Решение № 4406 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7968/2019 г.

Решение № 4406 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7968/2019 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Столична община чрез процесуален представител против решение № 2230/29.03.2019 г., постановено по адм. д. № 13023/2018 г. по описа на Административен съд С.-град. И. доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което се иска да бъде изцяло отменено. Претендира разноски. Ответната страна – Д. Ч. чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прави искане за присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по предявен иск от Д. Ч. срещу СО, с който се претендира присъждане на обезщетение в размер на 600 лева за претърпени имуществени вреди, представляващи направени от ищеца разноски във връзка с обжалването по съдебен ред на Наказателно постановление (НП) № СО-1-Д-17-03-173 от 03.08.2017 г., издадено от заместник-кмет на СО. С обжалваното решение Административният съд С.-град е осъдил СО да заплати на Д. Ч. сума в размер на 600 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски във връзка с обжалването по съдебен ред на горепосоченото наказателно постановление. Административният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав: отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, заплатено в хода на обжалването му адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, който разход е пряка и непосредствена последица от издаването на наказателното постановление. Посочено е, че адвокатското възнаграждение представлява имуществена вреда, която е настъпила във връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, защото ищецът не би направил разноски за адвокат, ако не му е било издадено посоченото НП. Постановеното решение е правилно. С Наказателно постановление № СО-1-Д-17-03-173 от 03.08.2017 г., издадено от заместник - кмет на СО., на Д. Ч. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева за нарушение на Наредбата за обществения ред и опазване на общинските имоти на територията на Столична община. С постановеното Решение от 09.08.2018 г. по НАХД № 15054/2017 г. по описа на Софийски районен съд, съдът е отменил наказателното постановление по съображения, че то е издадено в нарушение на материалния закон. Решението не е било обжалвано и е влязло в сила на 12.09.2018 г. Касационната инстанция намира за обосновани изводите на съда относно основателността на претенцията. Претендираната сума като заплатен адвокатски хонорар е доказана. Безспорно установено е, че ищецът е бил надлежно защитаван от адвокат пред СРС във връзка с оспорването на НП. Адвокатското възнаграждение е дължимо и съгласно изложените съображения в решението по ТД № 2/2016 г. на ВАС. Н. от ищеца разход за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във връзка с оспорването на наказателното постановление, следва да се приеме за пряка и непосредствена последица от засягащото правната му сфера НП. В пряка причинна връзка с издаденото Наказателно постановление ищецът е претърпял вреда, изразяваща се в разноски в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление. По изложените съображения решението, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за адвокатско представителство. Предвид ниската степен на сложност на делото, следва да се присъдят разноски в размер на 300 лв. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), адвокатското възнаграждение за една инстанция се определя в зависимост от материалния интерес на спора. По този начин Наредбата приравнява тежестта на делата в зависимост от материалния интерес по спора, а не от вида на делото и извършените по него процесуални действия и противоречи на материалния закон. Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото те следва да се обосновават с два обективни критерия - обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. З. да се приеме, че адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, във връзка с обжалване на различни текстове от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения - решение № 9273 от 27.07.2016 г. по адм. д. № 3002 от 2015 г., потвърдено с решение № 5485 от 02.05.2017 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 1403/2017 г. Подобни мотиви в този смисъл са изложени и в решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В т. 47 от решението СЕС посочва, относно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения: " В случая разглежданата в главните производства правна уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес. В частност тази правна уредба не предвижда каквото и да било условие, отговарящо на изискванията, които Върховният административен съд (България) формулира в решението си от 27 юли 2016 г. и които се отнасят по-специално до достъпа на гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ и необходимостта от предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на качеството на предоставяните услуги. " Изложеното потвърждава тезата, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне на последните единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатска услуга, противоречи на чл. 36, ал. 2 ЗА, тъй като определените съобразно Наредбата възнаграждения не биха могли да са справедливи и обосновани. При противоречие на подзаконов нормативен акт със закон, следва приложение на чл. 15, ал. 3 ЗНА. При липса на нормативни гаранции за обоснованост и справедливост на адвокатските възнаграждения, съдът следва да преценява посочените по-горе обстоятелства по всяко отделно дело, така че да не се допуска неоснователно обогатяване на страните посредством присъждане на съдебни разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,