Решение № 4896 от 10.5.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ГИП-60 ЕООД със седалище в град Русе, подадена чрез адв. Димитров, против решение 47/14.12.2022г. по адм. д. 278/2022 г. по описа на Административен съд Русе, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение 18/121/06440/3/01/04/02, изх. 01-2600/6452#28 от 30.05.2022 г., издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за определяне на финансова корекция в размер на 226 024, 61 лева. С касационната жалба и в съдебно заседание се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което административният акт да бъде отменен. Претендират се разноски. Ответникът - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" изразява становище за неоснователност на касационната жалба в депозиран писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като прецени наведените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, за което постановеното съдебно решение е неблагоприятно. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение 18/121/06440/3/01/04/02, изх. 01-2600/6452#28 от 30.05.2022 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". С него на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП; чл. 51, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 16, ал. 5 и § 1, т. 12 от ДР на Наредба 8/2008 г.; т. 8. 1, предложение първо от договор 18/121/06440 от 23.07.2014 г. и в съответствие с т. 30 от Приложение към Раздел I Общи положения" от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. " на жалбоподателя е определена финансова корекция в размер на 226 024, 61 лева (100% от предоставената безвъзмездна помощ) за неизпълнение на заложените в одобрения с договора бизнес план приходи. Административният орган е приел, че реалното изпълнение на приходната част от бизнес плана за три пълни финансови години (2016 г.; 2017 г. и 2018г.) възлиза средноаритметично на 0,84 % от заложените приходи. Направен е извод за пълно неизпълнение на т. 4.18 във връзка с т.4.33 от сключения договор, съгласно които ползвателят се е задължил да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи; както и да изпълнява одобрения проект за срок от пет години от сключване на договора. В рамките на съдебното производство са изслушани заключенията на съдебноикономическа и агротехническа експертиза, които са кредитирани изцяло от съда. Вещото лице- икономист определя 0,77% на изпълнение на заложените в бизнес плана приходи, като процентът на изпълнение е изчислен върху средноаритметичния размер на приходите за трите процесни години. Според заключението на експерта по агротехническата експертиза, предвижданията в проекта за събиране на реколта от орехи през 2016-2017 година са нереалистични, защото се касае за биопродукция. Според вещото лице, в този период е следвало да се очаква около 50% от това, което е заложено в проекта. Експертът не сочи да е имало някакви екстремни метеорологични условия през 2016 г. С решението си Административен съд- Русе е отхвърлил оспорването. За да постанови този резултат, съдът е приел, че актът не страда от някой от пороците по чл.146 от АПК. Приел е, че актът е издаден от орган, компетентен да постановява решения за определяне на финансови корекции по чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ; в предвидената от закона форма и при спазване на установените административнопроизводствени правила. Въз основа на пълен анализ на доказателствата по делото съдът е обосновал извод, че жалбоподателят не е изпълнил поетите с договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ задължения, а неизпълнението на заложените в бизнес плана показатели представлява неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ и представлява нередност, която е основание за определяне на финансова корекция. Приел е, че след като процентът на изпълнение на приходните показатели средноаритметично за трите процесни години е под 20%, правилно административният орган е определил корекция в размер на 100% от помощта при спазване на т.30 от Правилата. Така постановеното решение е правилно и не страда от изтъкнатите в касационната жалба пороци. Направените от съда изводи се обосновават напълно от доказателствата по делото, а материалният закон е приложен правилно. В касационната жалба се повтарят доводите, поддържани в жалбата пред административния съд. В мотивите на постановения акт съдът е обсъдил всички оплаквания на жалбоподателя и им е дал подробен и аргументиран отговор. Изложените в тази насока мотиви се споделят напълно и от касационната инстанция, поради което и на основание чл.221, ал.2, предл. последно от АПК препраща към тях. В конкретната хипотеза липсва нарушение на чл.71, ал.4 от ЗУСЕФСУ, съобразно който за една и съща нередност може да се приложи само една финансова корекция. Издаденият срещу жалбоподателя акт за установяване на публично държавно вземане 18/121/06440/3/01/04/01 от 26.05.2020 г. за същата сума, е отменен с решение 1333 от 14.02.2022 г. на ВАС по адм. д. 2387/2021 г. Отмяната на АУПДВ е мотивирана с решаващи изводи за незаконосъобразност на акта на основанията по чл. 146, т. 2, 3 и 4 АПК поради нарушение на изискванията за форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Съдът е приел, че дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ, тъй като е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 и/или т. 3 от същия закон. След отмяната на АУПДВ за посочената нередност няма приложена друга финансова корекция, поради което липсва и нарушение на чл.71, ал.4 от ЗУСЕФСУ. Неоснователни са и оплакванията на касационния жалбоподател, че налагането на санкция не може да става произволно във времето, без значение какъв период от време е минал от установяване на нарушението и позоваването по аналогия на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. На първо място следва да се изтъкне, че цитираната разпоредба от ЗАНН е неприложима, тъй като е налице изрична правна уредба по този въпрос. Възможността за прилагане на финансова корекция е ограничена във времето и това ограничение е определено с въведения в чл. 3, § 1 от Регламент /Е0/ 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, четиригодишен срок на давност, който започва да тече от момента, в който нередността е извършена. В конкретния случай е налице "продължаваща нередност" по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 2 от Регламент 2988/95 (неизпълнение на одобрени индикатори за финансовите 2016 г., 2017 г. и 2018 г. ), поради което давностният срок започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. Производството по администриране на нередността е започнало и приключило преди изтичането на този срок. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) 2988/95 не намира приложение в настоящата хипотеза, тъй като установената нередност (неизпълнение на одобрени индикатори) не е сред нередностите, посочени в чл.1 от Регламента. Този регламент установява общите правила, отнасящи се до единните проверки и до административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Общността, за целите на защитата на финансовите интереси на Европейската общност, поради което намира приложение в конкретната хипотеза. Неоснователни са и оплакванията за допуснато съществено процесуално нарушение със започването на производство след изтичане на мониторинговия период. Този период обхваща времето, през което ползвателят на помощта е длъжен да изпълнява инвестицията, за която му е предоставена финансовата помощ, както и всички, поети по силата на договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ задължения, в това число съгласно одобрения бизнес план, а не времето, през което органът има правото да започне производство по администриране на нередност. Ето защо изтичането на мониторинговия период не преклудира възможността на ДФЗ да потърси възстановяване на недължимо платената финансова помощ /включваща и извършването на проверки/. Подробни съображения в този смисъл са развити в решение 2966 от 21.03.2023 г. на ВАС по адм. д. 10521/2022 г., IV о. Неоснователни са и оплакванията на касационния жалбоподател, че първоинстанционният съд е приложил неправилно закона, като е приел, че в конкретната хипотеза е налице неизпълнение на поети от жалбоподателя договорни задължения. Съгласно т.4.18 от договора ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения бизнес план и таблицата за одобрените инвестиционни разходи, а съгласно т.4.33 ползвателят е длъжен да изпълнява одобрения проект за срок от пет години. Казано по друг начин, бенефициентът следва не само да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, но и да изпълнява в този срок дейността, във връзка с която получава средствата и то по начин, осигуряващ постигането на показателите за ръст на стопанството, на продукцията и на приходите от нея, така както са заложени в представения с проекта бизнес план. Именно изпълнението на описаните задължения установява икономическа жизнеспособност на дейността по смисъла на §1, т.17 от ДР на Наредбата 8/03.04.2008г. Ето защо обосновано и в съответствие с материалния закон първоинстанционният съд е приел, че непостигането на планираните финансови приходи, заложени в бизнес плана, който е неразделна част от одобрения проект, представлява неизпълнение на цитираните клаузи от договора, което в съответствие с т. 8. 1. от договора и чл. 51, ал. 1 и 2 от Наредба 8 от 3.04.2008 г. е основание за налагане на финансова корекция. Твърдението на жалбоподателя, че неизпълнението на заложените в бизнес плана показатели се дължи на обективни причини, а не на негово виновно поведение, обосновано е прието от административния съд за недоказано. Неизпълнението на заложени в бизнес плана финансови показатели представлява неизпълнение на одобрени индикатори и е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ за налагане на финансова корекция. Първоинстанционния съд е изложил и подробни съображения относно размера на определената финансова корекция, които се споделят изцяло и от касационната инстанция и не следва да се преповтарят. Ето защо съдът приема, че не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Този изход на спора обуславя и основателността на заявената от ответника претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи същото в размер на 200 лева съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение