Решение № 3380 от 31.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7306/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуален представител, срещу решение 504 от 16.04.2024 г., постановено по административно дело 259/2023 г. на Административен съд / АС/ Търговище, с което е обявено за нищожно Уведомително писмо с изх. 02-250- 6500/7043/31.10.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2019г., в частта, с която на М. К. П. са наложени намаления и по СЗ-ДКПП в размер на 18 271,46 лв., редукция по СЗ-ДКПП в размер на 477,86 лв. и намаление по СЗ-П в размер на 12 697,74 лв. във връзка със заявление за подпомагане с УИН [номер] за Кампания 2019г. на УРН: [номер], като преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с решението. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради постановяването му в в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, постановено при непълно изясняване на предмета на спора - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че не са налице условията на чл.177 ал.2 от АПК, тъй като акта на административния орган не е издаден в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Счита, че фактическите констатации в оспореното уведомително писмо относно недопустимостта на трите спорни парцела, са основани на констатирани несъответствия при извършените проверки на място от служители на дирекция Технически инспекторат , за които са съставени надлежни актове, установяващи неизпълнение на изискванията на чл.30 ал.1 и чл.30а ал.1 от Наредба 3/17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания / Наредба 3/17.02.2015г./. Поддържа, че фактически и правни основания, обосновали отказа за подпомагане се съдържат в уведомителното писмо. Относно невръчването на доклада от проверката на място с констатации в него за липса на декларираните култури, се обосновава, че не е възможно да се върне процедурата темпорално във връзка с констатациите на съда в отменителното решение. Моли за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което жалбата срещу УП бъде отхвърлена. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба М. К. П., чрез пълномощник, оспорва жалбата. Подробни съображения излага в писмен отговор. Твърди, че административният орган не е изпълнил указанията на съда във връзка с процедурата по чл.26б ал.3 от ЗПЗП, както и че констатациите за недопустимост на площите са основани на доказателства, събрани при съществено нарушение на процесуалните правила, а изводите на органа за недопустимостта на площите се оборват от констатацията при проверката на място, осъществена през месец август 2019г. Моли обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски, съобразно списък на разноските. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по същество , касационната инстанция приема следното: Оспореното пред АС Търговище Уведомителното писмо с изх. 02-250-6500/7043/31.10.2023г. е издадено в изпълнение на влязло в сила решение 57 от 28.04.2022 г. постановено адм. дело 236/2021 г. на АС - Търговище, с което е отменено УП с изх. 02-25-6500/7043 от 05.08.2021г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие - РА гр. София, в частта относно извършения отказ за подпомагане, като съдът е изпратил преписката по Заявление с УИН: [номер] за кампания 2019г. на адм. орган за ново произнасяне по същество и в неговата цялост, както и съобразно указанията на съда. Съдът е приел, че в УП не са изложени фактически и правни основания, въз основа на които административния орган е приел, че площите от три БЗС, заявени за подпомагане по СЗ-П Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци /пипер/ и СЗ-ДККП - Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци / домати, краставици, корнишони и патладжан /, а именно парцели 05030-36-13-12-2 заявен за подпомагане като пипер на открито и 05030-3613-11-1 и 05039-831-1-1 заявени като домати на открито, са приети недопустими за подпомагане, а като причина за недопустимост на трите парцела в колона 12 от таблица 4 на УП е посочено, че при ПнМ е открита друга култура - 190000 - ПЛОЩИ С УГАРИ (ПЛОЩИ С УГАРИ) . Според данните в таблица 4, е извършена проверка на място със заявка 390526 (начална дата - 16.08.2019 г., крайна дата - 20.08.2019 г.). След регистриран сигнал за нередност - информация от МВР за извършвана проверка, с писмо 363000-15392 от 09.09.2019 г. (вх. 07-1400/3378/09.09.2019 г.), от ОД на МВР - Търговище е изискана нова проверка на място, съвместно със служители на ОД на МВР - Търговище, без уведомяване на кандидата или негови представители. Извършена е контролна проверка (КП) със заявка 396523, при която е установено, че на земеделски парцели с номера 05030-3613-12-2, 05030-3646-11-1 и 05030-831-1-1, няма следи от заявените за подпомагане култури, а всичките парцели са под угар. Поради това са направени промени: парцел номер 05030- 3613-12-2 - корекция в установената на място култура от "Пипер на открито" на "Площи с угари" и при констатация, че няма индикации на парцела да е засяван пипер. За парцел номер 05030-3646-11-1 - корекция в установената на място култура от "Домати на открито" на "Площи с угари", при констатация, че няма индикации на парцела да са засявани домати и за парцел номер 05030-831-1-1 - корекция в установената на място култура от "Домати на открито" на "Площи с угари " при същата констатация като за предходния парцел. Според УП, кандидатът не е уведомяван и не присъства на КП. В УП е прието нарушено изискване на чл. 30 и чл. 30а, ал. 2, т. 2 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. Като основание за отказа за подпомагане съдът е приел посоченото в УП, че когато установената култура не е от допустимата група по съответната схема, площта на този парцел е равна на 0 и тази площ не се счита за наддекларирана, както и че ДФЗ - РА намалява размера на плащането или отказва плащане, когато кандидатът за подпомагане е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане. При тези установявания от фактическа страна, първоинстанционния съд е достигнал до извод, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и са изпълнени нормативно установените изисквания за съдържание на акта, но оспореното уведомително писмо е нищожно, на основание чл.177 ал.2 от АПК, тъй като е постановено в противоречие влязло в сила решение 57 от 28.04.2022 г. постановено адм. дело 236/2021 г. по описа на АС Търговище, оставено в сила с Решение 5298 от 18.05.2023 г. по адм.д. 6287/2022 г. на ВАС. За да достигне до този извод АС Търговище е приел, че макар в УП изх. 02-250-6500/7043 от 31.10.2023 г. административният орган да е изпълнил указанията на съда относно излагането на фактическите и правни основания за неговото издаване, не са изпълнени указанията, дадени в двете съдебни решения относно приложението на чл. 26б, ал. 3 ЗПЗП, след като не са представяни доказателства за връчване на заповедта по чл. 26б, ал. 3 ЗПЗП с 390526/14.08.2023 г. и в УП изрично се посочва липса на предварително уведомяване на кандидата за подпомагане, че проверките на място ще бъдат осъществени. В допълнение, съдът е посочил и че кандидатът не е бил запознат с доклада от проверката, съгласно задължителното изискване на чл. 26б, ал. 4 ЗПЗП, а условието за запознаване на кандидата със съдържанието на доклада е било задължително, според изречение второ на чл.26б ал.4 ЗПЗП. Поради това посочил, че административният орган е основал акта си в оспорената му част на доказателства, събрани при съществени нарушения на процесуалните правила. При тези съображения, съдът е приел, че е налице основанието по чл.177 ал.2 от АПК за обявяване на нищожността на обжалвания акт. При обявената нищожност на УП съдът не е обсъдил материалната законосъобразност на акта. Решението е неправилно. От касационната инстанция се споделят изводите на съда, че обжалваното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание. В акта се съдържат достатъчно фактически обстоятелства и е посочено правното основание, на което е отказано финансово подпомагане на кандидата по С3-П със сумата от 12 697,74 лв. и извършено намаление за исканото подпомагане с 18 271,46 лв.по СЗ-ДККП. АС Търговище неправилно е обявил за нищожно оспореното уведомително писмо, на основание чл. 177, ал. 2 АПК. Посочената разпоредба предвижда, че актовете и действията на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. По делото няма спор, че уведомително писмо с изх. 02-250- 6500/7043/31.10.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е издадено, след като с влязло в сила съдебно решение по адм. д. 236/2021 г. е отменено предходно уведомително писмо с изх. 02-25-6500/7043 от 05.08.2021г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно мотивите на съдебния акт. Съдът неправилно е приел, че с влязлото в сила решение са дадени указания на административния орган за връчване на заповедта за извършване на проверка на място и на доклада, съставен за констатациите от тази проверка. В действителност такива указания в съдебните решения липсват и това е така, защото връчването на акта за извършване на проверка и на доклад с констатациите от проверката / контролен лист, обективиращи действия, извършени преди повече от 5 години, не би променило констатациите за издаването на първото УП от 05.08.2021г. и в нарушение на процедурата по чл.26б ал.4 от ЗПЗП. Указанията на съда, относно допуснатите съществени нарушения във формата на акта, са изпълнени от административния орган след връщането на преписката за ново разглеждане и съдът е констатирал това обстоятелство, извеждайки извод, че оспорения пред него акт от 31.10.2023г. е постановен в предвидената от закона писмена форма и са изпълнени и нормативно установените изисквания за съдържание на акта. Преценката дали административния акт е издаден въз основа на доказателства, събрани по установения ред, е въпрос по същество, отнасящ се до наличието на основание по чл.43 ал.3 т.4 от ЗПЗП за приемането на площите като недопустими за подпомагане, но не представлява основание за обявяването на акта за нищожен. С оглед гореизложеното, оспореното пред АС Търговище уведомително писмо е действителен акт и първоинстанционният съд е трябвало да изследва въпроса относно законосъобразността му, съобразно всички доводи в жалбата на М. П., при спазване на правилата за служебна проверка. Предвид изложеното и забраната по чл. 220 от АПК за нови фактически установявания от касационната инстанция, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и делото се върне за ново разглеждане на друг състав на административния съд по същество на спора относно законосъобразността на Уведомително писмо с изх. 02-250- 6500/7043/31.10.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. При новото разглеждане на делото съдът следва да разпредели доказателствената тежест между страните, като даде конкретни указания на всяка от тях за обстоятелствата, подлежащи на доказване, вкл. извърши и преценка за подлежащите на изясняване факти, с предприемането на действия по реда на чл.171 ал.2 изр.2 и по чл.171 ал.5 от АПК. По направените искания за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение