестойността на бракуваната продукция, която се отнася за разходи с ползван данъчен кредит, е взел предвид разходите извършени през 2006 г., доколкото от представения по делото протокол и сертификати за инспекция, процесната продукция е произведена в периода 1999 г. - 2002 г. Ето защо е следвало да се вземат предвид разходите, извършвани през тези години, а не тези извършени в годината на бракуването на продукцията. По тази причина, неправилно при ревизията е изчислен относителния дял на материалите с ползван данъчен кредит, а от там неправилно е определен размера на допълнително начисления ДДС за бракуваната през м. декември 2006 г. продукция на стойност 40 144,84 лева, като е взет предвид размера на разходите извършени през 2006 г., а за останалите СМЦ е доначислила ДДС, без да са налице доказателства за обстоятелството дали за същите е ползвано право на приспадане на данъчен кредит. Решението е правилно. Първоинстанционният съд, след като правилно и задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства правилно е приел, че са налице визираните основания за отмяна на РА. Възраженията на касатора по съществото на спора са неоснователни - сочените от него касационни основания не са налице. Напротив - изводът на съда по съществото на спора е основан върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 160 ДОПК, респ. чл. 235 и чл. 236 от ГПК във вр. § 2 ДОПК. Решаващият състав е съобразил спецификата на спорния предмет, на данъчния процес и правилно е тълкувал и приложил относимите правни норми от материалните закони, релевантни за правилното определяне на данъчните задължения - в случая по ЗДДС. Основен спорен момент в процеса се явява ползвало ли е ревизираното лице лице данъчен кредит за бракуваните стоки през 2006 г., в какъв размер и през кой данъчен период. Според заключението на ССЕ за процесния период може да се предполага, че лицето е ползвало данъчен кредит при покупката на стоките за продажба, суровините и материалите за производство на готовата продукция по фактурите с които ги е закупил. Вещото лице посочва, че ревизираното лице не е показало фактури с които да потвърди горното, тъй като за м. декември 2006 г., в хода на проверката (2010 г.) е изтекъл петгодишният период за съхранение на първичните документи с които се доказва покупката на суровини и материали, необходими за производството на бракуваните количества продукция и стоки. Това е така, тъй като за бракуваната през м. декември 2006 г. продукция за вложените материали и суровини произведени или закупени през периода 1999 - 2002 г. Ето защо петгодишния срок, в който дружеството е било длъжно да съхранява първичната счетоводна документация е изтекъл към момента на започване на ревизията - 1.07.2009 г. По тази причина неправилно при ревизията е изчислен размера на допълнително начисления ДДС, като са взети предвид разходи, извършени през 2006 г., а не за периода на произвеждане на продукцията 1999 г. - 2002 г. Неправилно също РО за останалите СМЦ за процесния период е доначислил ДДС, без да има доказателства за обстоятелството дали за същите е ползвано право на приспадане на данъчен кредит. В тежест на органа по приходите е, съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК да установи съществуването на фактите, довели до начисляването на данък, включително и за това, че за съответните СМЦ е приспаднат данъчен кредит. Като не е доказал приспадане на данъчен кредит при закупуването, респ. производството на бракуваните през м. декември 2006 г. СМЦ, органът по приходите незаконосъобразно на осн. чл. 82, ал. 1 от ЗДДС (отм.) е доначислил ДДС общо в размер на 16 232,72 лева. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател в тази насока, че ревизираното лице е направило възражението си за липса на безспорни доказателства при придобиване (производство) на процесните материални активи като данъчно задължено лице е ползвало данъчен кредит, за да следва, че същото дължи начисляване на ДДС в размер на ползвания кредит едва в изложената писмена защита. Действително това възражение е направено за първи път в изложената писмена защита. Този въпрос обаче е обсъден от вещото лице в изготвената ССЕ, приета и неоспорена от страните в съдебно заседание от 15.10.2010 г. в присъствие на процесуален представител на касатора. В експертизата е констатирано, че поради изтеклия петгодишен срок, в който РЛ е било длъжно да съхранява първичната си счетоводна документация, предвид родовоопределения характер на бракуваните СМЦ, за посочения период не може да се определи дали е приспадан данъчен кредит при тяхното закупуване, респективно тяхното производство. Следва да се приеме, че след като административният орган е доказал фактическите и правните основания за издаване на акта и същият се оспорва, то оспорващото го лице, в случая ревизираният субект има право и ангажира доказателства, за да обоснове собствените си твърдения. С оглед обстоятелството, че не са събрани достатъчно доказателства, от които да се установи безспорно, че при придобиване (производството) на процесните материални активи данъчно задълженото лице е ползвало данъчен кредит при покупката на стоките, суровините и материалите за производството на готовата продукция, бракувана през м. декември 2006 г., не може да де приеме, че е доказано и основанието въз основа на което са начислени задълженията на ревизираното лице. За да се направи извода, че начисления с РА ДДС за периода е дължим, данъчния орган е следвало да обоснове, докаже и посочи, че задълженото лице е ползвало данъчен кредит както по основание така и по размер. Доколкото това не е направено, издаденият РА, с който са установени задължения на това основание се явява необоснован и незаконосъобразен. Обжалваното в тази част решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, осмо отделение,