Решение № 9218 от 21.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14440/2012 г.

Решение № 9218 от 21.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14440/2012 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК. Образувано е по касационна жалба на Асоциация на българските предприятия за международни превози и пътищата /АЕБТРИ/, представена от адв. Крумов, срещу решение № 160/10.10.2012 г. на Административен съд Хасково по административно дело № 131/2012 г., с което е отхвърлено оспорването на асоциацията против постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 3/18.01.2012 г. на началника на Митница Свиленград. Инвокира се неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Според касатора гаранционната му отговорност е ангажирана в противоречие с разпоредбите на чл. 8, т. 7 от Конвенция ТИР и чл. 232 от МКО без да е изчерпана възможността да се съберат публичните държавни вземания от титуляра на ТИР карнет и от получателя на стоката, включително със средствата на международното сътрудничество. Иска се отмяна на съдебния акт и на ППСПДВ. Претендират се деловодни разноски. Ответникът по касация началника на Митница Свиленград изразява становище за неоснователност на жалбата. Заинтересована страна НАП - София не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. С оспореното пред АС Хасково постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 3/18.01.2012 г. на началника на Митница Свиленград е задължена АЕБТРИ да заплати публични държавни вземания в размер на 73 456 лв. - мито и 43 893.80 лв. ДДС, заедно с дължимата лихва, считано от 23.08.2008 г. до датата на погасяване на задължението. Постановлението е обжалвано и потвърдено с решение № 184/29.03.2012 г. на директора на Агенция "Митници". Като източник на отговорността на АЕБТРИ е възприето незавършването на транзитна операция под прикритието на ТИР карнет № ХЕ59040001, започнала на 22.08.2008 г. на МП "Капитан Андреево" с получаващо митническо учреждение /ПМУ/ в Румъния. Титуляр на режима транзит е "SOLMAZ DIS TICDARET VE NAKLIYAT TURIZM SANAY LIMITED SIRKETI", TUR/042/839 /"Солмаз диш тиджарет ве наклият туризм санай лимитед ширкети"/, със седалище и адрес на управление в гр. Истанбул, Република Турция. С решение № 5000-0035/27.07.2009 г. на началника на МП "Капитан Андреево" е определен размера на възникналото на основание чл. чл. 203 /1/ и 214 от МК вносно митническо задължение по карнет ТИР ХЕ59040001 за мито в размер 73 456 лева ДДС 137 118 лева, както и длъжника за заплащането му - титуляра на ТИР карнета съгласно чл. 96 /1/ а от МК. Турското дружество е оспорило решението по административен и по съдебен ред, като жалбите му са отхвърлени. Съдебният акт по оспорването - постановеното по адм. д. № 197/2010 г. по описа на АС Хасково решение, е влязъл в сила на 08.03.2011 г. С писмо изх. № 8000-0977/07.06.2011 г. влязлото в сила решение № 5000-0035/27.07.2009 г. е изпратено в НАП за принудително събиране на дължимите държавни вземания от титуляра на карнета ТИР, а с писмо изх. № 9000-0239/15.06.2011 г. е изпратено искане за заплащане на дължими суми от АЕБТРИ. Писмото е получено на 20.06.2011 г. Липсата на от гарантиращата асоциация на дължимите държавни вземания в 3-месечния срок по чл. 11, ал. 3 от КТИР от получаване на искането е мотивирало издаването на ППСПДВ. Административният съд е възприел изцяло фактическите и правните изводи на митническия орган, като в мотивите на съдебния акт е отговорил на всички доводи на жалбоподателя, които са идентични с тези заявени в касационната жалба. Съдът е обосновал възникването на митническото задължение с недоказаното приключване на режима транзит под прикритието на карнета ТИР. В тази връзка установяванията му са основани на оценката на ползващия се с материална доказателствена сила формуляр ТС 21"Искане за последваща проверка", в който румънски митнически орган е удостоверил, че положеният в талон № 2, стр. 4 от процесния карнет ТИР печат изглежда неистински или фалшифициран, а поставения подпис не е на отговорния служител на компетентния орган. Според съда предвид нередовността на операцията ТИР са налице предпоставките за възникване на публичното задължение и за гаранционната отговорност на асоциацията, като е следвана и предвидената в чл. 8, ал. 7 от КТИР поредност на взискванията след като е образувано изпълнително дело № 3543/2012 г. по описа на ТД на НАП София, дирекция "Събиране, отдел "Принудително изпълнение" срещу "SOLMAZ DIS TICDARET VE NAKLIYAT TURIZM SANAY LIMITED SIRKETI" и няма данни за постъпили суми за погасяване на задължението по изпълнителното дело. С позоваване на чл. 11, ал. 3 от КТИР е изключена основателността на довода за началния момент на закъснителната лихва като такъв следващ 3-месечния срок от уведомлението за плащане. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. Страните не спорят по фактите. Обвързващи касационния състав /арг. чл. 220 от АПК/ са фактическите установявания на инстанцията по същество за незавършения режим транзит под прикритието на карнет ТИР с титуляр "SOLMAZ DIS TICDARET VE NAKLIYAT TURIZM SANAY LIMITED SIRKETI"; установените със стабилен административен акт публични задължения на титуляра на режима и неуспешното събиране на вземанията в рамките на висящо изпълнително производство. Спорът по правото е относно предпоставките за осъществяване на гаранционната отговорност на касатора и началният момент на мораторната лихва. Обективираните от първостепенния съд изводи по този спор се споделят изцяло от касационния съдебен състав. В съответствие с чл. 97, ал. 1 от ЗМ режимът транзит разрешава превоза от едно до друго място на митническата територия на Република България на чуждестранни стоки, без да бъдат облагани с вносни митни сборове и без подлежат на мерките на търговската политика. Според чл. 97, ал. 2, т. 2, б. "а" от същия закон, превозът се осъществява под прикритието на карнет ТИР, използван като транзитен гаранционен документ по реда на Конвенция ТИР от 1975 г. когато превозът е започнал или трябва да завърши извън страната. Според чл. 98, ал. 1 от ЗМ, режимът транзит завършва и задълженията на титуляра на режима са изпълнени, когато стоките поставени под режима, и изискваните документи бъдат представени в получаващото митническо учреждение, а алинея втора разпорежда, че митническите органи приключват режима транзит, когато установят въз основа на сравнение на наличните в отправното митническо учреждение данни с наличните в получаващото митническо учреждение данни, че режимът транзит е завършен редовно. Нередовностите на операцията ТИР пораждат отговорността на гарантиращата асоциация по чл. 1, т. 14 от КТИР - чл. 8, ал. 1 от Конвенцията. Асоциацията отговаря солидарно с преките длъжници, но предвидено в чл. 8, ал. 7 от Конвенцията условие за ангажиране на отговорността е рекламацията към гарантиращата асоциация да се предхожда от изискване на плащане от пряко дължащото лице. По обяснителните записки към чл. 8, ал. 7 от КТИР минималният обем мерки, предприети от компетентните органи за изискване на плащане от пряко дължащите лица следва да включват поне уведомление за неприключена трябва да включват поне уведомление за неприключена операция ТИР и/или изпращане на искане за заплащане по карнета ТИР. Уведомлението за неприключилата операция ТИР е предвидено и в чл. 11, ал. 1 от Конвенцията като предпоставка за осъществяване на отговорността на гарантиращата асоциация. Уведомления са изпратени до титуляра на карнета ТИР и до АЕБТРИ /едновременното уведомяване на гаранта и на титуляра е в съответствие с предписанията в обяснителните бележки към чл. 11, ал. 1 от КТИР/. Спазена е поредността на взискванията по чл. 8, ал. 7 от КТИР предвид инициираното от митническите органи принудително събиране от титуляра на режима на публичните задължения и липса на постъпили суми по изпълнението. При незавършен режим транзит няма как да се ангажира отговорността за отклонението от митнически надзор на получателя по превоза, тъй като в съответствие с чл. 102, ал. 1 от ЗМ не той е отговорното лице. Неоснователни са оплакванията на АЕБТРИ относно началния момент на лихвата за забава върху публичните задължения. Позоваването на разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от Конвенция ТИР е неоснователно, тъй като в обяснителните бележки към въпросната разпоредба изрично е записано, че ако гарантиращата асоциация не извърши плащането в предвидения от конвенцията тримесечен срок, компетентните органи имат право да изискат плащане на въпросните суми въз основа на националното си законодателство, тъй като в такъв случай ще е налице нарушаване на договора за гаранция, подписан от гарантиращата асоциация съгласно националното законодателство. В конкретния случай няма спор, че АЕБТРИ не е извършила плащане в тримесечен срок от получаване на покана за плащане, а съгласно чл. 8, ал. 1 от Конвенция ТИР, гарантиращата асоциация се задължава да заплати дължимите вносни или износни мита и такси, увеличени с лихви за закъснение, начислени съгласно законите и митническите правилници на страната, в която е била установена нередовност в операцията ТИР. В контекста на горното е дължимо оставяне в сила на първоинстанционното решение. При този изход на спора на никоя от страните не се следват разноски. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение