Решение № 90 от 5.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 846/2010 г.

Решение № 90 от 5.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 846/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 290 - чл. 293 от ГПК. Образувано и по касационна жалба на Е. А. Д. против решение № 90 от 23.02.2010 г., постановено по гр. д. № 5 по описа за 2010 г. на Софийски окръжен съд, с което са обезсилени решения от 16.01.2009 г. и 16.11.2009 г. по гр. д. № 370/2009 г. на Самоковския районен съд и е прекратено съдебното производство по предявените от Е. А. Д. против [община] и [фирма], [населено място] отрицателни установителни искове за собственост на поземлен имот-нива с площ от 2.153 дка, находяща се в местността "Р. ", землището на [населено място], представляваща имот № по картата на землището. Ответниците по касационната жалба [община] и [фирма], [населено място] не са изразили становище по основателността й. С определение № 1122 от 29.11.2010 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради противоречиво разрешаван правен въпрос за наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск от лице, което претендира, че е носител на правото на собственост, както и зависи ли правния интерес от такъв иск от поведението на ответника, т. е. дали се претендира, че накърнява правата на ищеца с действия или бездействия. По настоящото дело въззивният съд е констатирал, че искът е основан на твърденията, че на наследници на А. Г. Д. е възстановена собствеността върху имота с решение № 24-3/4.09.2000 г. на ПК-С., от който момент ищцата го владее. [община] продала на [фирма] площ от дка, в която попада и процесния имот, с договор от 3.07.2006 г. Прието е, че с оглед тези твърдения за ищцата липсва правен интерес от търсената с исковете защита. Правен интерес от установяването, че ответникът не е собственик на определена вещ, или от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост има само правен субект, който не претендира, че е собственик на вещта, а твърди, че е носител на други права с предмет тази вещ или е неин владелец, нормалното упражняване на които права е смутено от претенциите за собственост на трето лице. В случай, че правният субект твърди, че е собственик на спорната вещ, и това му право се оспорва, той има правен интерес само от предявяването на положителен установителен иск за собственост. След като ищцата претендира, че е носител на правото на собственост на основание реституция по ЗСПЗЗ, като това й право се оспорва от ответниците, то тя има правен интерес само от установяване спрямо ответниците, че е носител на правото на собственост, т. е. от предявяването на положителен установителен иск. С решение № 885 от 12.06.2002 г. по гр. д. № 95/2001 г., ВКС, IV г. о. в хипотеза, при която ищцата се е позовала на въззстановено право на собственост по реда на ЗСППЗЗ, а ответницата се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост на същия имот, е прието, че от преценката на ищцата зависи в какъв обем да потърси искова защита и в зависимост от това да предяви положителен или отрицателен установителен иск, а в случая правният интерес от предявения отрицателен установителен иск най-пълно се разкрива от процесуалното поведение на ответницата в двете инстанции, която продължила да претендира отричаното от ищцата свое право на собственост върху имота. На основание чл. 291, т. 1 ГПК настоящият състав на Второ гражданско отделение на ВКС приема за правилна практиката в приложеното решение № 885 от 12.06.2002 г. по гр. д. № 95/2001 г., ВКС, IV г. о. Съгласно прогласеният в чл. 6 ГПК основен принцип съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице, като предмета на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Следователно от волята на ищеца зависи чрез какъв иск и в какъв обем ще защити накърненото си от правния спор право. Именно в контекста на този основен принцип следва да се преценява във всеки конкретен случай и изискването на чл. 124, ал. 1 ГПК за наличие на правен интерес от предявяването на положителен или отрицателен установителен иск. Разликата между двата установителни иска е, че при уважаване на положителен установителен иск силата на пресъдено нещо обхваща принадлежността на правото на собственост в лицето на ищеца, като същевременно отрича претендираното от ответника право, а при отрицателния установителен иск само се отрича претендираното от ответника право, т. е. като краен резултат отрицателният установителен иск дава по-ограничена защита, от тази на положителния установителен иск. Предметът на доказване и при двата иска обаче е един и същ - ищецът следва да докаже притежанието на правата, с които в исковата молба е обосновал правния си интерес, с което ще установи материалната си легитимация да се намеси в чуждата правна сфера, отричайки правата на ответника и само ако установи наличието на тези права, съдът ще пристъпи към разрешаването на спора притежавали ответника претендираните права и противопоставими ли са същите на ищеца, след което в съответствие със заявения петитум спорът ще бъде разрешен чрез признаване правата на ищеца или отричане правата на ответника. Следователно правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост ще бъде налице, както когато отричането на собственическите права на ответника със сила на пресъдено нещо ще има преюдициално значение за признаване и упражняване на самостоятелни субективни права на ищеца, така и когато при възникналия в резултат на поведението на ответника спор, ищецът, който владее имота и разполага с документ, легитимиращ правата му, избира защита в по-ограничен обем, отричайки претендираните от ответника права, чрез което се слага край на правния спор. С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване следва, че атакуваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като делото се върне на Софийски окръжен съд за разглеждане на спора по същество. По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение