Решение № 1072 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15651/2011 г.

Решение № 1072 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15651/2011 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК във връзка с чл. 267, ал. 8 от ИК. Образувано е по касационна жалба от Николай Евстатиев Статков против решение № 32 от 22.11.2011 г. по адм. дело № 619/2011 г. на Врачанския административен съд. С него е потвърдено решение № 348-МИ от 25.10.2011 г. на ОИК Враца за избор на общински съветници на същата община. От жалбата и представената допълнителна молба могат да се изведат доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованите страни не вземат отношение по нея. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че съдът е изследвал всички относими към спора доказателства и правилно е установил фактическата обстановка. Обсъдил е и възраженията на жалбоподателя и ги е приел за неоснователни. Посочените от него нередовни протоколи на СИК всъщност не съдържат оценка само относно изборната обстановка, поради което пропускът не е относим към отчитането на изборния резултат. По всички постъпили жалби в хода на изборния процес е налице произнасяне на ОИК и ЦИК, като не са констатирани нарушения. Решението на съда, с което се потвърждава актът за избор на общински съветници е правилно. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 267, ал. 8 от ИК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по две жалби, подадени от Николай Евстатиев Статков и Стефан Димитров Чолаков против решение № 348-МИ от 25.10.2011 г. на ОИК Враца за избор на общински съветници на същата община. Възраженията са били за допуснати многобройни нарушения в изборния процес във връзка с предизборната агитация, провеждането на гласуване и отчитането на действителните гласове. За изясняване на спора, съдът е изискал и приложил, като доказателства протоколите на СИК във всички 107 избирателни секции, протоколите на ОИК; жалбите от представителни на различни политически сила, подадени в изборния ден и взетите по отношение на тях решения на ОИК и регистрираните кандидатски листи за общински съветници. Оставил е без уважение искането да се извърши повторно преброяване на бюлетините, тъй като не е налице надлежно извършено оспорване на съдържанието на изборните протоколи при спазване на правилата, въведени в чл. 193 от ГПК, приложим на основание препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК. От така събраните писмени доказателства, съдът е установил, че броят на избирателите, упражнили своя вот съгласно броя на положените подписи е 33271, колкото са и намерените в урните бюлетини. От тях общо, като недействителни са отчетени 2024 гласа и с намаляването са останали 31247 действителни гласа. Кандидати за общински съветници са 39 независими кандидати, политически партии и коалиции, регистрирали кандидатски листи. ОИК с оспореното решение е определила общинска избирателна квота от 845 гласа и е обявила за избран независимия кандидат Иван Николов Узунов. За разпределение между партиите и коалициите са останали 36 мандата. Сумата от гласовете на партиите, участващи в разпределението е 22922 гласа. Изчислената на тази база квота на ХЕЪР е 636 гласа. При прилагането й мандатите са разпределени по вписания в решението на ОИК начин, като са определени поименно и избраните общински съветници. При тези фактически установявания, съдът е приел, че правилно са изчислени общинската избирателна квота и квотата на ХЕЪР, поради което законосъобразно е извършено разпределението на действителните гласове между регистрираните кандидати. Съобразил е, че при проверката на изборния процес е обвързан с направените конкретни възражения от жалбоподателя, тъй като съдебното производство няма за цел да повтори отново действията на секционните комисии. Преценил е всички приложени 107 протокола на СИК за надлежно съставени и подписани, съответно отразяващи правилно и обективно вписаните в тях данни. По отношение възражението за незаконна агитация е посочил, че то съставлява нарушение на изборния процес, но не може да доведе пряко до опорочаване вота на избирателите. На следващо място е обсъдил и доводите за неправилно съставяне на избирателните списъци. Посочил е, че това е отделен етап от целия изборен процес, за който в ИК са точно регламентирани правила за изготвяне, оспорване и извършване на поправки. При положение, че възможностите и правните механизми не са били използвани в указаните от закона срокове, избирателните списъци в изборния ден са в окончателния си вид и не е допустимо под формата на оспорване на действителността на изборните резултати, да се оспорват вписаните, респ заличени избиратели. Съдът обстойно е обосновал становището си, че не следва да се допуска повторно преброяване на бюлетините. Отделно е направил констатации за протоколите, посочени като спорни в съдебното заседание в описаните осем избирателни секции. Анализирал е съдържанието им и е посочил, че те са подписани от всички членове на избирателните комисии, които представляват различни политически сила, без каквито и да било особени мнения или възражения. Поради това е зачел доказателствената им сила за отразените в тях данни и отчетени действителни бюлетини за отделните кандидатски листи. Въз основа на така изложеното, съдът е приел двете жалби за неоснователни. Направил е извод, че оспореното решение на ОИК е постановено от компетентен орган при спазване на материалния закон и е законосъобразно и го е потвърдил. Съдебното решение е правилно. На първо място се прави довод за разглеждане на делото от административен съдия и с участието на прокурор, които не са били безпристрастни. Възражението се обосновава с направени отводи от съдията по други две дела - адм. дело № 575/2011 г. и адм. дело № 493/2011 г., образувани по жалби на Николай Евстатиев Статков. Искането за отвод е специално разгледано от съда в проведеното съдебно заседание на 16.11.2011 г.. Съдията е посочил, че по отношение на него не са налице условията на чл. 22, ал. 1 от ГПК и изразените от жалбоподателите съмнения в неговата безпристрастност са необосновани и несъстоятелни. Отделно от това и прокурорът от окръжната прокуратура е изразил становището си за неприемане на неговия отвод, тъй като не е заинтересован от изхода на делото. Протоколното определение, с което е оставено без уважение искането за отвод е мотивирано. Пред настоящата инстанция не се ангажират конкретни доказателства, сочещи на незаконосъобразност на това определение, поради което доводът за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила в тази насока се явява неоснователен. Второто възражение е за нищожност на съдебното решение, като постановено от едночленен съдебен състав. В тази връзка се сочи, че предмет на оспорване в производството по чл. 267, ал. 1 от ИК е подзаконов нормативен акт, поради което компетентен да го разгледа е тричленен съдебен състав. Възражението е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от АПК нормативните административни актове са подзаконови административни актове, които съдържат административно-правни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие. Решението на ОИК за определяне на резултатите от изборите и поименно посочване на избраните общински съветници не съдържа нито един от определящите белези на нормативните административни актове. По своята същност то е индивидуален административен акт, за съдебното оспорване на който се прилага правилото на чл. 164 от АПК. То определя, че административният съд в тези случаи разглежда делото в състав от един съдия. Поради това делото е разгледано от надлежен съдебен състав и завършващото го решение не е нищожно. Неоснователно е и възражението за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в обстоятелството, че съдът е конституирал само избраните общински съветници и е пропуснал да конституира, като заинтересовани страни още 400 кандидати за такива. По този начин ги е лишил от възможност да защитят законните си интереси. Разпоредбата на чл. 267, ал. 2 от ИК изрично прогласява и урежда правото на всеки кандидат за съветник, както и партиите и коалициите от партии, участвали в изборите за общински съветници да оспорят решението на ОИК за определяне на резултатите от изборите. Видно от данните по делото, от това свое право са се възползвали само двата от кандидатите за общински съветници - жалбоподателят и Стефан Димитров Чолаков. Останалите кандидати, както и партии и коалиции от партии не са подали жалба срещу завършващия акт на ОИК и техните права не могат да бъдат защитавани от двамата жалбоподатели. По отношение на тях актът е влязъл в сила и те не са имали качеството на заинтересовани лица. Такова качество имат само адресатите на акта, за които той поражда благоприятни последици, а това са обявените за избрани общински съветници. Поради това съдът правилно ги е конституирал по делото в това им качество. Следващата група възражения касаят съдържанието и отразяванията в описаните протоколи на СИК. Твърди се, че те съдържат грешки и непълноти, които водят до недействителност на избора. Съдът намира и тези възражения за неоснователни. Протоколите в избирателните секции номера 19, 48, 54, 56, 60 и 62 са попълнени с изписване на номерата на секциите, датата на избора, трите имена на съответната СИК; датата и часовете на започване и завършване на изборния ден; присъствалите при отварянето на урната външни лица. Съдържат и основните данни и факти, пряко относими към упражняването на вота от явилите се избиратели и неговото отчитане. Това са всички цифрови данни - брой на избирателите по избирателните списъци; брой на допълнително вписаните такива; брой на гласувалите според положените подписи в списъците; брой на намерени в урната бюлетини; брой на недействителните такива; брой на действителните и тяхното разпределение по кандидатски листи. Липсата на вписани в протоколите данни за съществували спорове за действителността на бюлетините означава, че такива не са съществували. По този начин единствено са останали непопълнени графите за обща оценка на обстановката в деня на изборите. Накрая протоколите са подписани от всички членове на СИК, без особени мнения, изложени възражения или забележки. Това дава основание да се приеме незначително отклонение от правилата за съдържанието на протоколите, което по никакъв начин не рефлектира върху изборните резултати. Обстоятелството, че протоколът на СИК № 32 е неподписан от един от членовете на комисията също не е нарушение, доколкото нормата на чл. 212, ал. 5 от ИК изрично постановява, че неподписването на протокола от чл. на комисията, не го прави недействителен. Възражението за протокола на СИК № 79, че отразява избор без списък е неясно формулирано в жалбата. Въпреки това съдът прецени данните, отразени в протокола на тази избирателна секция. В него е отбелязано, че към 15.00 часа гласуването в секцията е било преустановено, тъй като секционната комисия е допуснала грешка, като в избирателния списък не е вписвала ЕГН и данните от документите за самоличност на явилите се да гласуват избиратели. След произнасяне на ОИК с решение № 319-МИ от същата дата, че е налице редовно проведен избор, в 16.00 часа избирателния процес в секцията е продължил. Решение № 319-МИ на ОИК е незаконосъобразно, тъй като упражняването на правото на глас, съгласно разпоредбата на чл. 197, ал. 1 от ИК включва и проверка и вписване на данните на избирателя в избирателния списък. Както вече бе прието в практиката на Върховния административен съд, липсата на вписан в избирателния списък единен граждански номер и номер на документа за самоличност на явилия се да гласува избирател, представлява сериозно нарушение на изборния процес. То ще бъде толкова съществено, че да доведе до обявяване на действителност на избора ако оказва влияние върху крайните резултати. При извършената преценка в тази насока, съдът взе предвид на първо място данните за действителните гласове, отразени в протокола на СИК № 79. За такива са отчетени 294, като нито един не е подаден за кандидатската листа на "Българска национално-радикална партия", от името на която е издигнат жалбоподателя, като кандидат за общински съветник. На така проведения избор, издигналата го политическа партия е събрала общо от всички избирателни секции 70 действителни гласа. Това означава, че допуснатото нарушение в избирателна секция № 79 и то до 15.00 часа не е в състояние да рефлектира върху определената общинска избирателна квота от 845 гласа и квотата на ХЕЪР от 637 гласа по начин, който да доведе до преразпределение на гласовете, така че в рамките на тази квота да попадне и ПП "Българска национално-радикална партия" и съответно жалбоподателят да бъде избран за общински съветник. Ето защо нарушението в конкретния случай, при конкретните резултати, постигнати от политическата партия, издигнала жалбоподателя за кандидат за общински съветник не е от съществен характер, тъй като не води до промяна в крайния резултат по отношение на неговата избираемост. Неоснователно е и възражението за отразените в протоколи на СИК номера: 28, 33, 35, 45, 47, 48, 62, 63, 71 и 86 много на брой присъствали застъпници, възражения и поправки. В разпоредбата на чл. 210 от ИК изрично е уредено правото на посочените категории лица да присъстват при отваряне на избирателните урни и при установяване на резултатите от гласуването. По този начин се обезпечава публичността и прозрачността на самия изборен процес. Поради това присъствието на посочените в протоколите лица е само една допълнителна гаранция за законосъобразност в действията на съответната комисия. Що се касае до отразените в протоколите поправки, то правно значение е придадено само на тези от тях, които са извършени след подписване на протокола от комисията. Видно от нормата на чл. 212, ал. 2 извършването дори и на такива е нормативно допустимо, стига да е преди обявяване на резултатите от гласуването и поправката да е подписана от членовете на съответната СИК. Поради това извършените поправки също не съставляват нарушение на изборния процес. Неоснователно е възражението за отчетени много недействителни бюлетини. Броят на недействителните бюлетини при избора на общинските съветници е общо 2024 за всички 107 избирателни секции. Отнесен към общия брой на действителните бюлетини, който е 31247, той не е висок. Отделно от това липсват отразени в протоколите на СИК спорове относно отчитането на бюлетините, поради което данните в тях следва да се приемат такива, каквито са вписани. Неоснователно е и последното възражение за допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в отказ да извърши повторно преброяване на бюлетините и преценка за законосъобразното отчитане на действителните и недействителните такива. Мотивите на съда в тази насока, че производството по съдебно оспорване няма за цел да повтори отчитането на изборните резултати е обоснован и е в съответствие с установената вече съдебна практика - например в решение № 540 от 11.01.2012 г. по адм. дело № 15604/2011 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. Така извършения анализ на данните по делото установяване неоснователност на касационната жалба на изложените обстоятелства и формулираните в допълнителната молба касационни основания. Решението на административния съд е правилно, постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила и ще следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение